Митът за за опцията Не подкрепям никого
Днес на напред във времето излиза профилът на " постоянно негласуващия “ – този, който избра пасивността като форма на протест. Но каква е цената на това безмълвие и какво в действителност ни споделя законът за него? ФОКУС ще се опита да ви убеди, че бъркате, в случай че принадлежите към този вид.
Профилът на " мрънкащия “ негласуващ
Психологическият портрет на негласуващия българин постоянно е изтъкан от парадокси. Това е индивидът, който е най-активен в рецензията към страната, само че най-дистаниран от процеса на нейната смяна. На българина през днешния ден му липсва не информация, а чувството за представителност. Когато не откриваш себе си в нито едно лице на афиш, апатията става защитна реакция.
Проблемът е, че в демокрацията празно пространство няма. Негласуването не е " наказване “ за политиците, а по-скоро бягство от отговорността, която по-късно се трансформира в добре познатото ни " мрънкане “.
Митът за " Не поддържам никого “
Много хора имат вяра, че опцията " Не поддържам никого “ е техният метод да " бият шута “ на статуквото. Тук законът е безапелационен и е значимо да знаем обстоятелствата:
Валидност: Тези гласове са действителни. Те се броят при установяване на изборната интензивност.
Тежест: Въпреки че са годни, те не вземат участие при разпределението на мандатите в Народното събрание. Те не оказват помощ на никоя партия, само че и не пречат на влизането на по-малките обединения, тъй като не се броят към базата, от която се пресмята 4-процентната преграда.
Резултатът: На процедура гласът " Не поддържам никого “ е честен жест. Той споделя: " Тук съм, желая да гласоподавам, само че не ви одобрявам “. Реалното му отражение върху ръководството обаче е съвсем нулево.
Защо изборът е по-голям от резултата?
Това, което липсва на българина, с цел да отиде до урната с ясни убеждения, е доверието, че неговият глас е персонален инструмент, а не просто численост в статистиката.
ФОКУС ще си разреши да ви подсети
" Мрънкането “ е право на всеки, само че е доста по-сладко, когато знаеш, че си опитал да промениш посоката. Изборът " не гласоподавам “ просто трансферира вашето право на глас на някой различен – някой, който може би има доста по-различни убеждения от вашите.
Днес е ден за деяние. Изборните секции отварят тъкмо в 7:00. Бъдете там – не поради тях, а поради себе си.
Профилът на " мрънкащия “ негласуващ
Психологическият портрет на негласуващия българин постоянно е изтъкан от парадокси. Това е индивидът, който е най-активен в рецензията към страната, само че най-дистаниран от процеса на нейната смяна. На българина през днешния ден му липсва не информация, а чувството за представителност. Когато не откриваш себе си в нито едно лице на афиш, апатията става защитна реакция.
Проблемът е, че в демокрацията празно пространство няма. Негласуването не е " наказване “ за политиците, а по-скоро бягство от отговорността, която по-късно се трансформира в добре познатото ни " мрънкане “.
Митът за " Не поддържам никого “
Много хора имат вяра, че опцията " Не поддържам никого “ е техният метод да " бият шута “ на статуквото. Тук законът е безапелационен и е значимо да знаем обстоятелствата:
Валидност: Тези гласове са действителни. Те се броят при установяване на изборната интензивност.
Тежест: Въпреки че са годни, те не вземат участие при разпределението на мандатите в Народното събрание. Те не оказват помощ на никоя партия, само че и не пречат на влизането на по-малките обединения, тъй като не се броят към базата, от която се пресмята 4-процентната преграда.
Резултатът: На процедура гласът " Не поддържам никого “ е честен жест. Той споделя: " Тук съм, желая да гласоподавам, само че не ви одобрявам “. Реалното му отражение върху ръководството обаче е съвсем нулево.
Защо изборът е по-голям от резултата?
Това, което липсва на българина, с цел да отиде до урната с ясни убеждения, е доверието, че неговият глас е персонален инструмент, а не просто численост в статистиката.
ФОКУС ще си разреши да ви подсети
" Мрънкането “ е право на всеки, само че е доста по-сладко, когато знаеш, че си опитал да промениш посоката. Изборът " не гласоподавам “ просто трансферира вашето право на глас на някой различен – някой, който може би има доста по-различни убеждения от вашите.
Днес е ден за деяние. Изборните секции отварят тъкмо в 7:00. Бъдете там – не поради тях, а поради себе си.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ