Днес, на 5 януари, . Сред народа празникът е известен

Днес, на 5 януари,. Сред народа празникът е прочут като зимен Кръстовден, като се има вяра, че през днешния ден и в дните към Богоявление можем сами да се орисаме с по-благосклонна орис през годината.

Етнологът и дълготраен чиновник в Регионалния исторически музей – Велико Търново Дора Недева ни напомня, че на 5, 6 и 7 януари предшествениците ни са загърбвали злото и са насочвали мислите си в положителна посока.

Те считали още, че в днешния ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета стопират за момент, с цел да се пречистят и потекат още веднъж. Българите имат вяра в животворящата, очистителна и целебна мощ на водата и нейната дарба да " помни " и да оказва помощ за сбъдването на съкровени стремежи.

Вечерта преди Богоявление (Йордановден) е последната кадена вечер. На трапезата се поставят постни ястия - зелеви сарми, пълнени чушки, фасул, орехи, вино, ритуален самун, жито и недогорялата свещ от миналата кадена вечер. Между двете международни войни великотърновки избират да пълнят сармите и чушките с булгур, вместо с ориз. В довечера в доста домове по разчупените орехи гадаят за здравето на всеки един член от фамилията.

" Предшествениците ни имат вяра, че в тъмна доба против празника небето се отваря и, който правоверен си изиска нещо в този свят момент, то ще се извърши през годината благодарение на мълчаната и наречена вода. Обикновено в предишното старостоличани не спят, с цел да станат част от " чудото ". В среднощ младите болярки най-често си пожелават да завоюват сърцето на обичания, а напетите локални младежи обръщат внимание, с изключение на на “любовните трепети ", и на желанията си за " построяването на кариера и сдобиването на доста пари ". В сложните военни години великотърновци като същински патриоти насочат молебствия и за сбъдване на огромната българска фантазия - национално обединяване и благополучие “, показва още Дора Недева.