Пробуждането на рекламната и филмови индустрии: Епизод едно: Пост-Covid-19
Днес, на 45 години, Милен Петров има зад тила си 25 години опит в региона на рекламата, филммейкинга и продуцентството. Преди да стартира в Little Big Films през 2010 е бил повече от 10 години Agency Video Producer в Leo Burnett. Талантът и усетът си в рекламния отрасъл построява като Creative Executive and Producer в Mag Аdvertising и Creative Director and Producer в РА Бригада.
Пандемичната карантина, стегнала примката си към врата на международната стопанска система заварва Милен Петров и екипа му по средата на подготовката на няколко рекламни продукции за българският пазар.
„ Както на множеството хора и бизнеси в тази обстановка, в началото и за нас беше като потрес. След това установихме, че имаме късмет да подхванем разнообразни планове, за които все не оставаше време преди пандемията.” – дава отговор Милен на най-задавания тези дни въпрос „ Как се отрази карантината на бизнеса Ви?”
Времето на изолираност екипът на Little Big Films изполвзва, с цел да работят по планове, които не изискват физически срещи и работа на терен, а повече криейтив и дълготрайно обмисляне. „ Това ни разреши да не се отпускаме.” – добавя Петров.
На 5-и май, авансово плануваната им работа по снимането на телевизионна реклама, би трябвало да започва. С отхлабването на ограниченията креативният екип открива опция да запазят клиента си и да изпълнят отговорностите си по контракта.
„ Така се случи, че през миналия уикенд бяхме опитните зайчета, които снимаха първата продукция от над два месеца. Два месеца в чудене ще имаме ли опция още веднъж да работим на терен и, в случай че да - по какъв начин?”, споделят Little Big Films във фейсбук страницата си, като прибавят опита си в подготовката на сета, участниците, екипа и даже кетърнига. Налага им се бързо да се ориентират в ситуацията и да се срещнат с противоепидимичните ограничения, които би трябвало да съблюдават.
Какво би трябвало да създадем с цел да можем да снимаме в обстановка на Covid19. Ето най-важните изводи от нашия първи опишат във фейсбук страницата си от Little Big Films, надявайки се да бъдат потребни и синтезирайки главните правила:
https://www.facebook.com/LittleBigFilmsBulgaria/posts/1456329704569793?__tn__=K-R
Така Little Big Films, към тогавашния миг, дори не осъзнават, че са първите в България, които работят по образеца на международната кино промишленост, приспособила се към новата обстановка, ангажирайки целия си креативен запас, с цел да поддържа гения на режисьори, продуценти, артисти и екипи.
Оказва се, че организационно би трябвало да стартират най-малко 14 дни по-рано с тестването на участниците, а всичко, което в допълнение е належащо да съобразят натоварва авансово утвърждения бюджет. За благополучие на уредници и реализатори, местоположението на фотосите е външна. Така Little Big Films, към тогавашния миг, дори не осъзнават, че са първите, които работят по образеца на международната кино промишленост, приспособила се към новата обстановка, ангажирайки целия си креативен запас, с цел да поддържа гения на режисьори, продуценти, артисти и екипи.
The New York Times споделя за Балтасар Кормакур, най-известният в Съединените щати исландски режисьор, добил известност с „ Еверест “ и „ Контрабанда “, въвел цветно кодирана система с ленти за участниците, с цел да върне своя научнофантастичен сериал „ Катла “, продуциран от Netflix назад в работен режим в Рейкявик, откакто коронавирусът го изолира там с целия му екип в средата на март. Самият Кормакур, в партньорство с исландското държавно управление, изследва способи за привличане на задгранични екипи и за подсилване на филмовата и телевизионна продукция в страната. В същото време продуцентът Лукас Фостър взима сложното и скъпо решение да изолира целия си актьорски състав и екипа си в дребен град в Австралия, с цел да направи нов филм на ужасите, основан на описа на Стивън Кинг „ Деца на царевицата “. За Фостър, който споделя, че спомагателните защитни ограничения прибавят минимум 20 % към първичния бюджет от 10 милиона $ на неговия инди-филм, най-отговорното решение, което взима е да приюти целия си актьорски състав и екип, в това число настойниците на повече от 25 деца артисти. Той даже слага под карантина кучето на един от актьорите. „ Беше неловко решение, само че такова, което направи всичко това допустимо “, споделя Фостър пред The New York Times.
В същото време https://indiefilmhustle.com/ разгласяват насоки за работа в изискванията на Covid-19 ерата.
В умозаключение, задавам на Милен Петров втория по значимост и значителност въпрос: Какви са прогнозите ви за възобновяване на вашия отрасъл?
„ Умерено оптимистични. Много от огромните планове за филми и външни продукции бяха отсрочени или напряко пренасочени за другата година, а екипите, ангажирани с тях са се подготвяли месеци наред преди карантината. Т.е. сътвори се вакуум, а това сигурно няма да се отрази добре на сектора. От друга страна, това е и опция. Много от компаниите, които са прекъснали маркетинговите си интензивности могат да се възползват от услуги при по-добри условия. А натоварването на бюджета с обезпечаването на защитни средства да бъде мъдро усъвършенствано.
Ние работим главно на терен и в директен всекидневен контакт с доста хора. Това няма по какъв начин да бъде променено изцяло, само че се появиха софтуерни решения, позволяващи на избрани хора от екипа да не рискуват и да си останат у дома. Лайв стрийминг или отдалечена връзка от и на снимачната площадка. Разбира се занапред ще научаваме какво се е трансформирало и при какви условия ще имаме опция да работим в бъдеще. Не единствено по отношение на хигиенични и медицински въпроси.” – дава отговор той и ме оставя в размисъл за събитийната промишленост и метода, по който ще се наложи да се приспособява към Covid-19 ерата. Защото реализацията на един кино план върви ръка за ръка с обилната му, лъскава и атрактивна премиера, нали?
Пандемичната карантина, стегнала примката си към врата на международната стопанска система заварва Милен Петров и екипа му по средата на подготовката на няколко рекламни продукции за българският пазар.
„ Както на множеството хора и бизнеси в тази обстановка, в началото и за нас беше като потрес. След това установихме, че имаме късмет да подхванем разнообразни планове, за които все не оставаше време преди пандемията.” – дава отговор Милен на най-задавания тези дни въпрос „ Как се отрази карантината на бизнеса Ви?”
Времето на изолираност екипът на Little Big Films изполвзва, с цел да работят по планове, които не изискват физически срещи и работа на терен, а повече криейтив и дълготрайно обмисляне. „ Това ни разреши да не се отпускаме.” – добавя Петров.
На 5-и май, авансово плануваната им работа по снимането на телевизионна реклама, би трябвало да започва. С отхлабването на ограниченията креативният екип открива опция да запазят клиента си и да изпълнят отговорностите си по контракта.
„ Така се случи, че през миналия уикенд бяхме опитните зайчета, които снимаха първата продукция от над два месеца. Два месеца в чудене ще имаме ли опция още веднъж да работим на терен и, в случай че да - по какъв начин?”, споделят Little Big Films във фейсбук страницата си, като прибавят опита си в подготовката на сета, участниците, екипа и даже кетърнига. Налага им се бързо да се ориентират в ситуацията и да се срещнат с противоепидимичните ограничения, които би трябвало да съблюдават.
Какво би трябвало да създадем с цел да можем да снимаме в обстановка на Covid19. Ето най-важните изводи от нашия първи опишат във фейсбук страницата си от Little Big Films, надявайки се да бъдат потребни и синтезирайки главните правила:
https://www.facebook.com/LittleBigFilmsBulgaria/posts/1456329704569793?__tn__=K-R
Така Little Big Films, към тогавашния миг, дори не осъзнават, че са първите в България, които работят по образеца на международната кино промишленост, приспособила се към новата обстановка, ангажирайки целия си креативен запас, с цел да поддържа гения на режисьори, продуценти, артисти и екипи.
Оказва се, че организационно би трябвало да стартират най-малко 14 дни по-рано с тестването на участниците, а всичко, което в допълнение е належащо да съобразят натоварва авансово утвърждения бюджет. За благополучие на уредници и реализатори, местоположението на фотосите е външна. Така Little Big Films, към тогавашния миг, дори не осъзнават, че са първите, които работят по образеца на международната кино промишленост, приспособила се към новата обстановка, ангажирайки целия си креативен запас, с цел да поддържа гения на режисьори, продуценти, артисти и екипи.
The New York Times споделя за Балтасар Кормакур, най-известният в Съединените щати исландски режисьор, добил известност с „ Еверест “ и „ Контрабанда “, въвел цветно кодирана система с ленти за участниците, с цел да върне своя научнофантастичен сериал „ Катла “, продуциран от Netflix назад в работен режим в Рейкявик, откакто коронавирусът го изолира там с целия му екип в средата на март. Самият Кормакур, в партньорство с исландското държавно управление, изследва способи за привличане на задгранични екипи и за подсилване на филмовата и телевизионна продукция в страната. В същото време продуцентът Лукас Фостър взима сложното и скъпо решение да изолира целия си актьорски състав и екипа си в дребен град в Австралия, с цел да направи нов филм на ужасите, основан на описа на Стивън Кинг „ Деца на царевицата “. За Фостър, който споделя, че спомагателните защитни ограничения прибавят минимум 20 % към първичния бюджет от 10 милиона $ на неговия инди-филм, най-отговорното решение, което взима е да приюти целия си актьорски състав и екип, в това число настойниците на повече от 25 деца артисти. Той даже слага под карантина кучето на един от актьорите. „ Беше неловко решение, само че такова, което направи всичко това допустимо “, споделя Фостър пред The New York Times.
В същото време https://indiefilmhustle.com/ разгласяват насоки за работа в изискванията на Covid-19 ерата.
В умозаключение, задавам на Милен Петров втория по значимост и значителност въпрос: Какви са прогнозите ви за възобновяване на вашия отрасъл?
„ Умерено оптимистични. Много от огромните планове за филми и външни продукции бяха отсрочени или напряко пренасочени за другата година, а екипите, ангажирани с тях са се подготвяли месеци наред преди карантината. Т.е. сътвори се вакуум, а това сигурно няма да се отрази добре на сектора. От друга страна, това е и опция. Много от компаниите, които са прекъснали маркетинговите си интензивности могат да се възползват от услуги при по-добри условия. А натоварването на бюджета с обезпечаването на защитни средства да бъде мъдро усъвършенствано.
Ние работим главно на терен и в директен всекидневен контакт с доста хора. Това няма по какъв начин да бъде променено изцяло, само че се появиха софтуерни решения, позволяващи на избрани хора от екипа да не рискуват и да си останат у дома. Лайв стрийминг или отдалечена връзка от и на снимачната площадка. Разбира се занапред ще научаваме какво се е трансформирало и при какви условия ще имаме опция да работим в бъдеще. Не единствено по отношение на хигиенични и медицински въпроси.” – дава отговор той и ме оставя в размисъл за събитийната промишленост и метода, по който ще се наложи да се приспособява към Covid-19 ерата. Защото реализацията на един кино план върви ръка за ръка с обилната му, лъскава и атрактивна премиера, нали?
Източник: blife.bg
КОМЕНТАРИ