Христо Матанов: Не знаем цялата истина за Освобождението
Днес, на 3 март 2026 година, историкът Христо Матанов и учителят Калин Радулов гостуваха в предаването " Здравей, България " по NOVA, където приканиха за справедлив прочит на събитията към Освобождението на България. Според тях националният празник би трябвало да бъде мотив за изчерпателен диалог, основан на обстоятелства, а не на прочувствена изразителност и политически спекулации.
В ефира на предаването беше очебийно, че визията на обществото за историческите процеси постоянно е натоварена с легенди и грешки.
" Ние не знаем много неща. Архивите съдържат информация, която не сме съумели да усвоим. Цял живот няма да е задоволителен, с цел да влезем в архивите и да прочетем всичко ", съобщи Христо Матанов.
Историкът изясни, че българите не познават най-малко една трета от събитията, случили се на и преди 3 март. Той даде образец с османския пълководец Сюлейман паша, който дефинира като знак на систематичното подценяване на професионализма, защото е бил приключил история на изкуството в Париж, а не военно дело.
Един от най-устойчивите легенди, които специалистите разясниха, е обвързван с броя на починалите съветски бойци по време на войната.
" Говори се за 200 хиляди жертви. Това е прекомерно доста. Ако бяха 200 хиляди, цялата Дунавска войска щеше да изчезне ", уточни Христо Матанов.
Той се базира на съветски архивни изявления, съгласно които действителните загуби са към 25 хиляди убити и още толкоз умряли от рани и заболявания, което прави общо най-вече 50 хиляди души.
От своя страна Калин Радулов сложи Освобождението в по-широк подтекст, напомняйки за дейната роля на самите българи.
" Трети март е разследване от война, в която съветската войска играе сериозна роля, само че той е резултат и от редица исторически процеси – Възраждането, Априлското въстание, нашите лични старания. Имаме за какво да бъдем признателни, само че имаме и за какво да бъдем горди ", означи Калин Радулов.
Разговорът засегна и актуалните опити празникът да бъде употребен за пробутване на политически ползи.
" Да използваме националния празник, с цел да обосноваваме геополитически избори в сегашното, не е съществено ", предизвести Калин Радулов, добавяйки, че историята е мотив за горделивост, а сегашното изисква отговорност.
По отношение на актуалната позиция на страната, историкът акцентира, че България към този момент е направила своя стратегически избор посредством съюзите, в които членува.
" От национална позиция има вярна страна. От професионална – няма, тъй като всички страни са прави за себе си. Не сме толкоз дребни. България е на осмо място по територия в Европейски Съюз и почти на същото по население ", беше безапелационен Христо Матанов.
В края на диалога специалистите се сплотиха към извода, че националното самочувствие се гради с опит, а професионалният прочит на историята изисква изключване на страстите.
