Дъщерята на Блага Димитрова: Живков заповяда тя да остане на...
Днес, на 2 януари, огромната поетеса и писателка Блага Димитрова (1922 - 2003) щеше да навърши 100 години. Тя е израсла във Велико Търново, учила е в Плевен и приключва класическия отдел на Първа девическа гимназия, а след това славянска лингвистика в София. Почти от самото начало взима и уроци по пиано. Защитава докторат по литература върху творчеството на Маяковски в Москва под управлението на проф. Леонид Тимофеев. През 1952 година отпътува на градежите в Родопите и прекарва там две години. Редакторка е в сп. " Септември ", в издателства, няколко пъти остава безработна. През 1988 година се включва интензивно в неофициалните (дисидентски) придвижвания и организации (тя е сред създателите на Националния клуб за демокрация), дава изявленията по неразрешените от комунистическата власт радиостанции Свободна Европа, Дойче Велле, Би Би Си. През януари 1992 година е определена за вицепрезидент на Република България в тандем с първия демократично определен държавен глава Желю Желев, само че още същата година подава оставка. Пише стихове от ученичка. Публикува в периодическия щемпел от 1939 година Авторка е и на романи, есета, драми, мемоари, документална прозаичност. Сега нейни произведения са издадени на повече от 20 езика. Превеждала е стихове от полски, съветски, немски, френски, шведски, виетнамски създатели.
По мотив на годишнината от раждането на Блага Димитрова своите мемоари за нея описа нейната осиновена щерка Ха Тху Хоанг (българското й име е Ханна Хоанг Димитрова). Тя е родена през 1961 година в Хайфон, Виетнам. До 6-годишна живее там, след което Блага Димитрова, я взима в България с разрешението на майка й с цел да я избави от войната с американците. За всички Ха остава “дъщерята на Блага”. Завършва Консерваторията и професионално се занимава с музика. Днес живее във Франция. Интервюто, особено за " Марица ", направи Оля Ал-Ахмед, щерка на другата огромна българска поетеса Ваня Петкова.
- Помниш ли първата си среща с Блага Димитрова?
- Блага не пристигна съответно в моето семейство. Тя, дружно с публицисти и писатели от няколко социалистически страни, посещават Виетнам по време на войната с американците, с цел да видят онлайн какво се случва. Срещнахме се в детски дом – всички гражданчета бяха изпратени в детски домове по селата. Тогава бях на 6 години. Блага се върна след 3 месеца, намери ме и майка ми реши, че е добре да отпътува с нея, с цел да оцелея.
В Ханой живяхме дружно с двете ми майки една седмица преди да се качим на самолета за България. Изгарях от неспокойствие да потегли след толкоз забавни разкази, които чух, и упования. Най-голямото ми предпочитание бе да отида на спокойно място, където няма боязън. Много ми беше мъчително за мама, само че разбирах, че при нас е война и би трябвало да се бяга.
- Израснала си в България. Какво е чувството ти за татковина? Как се самоопределяш?
- Самоопределям се като българка, маскирана като виетнамка. Родината ми е несъмнено Виетнам, само че България е моята втора татковина. Обичам ги еднообразно! Както се обичат родители, както се обичат еднообразно децата. Милея и за двете си родини!
- Щастливо детство ли имаше с Блага Димитрова в България?
- Определено, да. Получих доста обич от Блага, положително обучение. Научих се да изсвирвам на пиано, разбрах какво е това класическа музика. Научих се на доста неща като дете. Спомням си, че на втория ден от идването ми тя ми даде чаша мляко. Никога няма да не помни по какъв начин го пих постепенно, с цел да не свърши инцидентно. С топлото млекчице ми дадоха пастичка. Това бе неописуема наслада за мен –детето, което идва от война. След като си изпих млякото, Блага отвори капака на това „ черното нещо “, аз даже не знаех какво е и засвири.Аз застинах на място от хубостта на музиката, която излизаше от пръстите й.
Блага дава първите уроци по пиано на дребната Ха
- Спомняш ли си забавна преживелица от детството ти с нея....
- В учебно заведение бях цялостна отличничка по всички предмети, само че в четвърти клас или пети, когато започнахме да учим химия и физика, се появиха и проблемите ми, тъй като нищо не разбирах от тия два предмета. Един ден по химия ми писаха двойка, аз в действителност нищо не знаех. Чудех се по какъв начин ще се прибера у дома и какво ще кажа на ле-Блага, както я назовах. Тя непрестанно пишеше и тракаше на машината и не желаех да смущавам. Прибрах се у дома със боязън, че иска ми се кара. Влязох, както постоянно машината тракаше. Блага видя моя изплашен взор. Попитаме по какъв начин се е случило. Казах й гузно, че имам двойка по химия, а тя се изсмя с богатствата си усмивка. После с спокоен и спокоен глас ми рече: „ Няма нищо ужасно, моето момиче! Спокойно, нищо не се е случило, ще намерим частен преподавател и всичко ще се оправи! “.И ми показа, че и тя нищо не разбирала от точните науки, изключително зле била по математика, което е нещо обикновено за хората на изкуството. Това бе Блага – същински влюбчив мил човек!
Ха с една от обичаните си кукли, подарени й от Блага
Спомням си и още една преживелица в Париж. Бях дете, когато ме заведе за пръв път във френската столица. Седнахме в едно такси. Шофьорът ме вижда в огледалото и пита ле-Блага каква националност съм. Тя му споделя не съвършен френски, че съм от Виетнам, и че тя е моята майка, а аз нейната осиновена щерка. Тогава лидерът реагира непринудено и радостно и сподели, че също е осиновен от френско семейство, а самият той е от Камбоджа. Това бе една хубава показателна преживелица на приемливост. Винаги съм се дразнила, че в моята блага втора татковина до ден сегашен я няма тази приемливост към хората с по-различна осанка. Това е тъжно и боли. Във Франция най-вече ми хареса, че има разнообразни хора и тези като мен са доста, по тази причина не се усещам чужденка...
- По кое време твореше Блага? Повечето поети го вършат през нощта.....
- По всяко време. Тя бе от създателите, които творят непрестанно. Машината у дома тракаше нон-стоп, а до леглото имаше обичан бележник. Помня, че имаше една писалка, подарък от Елисавета Багряна, доста си я обичаше.
- Щастлив човек ли беше Блага? Какво я дразнеше в всекидневието, в писателския кръг, в политиката?
- Когато пишеше, обичаше спокойствието. Дразнеше се от неканени посетители и все пак никого не е пъдила. Научаваха ни адреса и непрестанно непознати звъняха на вратата да им даде подпис, това доста я дразнеше. Нямаше един ден спокоен, само че постоянно беше общителна с всички. Тя бързаше да написа, все гонеше машината и бележника. Беше щастлива, когато ме виждаше и мен щастлива. Радваше се, когато в нас идваше Радой Ралин и все ми викаше: „ Ханче, хайде постави чайче да пийнем! “. Радой пък постоянно ми носеше круши и ябълки.
- Коя от творбите на Блага Димитрова е останала в сърцето ти и до през днешния ден?
- „ Страшният съд “, несъмнено. Тя написа тази творба за виетнамския народ и съответно за мен. Вътре ме е описала доста добре. Книгата е преведена на редица езици, на френски има даже две издания. Ти ми сподели подаръка на майка ми за твоята майка-поетесата Ваня Петкова, който пък е на съветски. Благодаря ти, че сте го запазили.
" Страшният съд " на съветски, книгата е подарък за поетесата Ваня Петкова
- От многочислените й стихотворения кои пет ще подредиш като най-силни, персонално за теб?
- Много са обичаните ми стихове на ле-Блага. Тя обаче пишеше стихотворения за мен. Впоследствие аз започнах да композирам. Веднъж ме поканиха да вземам участие в един музикален фестивал. Обадих се на Тончо Русев – нямаше подготвена ария, Александър Бразицов, който живееше против нас, също нямаше подготвена ария, а ми трябваше до четири – пет дни, другояче изпусках фестивала. Мой другар китарист ме посъветва сама да напиша композицията. И по този начин, през нощта чух в главата си мелодията, трябваше да изчакам до 8 сутринта, с цел да я изсвиря на пианото. Блага ме чу по какъв начин я изсвирвам и ме повика в хола. На тефтерче беше написала ръкописно стих, който пасна навръх тази моя мелодия. Така се роди песента, която завоюва фестивала. Това беше моята първа ария. В следствие издадох диск „ Близки далечини “ с нейни стихове и моя музика.
Дъщерята на Блага разкрива музикален гений
- Забраненият по време на тоталитарния режим разказ „ Лице “ беше и си остана шлагер. Разкажи ни историята за неговата възбрана?
- Романът " Лице " бе публикуван през 1981 година. Появата му провокира гневната реакция на висшите държавни и партийни функционери. Държавна сигурност иззе от книжарниците по-голямата част от тиража, по-конкретно 35 000 броя. Реакцията обаче закъсня: „ Лице “ бе стигнал до читателите си. И се предаваше скрито от ръка на ръка. Все отново цензурата е достигнала до този разказ. Съкратени са от него към стотина страници, много неща са изменени. Думи като " доносници " са сменени с " клеветници " и всевъзможни такива знакови за тогавашната сензитивна цензура епизоди.
Версията, която излиза в този момент, е нецензурирана. Телеграфистката от пощата съм в действителност аз. Навремето работих в пощата, отговарях за телеграмите. Разказвах и ежедневните си истории след работа и си мислих, че въобще не ме слуша, а се оказва, че ги е записвала и ги е употребила в романа си. Дори го е написала с моя език. Така че, героинята, която работи в пощата съм аз. Това са моите истории.
Интересно е, че първият редактор на романа „ Лице “ Драгомир Шопов е бил уволнен. Благодарение на Любомир Левчев, който тогава беше ръководител на Съюза на българските писатели, се даде позволение за излизане на книгата. Най-свирепият критик на „ Лице “ пък е бил Богомил Райнов. Блага го ненавиждаше. За нея той беше клеветник и индивидът, който „ е топил всички ".
Един от героите в романа се споделя Тодор. Тогава натискаха Блага да смени името му поради Тодор Живков, само че тя изрично отхвърли.
Заради „ Лице “ Живков издава заповед, Блага Димитрова „ да остане на самун и вода “! Забранява издаването на нейни произведения за две години!
В романа се разнищват разногласия и тематики като свободата и природата на индивида, табу за това време.
Блага постоянно ми е казвала – четете ме сред редовете, сред изреченията....
- Вероятно малко на брой знаят, че единствено три български поетеси са влезнали в международната енциклопедия на жените– поети в Съединени американски щати. Това са Елисавета Багряна, Блага Димитрова и Ваня Петкова, моята майка. Как ще коментираш това тяхно международно самопризнание?
- Възхитена съм! Много се веселя за дребната България. Това е необикновено самопризнание за тези три същински надарени поетеси с които България би трябвало да се гордее и в никакъв случай да не не помни творчеството им! Тези три имена са безконечни. Елисавета Багряна, Блага Димитрова и Ваня Петкова в действителност са неповторими, необикновено надарени!
- Блага Димитрова беше и политик! Не можех да възприема гениална поетеса за Вицепрезидент и политик. Ти по какъв начин си я спомняш в тази роля?
- На президентските избори през 1992 година Блага бе определена за вицепрезидент, само че същата година напусна поста заради несъгласия с президента Желю Желев след така наречен „ Боянски ливади “ ( Желев дава конференция, на която насочва остра рецензия към държавното управление на Филип Димитров-б.р). Това стана зад тила й и тя не търпеше задкулисие.
Желю Желев и Блага Димитрова подписват клетвения лист като президент и вицпрезидент след успеха на изборите през 1992 година
Много хора бяха съпричастни и приветстваха решението й да подаде оставка. Аз я поддържах изцяло. По принцип тя не искаше да влиза в политиката. Казваше: „ Не желая да встъпвам в тази нечистотия Аз си имам друга работа, бързам, тъй като най-важната книга в живота си още не съм я написала! “. Само това повтаряше. Тя пишеше в една огромна дебела тетрадка. Нищо не знам какво се е случило с тази книга и с ръкописа. Тя излезе почтено и честно от политиката. Много хора се възмутиха от нея, че не издържала, тъй като била поетеса, а не политик. Това не е правилно. Тя устоя на политическата сцена, само че се отдръпна, тъй като не понесе подмолните игри. Още тогава тя предсказа, че " Боянските ливади " ще забави демокрацията в България, както и стана. Блага отхвърли да подпише и Конституцията, даже беше написала някъде „ Който подпише тази Конституция, ръката му да изсъхне! “ Силно, извънредно, само че справедмиво. Когато я попитах, за какво по този начин изрично се изрича, тя отсече: „ Тази Конституция я направиха ония, които в този момент ще се възползват от нея и българският народ ще обеднее. Тази Конституция не е за българския народ! “. И тя не се подписа!
- Кой държи авторските й права в този момент?
- Авторските права ги държи притежателят на издателство „ Тих-Ивел “, един Тихомир. Блага подписа с него натиска на Йордан Василев (съпругът на поетесата-б.р.) откакто тя получи втори инсулт. Когато за първи път получи инсулт, аз бях в Париж и незабавно се върнах. На идващия ден след идването ми ми прилоша и ме прибраха в „ Пирогов “ със спукан перитонит. Четири часа докторите се бориха за живота ми. В същото време ле-Блага получава втория инсулт и я карат в реанимацията в „ Пирогов “. По едно и също време Господ е желал да ни вземе, само че ориста е решила друго. Тя лежи в реанимацията, аз в операционната на „ Пирогов “! Цял месец и двете лежахме в болничното заведение, изписаха ни за Нова година, беше 2003-та. Тя стартира да се възвръща постепенно, пишеше, само че беше обезверена, не беше същата. Губеше схващане понякога. Точно по това време са се възползвали тя да подпише отдаването на авторските си права. Аз даже не знаех, тя не ми го беше споделила. По това време този Тихомир, който е някогашен боен, издава няколко нейни книги и като първи другар на Йордан Василев се сговарят и по този начин тя му трансферира авторските си права. Тя беше зле и умря на 2 май 2003 година
- Аз имам обичан откъс от Блага Димитрова: „ Противоположностите може и да се притеглят, само че когато имаме единствено тях, то какво ни събира?” Кой е твоят обичан откъс от нея с който да приключим това изявление...
- Моят обичан откъс от ле-Блага е: „ Не се бойте, че ще ви стъпчат - стъпканата трева се трансформира в пътека.” Стъпкана си, тъпчат те, само че продължавай напред, тъй като ще направиш пътека! Това е!
ПЪРВИ СПОМЕН
Позна ме сред пет деца с идентични имена и на една и съща възраст
Научавайки, че във Виетнам има война и американците пускат бомби по популацията, Блага е била възмутена. Събрала пари и отишла до Ханой с цел да види всичко това с очите си и да го опише. Искала е да види онлайн по какъв начин страда и по какъв начин се бори виетнамският народ. В деня, в който е трябвало с други нейни сътрудници публицисти и писатели от Съюз на съветските социалистически републики, Полша и други страни, да отиде до най-големия пристанищен град във Виетнам - Хайфон, бомбите унищожават през нощта основния път до там. Между другото, татко ми беше шеф на пристанището в Хайфон. Заради опустошения път оферират на Блага и другите да ги заведат в детски дом. Когато стартират бомбардировките над Виетнам, президентът Хо Ши Мин издава заповед всички деца от градовете да бъдат евакуирани по селата. Логиката е, че в случай че децата оцелеят, и Виетнам ще го има.
Така и аз се отзовах в този детски дом, където ни закараха с камион. До 6-годишна възраст живеехме евакуирана на село с брат ми и сестра ми. Мама и баща идваха всяка неделя да ни виждат. В това село където бях разпределена, детският дом беше издигнат особено за децата от Хайфон. Всеки от нас на ръката имаше железна гривна с имената и година на раждане. Ако ни улучи бомба или ни взривят, най-малко остава гривната и ще се знае кое дете е починало.
Ха с рождената си майка и Блага
Тези гривни обаче доста са впечатлили Блага, безусловно са я ужасили. И тя го споделя това в книгата си „ Страшният съд “. Когато делегацията, в която е Блага, идва в детския дом по стратегия се изнесе концерт в чест на гостите. Аз доста хубаво пеех, бях в ансамбъла и все ме слагаха соло. В този ден обаче не ми се пееше и върших някакви маймунджилъци на сцената. Наказаха ме да пея и да танцувам сама пред гостите. В този ден аз за пръв път видях европейци, бели хора. Гледах с опулени очи русите коси на Блага. Приличаше ми на самодива от приказките. Блага също ме е забелязала, харесала е по какъв начин пея и танцувам. След няколко месеца се завръща във Виетнам сама с цел да ме търси. Обаче мен ме местят от това село в различен детски дом. Тогава Блага се качва на един джип и потегля да обикаля селата и домовете да ме търси. Три дни обикаляла. Запомнила единствено дребното ми име Ха, което е доста публикувано във Виетнам. Хора, които й оказват помощ, намират майка ми в Хайфон. От нея схващат в кое село са преместени децата на служащите в рибната консервна фабрика, където работеше мама. Майка ми потегля също към детския дом на колело, а Блага пътува с джип. Наредиха ме с още пет други момиченца и всички се споделяха Ха като мен. Директорката на детския дом искаше да е сигурна кое тъкмо момиченце Блага желае да вземе и тя да го уточни. Ние освен, че извънредно си приличахме, само че бяхме и на безусловно една възраст. Ле-Блага ми разказваше, че това е бил най-страшният миг в живота й – да не сбърка. Бях на пет и половина години. Погледнах я в очите, по този начин, както я погледнах от сцената преди месеци. И тя без подозрение уточни мен! През 1967 година ме взе и по този начин пристигнах в България.
Когато бях дребна чествах на 7 ноември българския си рожден ден, тъй като на тази дата стъпих на българска земя. Веднъж получих красива картичка от ле-Блага с този текст: „ Скъпо мое момиче, ти имаш две майки и двойна любов, само че и двойна тъга!”
ПОСЛЕДЕН СПОМЕН
40 дни след гибелта й ме изхвърлиха от вкъщи ни
На 1 май 2003 година на ле-Блага и прилошава. Закарват я до „ Пирогов “, едно дълго очакване на дежурни лекари. Тя лежеше в коридора, горката. На 2 май издъхна.
Нямаше още 40 дни от гибелта й, когато мъжът й Йордан Василев ме изхвърли! Не можах да си прибера даже персоналните движимости от жилището, албуми със фотоси с родната ми майка и татко във Виетнам, да не приказваме за най-скъпото за мен нещо - моите ноти, даже дипломите не ми дадоха да си взема. Останах на улицата без облекла и документи. След кончината на Блага апартаментът остана на доведения й наследник Ивайло, синът на Йордан Василев от първия му брак. В дома остана доста мой багаж в кашони. Там бяха персоналните ми писма и картички, които сме си писали с ле-Блага, когато съм била към този момент в Париж.
Нощувах от другарка на другарка, хората ме приютяваха ден за ден. Даваха ми облекла, тъй като даже облеклата ми останаха в жилището, а Ивайло Василев (журналист в малките екрани и радиа) не ми ги даваше. Затваряше ми телефона, държеше се надменно и жестоко. Исках единствено персоналните си движимости от моята стая, в която съм прекарала повече от тридесет години, само че Ивайло ме изгони и не ми ги даде. Покойният безценен другар Джони Пенков ме приюти у тях, оказа помощ ми първоначално и даже ми даде упътвания за книгата, която написах след това.
А за Йордан Василев по-късно научих, че е свалял Миряна Башева, която обаче за няколко месеца схваща що за човек и го изгонила. След което се насочва към Блага Димитрова, която не била омъжена, нямала деца. Затова и той видял в нея преференциална партия.
АВТОР ОЛЯ АЛ-АХМЕД
По мотив на годишнината от раждането на Блага Димитрова своите мемоари за нея описа нейната осиновена щерка Ха Тху Хоанг (българското й име е Ханна Хоанг Димитрова). Тя е родена през 1961 година в Хайфон, Виетнам. До 6-годишна живее там, след което Блага Димитрова, я взима в България с разрешението на майка й с цел да я избави от войната с американците. За всички Ха остава “дъщерята на Блага”. Завършва Консерваторията и професионално се занимава с музика. Днес живее във Франция. Интервюто, особено за " Марица ", направи Оля Ал-Ахмед, щерка на другата огромна българска поетеса Ваня Петкова.
- Помниш ли първата си среща с Блага Димитрова?
- Блага не пристигна съответно в моето семейство. Тя, дружно с публицисти и писатели от няколко социалистически страни, посещават Виетнам по време на войната с американците, с цел да видят онлайн какво се случва. Срещнахме се в детски дом – всички гражданчета бяха изпратени в детски домове по селата. Тогава бях на 6 години. Блага се върна след 3 месеца, намери ме и майка ми реши, че е добре да отпътува с нея, с цел да оцелея.
В Ханой живяхме дружно с двете ми майки една седмица преди да се качим на самолета за България. Изгарях от неспокойствие да потегли след толкоз забавни разкази, които чух, и упования. Най-голямото ми предпочитание бе да отида на спокойно място, където няма боязън. Много ми беше мъчително за мама, само че разбирах, че при нас е война и би трябвало да се бяга.
- Израснала си в България. Какво е чувството ти за татковина? Как се самоопределяш?
- Самоопределям се като българка, маскирана като виетнамка. Родината ми е несъмнено Виетнам, само че България е моята втора татковина. Обичам ги еднообразно! Както се обичат родители, както се обичат еднообразно децата. Милея и за двете си родини!
- Щастливо детство ли имаше с Блага Димитрова в България?
- Определено, да. Получих доста обич от Блага, положително обучение. Научих се да изсвирвам на пиано, разбрах какво е това класическа музика. Научих се на доста неща като дете. Спомням си, че на втория ден от идването ми тя ми даде чаша мляко. Никога няма да не помни по какъв начин го пих постепенно, с цел да не свърши инцидентно. С топлото млекчице ми дадоха пастичка. Това бе неописуема наслада за мен –детето, което идва от война. След като си изпих млякото, Блага отвори капака на това „ черното нещо “, аз даже не знаех какво е и засвири.Аз застинах на място от хубостта на музиката, която излизаше от пръстите й.
Блага дава първите уроци по пиано на дребната Ха
- Спомняш ли си забавна преживелица от детството ти с нея....
- В учебно заведение бях цялостна отличничка по всички предмети, само че в четвърти клас или пети, когато започнахме да учим химия и физика, се появиха и проблемите ми, тъй като нищо не разбирах от тия два предмета. Един ден по химия ми писаха двойка, аз в действителност нищо не знаех. Чудех се по какъв начин ще се прибера у дома и какво ще кажа на ле-Блага, както я назовах. Тя непрестанно пишеше и тракаше на машината и не желаех да смущавам. Прибрах се у дома със боязън, че иска ми се кара. Влязох, както постоянно машината тракаше. Блага видя моя изплашен взор. Попитаме по какъв начин се е случило. Казах й гузно, че имам двойка по химия, а тя се изсмя с богатствата си усмивка. После с спокоен и спокоен глас ми рече: „ Няма нищо ужасно, моето момиче! Спокойно, нищо не се е случило, ще намерим частен преподавател и всичко ще се оправи! “.И ми показа, че и тя нищо не разбирала от точните науки, изключително зле била по математика, което е нещо обикновено за хората на изкуството. Това бе Блага – същински влюбчив мил човек!
Ха с една от обичаните си кукли, подарени й от Блага
Спомням си и още една преживелица в Париж. Бях дете, когато ме заведе за пръв път във френската столица. Седнахме в едно такси. Шофьорът ме вижда в огледалото и пита ле-Блага каква националност съм. Тя му споделя не съвършен френски, че съм от Виетнам, и че тя е моята майка, а аз нейната осиновена щерка. Тогава лидерът реагира непринудено и радостно и сподели, че също е осиновен от френско семейство, а самият той е от Камбоджа. Това бе една хубава показателна преживелица на приемливост. Винаги съм се дразнила, че в моята блага втора татковина до ден сегашен я няма тази приемливост към хората с по-различна осанка. Това е тъжно и боли. Във Франция най-вече ми хареса, че има разнообразни хора и тези като мен са доста, по тази причина не се усещам чужденка...
- По кое време твореше Блага? Повечето поети го вършат през нощта.....
- По всяко време. Тя бе от създателите, които творят непрестанно. Машината у дома тракаше нон-стоп, а до леглото имаше обичан бележник. Помня, че имаше една писалка, подарък от Елисавета Багряна, доста си я обичаше.
- Щастлив човек ли беше Блага? Какво я дразнеше в всекидневието, в писателския кръг, в политиката?
- Когато пишеше, обичаше спокойствието. Дразнеше се от неканени посетители и все пак никого не е пъдила. Научаваха ни адреса и непрестанно непознати звъняха на вратата да им даде подпис, това доста я дразнеше. Нямаше един ден спокоен, само че постоянно беше общителна с всички. Тя бързаше да написа, все гонеше машината и бележника. Беше щастлива, когато ме виждаше и мен щастлива. Радваше се, когато в нас идваше Радой Ралин и все ми викаше: „ Ханче, хайде постави чайче да пийнем! “. Радой пък постоянно ми носеше круши и ябълки.
- Коя от творбите на Блага Димитрова е останала в сърцето ти и до през днешния ден?
- „ Страшният съд “, несъмнено. Тя написа тази творба за виетнамския народ и съответно за мен. Вътре ме е описала доста добре. Книгата е преведена на редица езици, на френски има даже две издания. Ти ми сподели подаръка на майка ми за твоята майка-поетесата Ваня Петкова, който пък е на съветски. Благодаря ти, че сте го запазили.
" Страшният съд " на съветски, книгата е подарък за поетесата Ваня Петкова
- От многочислените й стихотворения кои пет ще подредиш като най-силни, персонално за теб?
- Много са обичаните ми стихове на ле-Блага. Тя обаче пишеше стихотворения за мен. Впоследствие аз започнах да композирам. Веднъж ме поканиха да вземам участие в един музикален фестивал. Обадих се на Тончо Русев – нямаше подготвена ария, Александър Бразицов, който живееше против нас, също нямаше подготвена ария, а ми трябваше до четири – пет дни, другояче изпусках фестивала. Мой другар китарист ме посъветва сама да напиша композицията. И по този начин, през нощта чух в главата си мелодията, трябваше да изчакам до 8 сутринта, с цел да я изсвиря на пианото. Блага ме чу по какъв начин я изсвирвам и ме повика в хола. На тефтерче беше написала ръкописно стих, който пасна навръх тази моя мелодия. Така се роди песента, която завоюва фестивала. Това беше моята първа ария. В следствие издадох диск „ Близки далечини “ с нейни стихове и моя музика.
Дъщерята на Блага разкрива музикален гений
- Забраненият по време на тоталитарния режим разказ „ Лице “ беше и си остана шлагер. Разкажи ни историята за неговата възбрана?
- Романът " Лице " бе публикуван през 1981 година. Появата му провокира гневната реакция на висшите държавни и партийни функционери. Държавна сигурност иззе от книжарниците по-голямата част от тиража, по-конкретно 35 000 броя. Реакцията обаче закъсня: „ Лице “ бе стигнал до читателите си. И се предаваше скрито от ръка на ръка. Все отново цензурата е достигнала до този разказ. Съкратени са от него към стотина страници, много неща са изменени. Думи като " доносници " са сменени с " клеветници " и всевъзможни такива знакови за тогавашната сензитивна цензура епизоди.
Версията, която излиза в този момент, е нецензурирана. Телеграфистката от пощата съм в действителност аз. Навремето работих в пощата, отговарях за телеграмите. Разказвах и ежедневните си истории след работа и си мислих, че въобще не ме слуша, а се оказва, че ги е записвала и ги е употребила в романа си. Дори го е написала с моя език. Така че, героинята, която работи в пощата съм аз. Това са моите истории.
Интересно е, че първият редактор на романа „ Лице “ Драгомир Шопов е бил уволнен. Благодарение на Любомир Левчев, който тогава беше ръководител на Съюза на българските писатели, се даде позволение за излизане на книгата. Най-свирепият критик на „ Лице “ пък е бил Богомил Райнов. Блага го ненавиждаше. За нея той беше клеветник и индивидът, който „ е топил всички ".
Един от героите в романа се споделя Тодор. Тогава натискаха Блага да смени името му поради Тодор Живков, само че тя изрично отхвърли.
Заради „ Лице “ Живков издава заповед, Блага Димитрова „ да остане на самун и вода “! Забранява издаването на нейни произведения за две години!
В романа се разнищват разногласия и тематики като свободата и природата на индивида, табу за това време.
Блага постоянно ми е казвала – четете ме сред редовете, сред изреченията....
- Вероятно малко на брой знаят, че единствено три български поетеси са влезнали в международната енциклопедия на жените– поети в Съединени американски щати. Това са Елисавета Багряна, Блага Димитрова и Ваня Петкова, моята майка. Как ще коментираш това тяхно международно самопризнание?
- Възхитена съм! Много се веселя за дребната България. Това е необикновено самопризнание за тези три същински надарени поетеси с които България би трябвало да се гордее и в никакъв случай да не не помни творчеството им! Тези три имена са безконечни. Елисавета Багряна, Блага Димитрова и Ваня Петкова в действителност са неповторими, необикновено надарени!
- Блага Димитрова беше и политик! Не можех да възприема гениална поетеса за Вицепрезидент и политик. Ти по какъв начин си я спомняш в тази роля?
- На президентските избори през 1992 година Блага бе определена за вицепрезидент, само че същата година напусна поста заради несъгласия с президента Желю Желев след така наречен „ Боянски ливади “ ( Желев дава конференция, на която насочва остра рецензия към държавното управление на Филип Димитров-б.р). Това стана зад тила й и тя не търпеше задкулисие.
Желю Желев и Блага Димитрова подписват клетвения лист като президент и вицпрезидент след успеха на изборите през 1992 година
Много хора бяха съпричастни и приветстваха решението й да подаде оставка. Аз я поддържах изцяло. По принцип тя не искаше да влиза в политиката. Казваше: „ Не желая да встъпвам в тази нечистотия Аз си имам друга работа, бързам, тъй като най-важната книга в живота си още не съм я написала! “. Само това повтаряше. Тя пишеше в една огромна дебела тетрадка. Нищо не знам какво се е случило с тази книга и с ръкописа. Тя излезе почтено и честно от политиката. Много хора се възмутиха от нея, че не издържала, тъй като била поетеса, а не политик. Това не е правилно. Тя устоя на политическата сцена, само че се отдръпна, тъй като не понесе подмолните игри. Още тогава тя предсказа, че " Боянските ливади " ще забави демокрацията в България, както и стана. Блага отхвърли да подпише и Конституцията, даже беше написала някъде „ Който подпише тази Конституция, ръката му да изсъхне! “ Силно, извънредно, само че справедмиво. Когато я попитах, за какво по този начин изрично се изрича, тя отсече: „ Тази Конституция я направиха ония, които в този момент ще се възползват от нея и българският народ ще обеднее. Тази Конституция не е за българския народ! “. И тя не се подписа!
- Кой държи авторските й права в този момент?
- Авторските права ги държи притежателят на издателство „ Тих-Ивел “, един Тихомир. Блага подписа с него натиска на Йордан Василев (съпругът на поетесата-б.р.) откакто тя получи втори инсулт. Когато за първи път получи инсулт, аз бях в Париж и незабавно се върнах. На идващия ден след идването ми ми прилоша и ме прибраха в „ Пирогов “ със спукан перитонит. Четири часа докторите се бориха за живота ми. В същото време ле-Блага получава втория инсулт и я карат в реанимацията в „ Пирогов “. По едно и също време Господ е желал да ни вземе, само че ориста е решила друго. Тя лежи в реанимацията, аз в операционната на „ Пирогов “! Цял месец и двете лежахме в болничното заведение, изписаха ни за Нова година, беше 2003-та. Тя стартира да се възвръща постепенно, пишеше, само че беше обезверена, не беше същата. Губеше схващане понякога. Точно по това време са се възползвали тя да подпише отдаването на авторските си права. Аз даже не знаех, тя не ми го беше споделила. По това време този Тихомир, който е някогашен боен, издава няколко нейни книги и като първи другар на Йордан Василев се сговарят и по този начин тя му трансферира авторските си права. Тя беше зле и умря на 2 май 2003 година
- Аз имам обичан откъс от Блага Димитрова: „ Противоположностите може и да се притеглят, само че когато имаме единствено тях, то какво ни събира?” Кой е твоят обичан откъс от нея с който да приключим това изявление...
- Моят обичан откъс от ле-Блага е: „ Не се бойте, че ще ви стъпчат - стъпканата трева се трансформира в пътека.” Стъпкана си, тъпчат те, само че продължавай напред, тъй като ще направиш пътека! Това е!
ПЪРВИ СПОМЕН
Позна ме сред пет деца с идентични имена и на една и съща възраст
Научавайки, че във Виетнам има война и американците пускат бомби по популацията, Блага е била възмутена. Събрала пари и отишла до Ханой с цел да види всичко това с очите си и да го опише. Искала е да види онлайн по какъв начин страда и по какъв начин се бори виетнамският народ. В деня, в който е трябвало с други нейни сътрудници публицисти и писатели от Съюз на съветските социалистически републики, Полша и други страни, да отиде до най-големия пристанищен град във Виетнам - Хайфон, бомбите унищожават през нощта основния път до там. Между другото, татко ми беше шеф на пристанището в Хайфон. Заради опустошения път оферират на Блага и другите да ги заведат в детски дом. Когато стартират бомбардировките над Виетнам, президентът Хо Ши Мин издава заповед всички деца от градовете да бъдат евакуирани по селата. Логиката е, че в случай че децата оцелеят, и Виетнам ще го има.
Така и аз се отзовах в този детски дом, където ни закараха с камион. До 6-годишна възраст живеехме евакуирана на село с брат ми и сестра ми. Мама и баща идваха всяка неделя да ни виждат. В това село където бях разпределена, детският дом беше издигнат особено за децата от Хайфон. Всеки от нас на ръката имаше железна гривна с имената и година на раждане. Ако ни улучи бомба или ни взривят, най-малко остава гривната и ще се знае кое дете е починало.
Ха с рождената си майка и Блага
Тези гривни обаче доста са впечатлили Блага, безусловно са я ужасили. И тя го споделя това в книгата си „ Страшният съд “. Когато делегацията, в която е Блага, идва в детския дом по стратегия се изнесе концерт в чест на гостите. Аз доста хубаво пеех, бях в ансамбъла и все ме слагаха соло. В този ден обаче не ми се пееше и върших някакви маймунджилъци на сцената. Наказаха ме да пея и да танцувам сама пред гостите. В този ден аз за пръв път видях европейци, бели хора. Гледах с опулени очи русите коси на Блага. Приличаше ми на самодива от приказките. Блага също ме е забелязала, харесала е по какъв начин пея и танцувам. След няколко месеца се завръща във Виетнам сама с цел да ме търси. Обаче мен ме местят от това село в различен детски дом. Тогава Блага се качва на един джип и потегля да обикаля селата и домовете да ме търси. Три дни обикаляла. Запомнила единствено дребното ми име Ха, което е доста публикувано във Виетнам. Хора, които й оказват помощ, намират майка ми в Хайфон. От нея схващат в кое село са преместени децата на служащите в рибната консервна фабрика, където работеше мама. Майка ми потегля също към детския дом на колело, а Блага пътува с джип. Наредиха ме с още пет други момиченца и всички се споделяха Ха като мен. Директорката на детския дом искаше да е сигурна кое тъкмо момиченце Блага желае да вземе и тя да го уточни. Ние освен, че извънредно си приличахме, само че бяхме и на безусловно една възраст. Ле-Блага ми разказваше, че това е бил най-страшният миг в живота й – да не сбърка. Бях на пет и половина години. Погледнах я в очите, по този начин, както я погледнах от сцената преди месеци. И тя без подозрение уточни мен! През 1967 година ме взе и по този начин пристигнах в България.
Когато бях дребна чествах на 7 ноември българския си рожден ден, тъй като на тази дата стъпих на българска земя. Веднъж получих красива картичка от ле-Блага с този текст: „ Скъпо мое момиче, ти имаш две майки и двойна любов, само че и двойна тъга!”
ПОСЛЕДЕН СПОМЕН
40 дни след гибелта й ме изхвърлиха от вкъщи ни
На 1 май 2003 година на ле-Блага и прилошава. Закарват я до „ Пирогов “, едно дълго очакване на дежурни лекари. Тя лежеше в коридора, горката. На 2 май издъхна.
Нямаше още 40 дни от гибелта й, когато мъжът й Йордан Василев ме изхвърли! Не можах да си прибера даже персоналните движимости от жилището, албуми със фотоси с родната ми майка и татко във Виетнам, да не приказваме за най-скъпото за мен нещо - моите ноти, даже дипломите не ми дадоха да си взема. Останах на улицата без облекла и документи. След кончината на Блага апартаментът остана на доведения й наследник Ивайло, синът на Йордан Василев от първия му брак. В дома остана доста мой багаж в кашони. Там бяха персоналните ми писма и картички, които сме си писали с ле-Блага, когато съм била към този момент в Париж.
Нощувах от другарка на другарка, хората ме приютяваха ден за ден. Даваха ми облекла, тъй като даже облеклата ми останаха в жилището, а Ивайло Василев (журналист в малките екрани и радиа) не ми ги даваше. Затваряше ми телефона, държеше се надменно и жестоко. Исках единствено персоналните си движимости от моята стая, в която съм прекарала повече от тридесет години, само че Ивайло ме изгони и не ми ги даде. Покойният безценен другар Джони Пенков ме приюти у тях, оказа помощ ми първоначално и даже ми даде упътвания за книгата, която написах след това.
А за Йордан Василев по-късно научих, че е свалял Миряна Башева, която обаче за няколко месеца схваща що за човек и го изгонила. След което се насочва към Блага Димитрова, която не била омъжена, нямала деца. Затова и той видял в нея преференциална партия.
АВТОР ОЛЯ АЛ-АХМЕД
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ