Отбелязваме 95 г. от атентата в черквата Св. Неделя, станал на Велики Четвъртък
Днес, на 16 април, означаваме 95 години от един от най-кървавите терористични актове в света - атентатът в църквата " Света Неделя " в София . Той е осъществен на Велики четвъртък 1925 година.
Председателят на Съюз на демократичните сили Румен Христов , зам.-председателят Теодор Петков, Миглена Горанова и Стойчо Томов , сервираха венец и цветя пред паметната плоча на храма и участваха на службата в памет на жертвите.
Идеята на партията е да се построи мемориал пред църквата . Това ще бъде една от главните начинания на Съюз на демократичните сили през идващите месеци, когато се върнем към естествения темп на живот след изключителното състояние.
В позиция на партията се споделя: " Българската комунистическа партия демонстрира мракобесното си лице пред целия свят. Българи избиват почтени българи в името на своите незаконни цели, прикрити зад идеология. Това е цинично и грубо опрощение на комунистическите убийци. Те не се поколебаха да погубят човешки животи в един от най-важните за християнския свят ден - Велики четвъртък на Страстната седмица. Избиха ги в храма - с цел да покажат безбожието си и по този начин признаха един от най-страшните грехове на комунизма - отричането на Бог и религия ".
Припомняме, на 16 април 1925 година крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия взривяват покрива на църквата. В същото време в храма опечалени изпращат военачалник Константин Георгиев, погубен два дни по-рано.
Целта на атентата е да бъде премахнат военният и политическият хайлайф на страната, в това число и Цар Борис III . Царят не е в църквата, той закъснява за опелото.
През 1925 година, когато е осъществен атентатът, денят се пада Велики Четвъртък. Атентатът е най-големият терористичен акт в историята на България.
След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година Българска комунистическа партия е неразрешена от Върховния касационен съд , само че продължава активността си в конспиративност. От партията отвръщат с ново принуждение против гоненията към нейни деятели.
По времето, когато става атентата, България е разкъсвана от политически убийства и гнет. След неуспеха на Септемврийското въстание през 1923 година, Българска комунистическа партия е неразрешена и против деятелите й е подхванато всеобщо гонене.
Промени в Закона за отбрана на страната усилват пълномощията на управляващите и смъртна присъда се поставя освен за дейците на Българска комунистическа партия, само че и за тези, които им оказват помощ и ги укриват.
Комунистите също отвръщат с вълна от принуждение - военната им организация, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков , приготвят дребни терористични групи, които реализират единични акции.
Идеята за взривяване на храма, се заражда месеци по-рано, когато тя стартира да се употребява за депозиране на оръжие и муниции. Клисарят Петър Задгорски е вербуван от дейци на незаконната комунистическата партия и с негова помощ църквата става част от проект за елиминиране на политическия и боен хайлайф на България, в това число и на монарха. Този проект не е утвърден от Георги Димитров и Васил Коларов .
Въпреки това Военната организация стартира организирането му. С помощта на клисаря в църквата са импортирани 25 кг експлозив. Замислено е политици и военни да се съберат в черква на опелото на високопоставена персона.
На 14 април пред църквата " Св. Седмочисленици " е погубен о.з. военачалник Константин Георгиев, народен представител от ръководещия Демократически сговор и основател на Военната лига.
След два дни в " Св. Неделя " се събират стотици жители, пристигнали да се сбогуват с ген. Георгиев . Лично софийският митрополит Стефан, предстоящ български екзарх, води службата . Траурното шествие е толкоз многочислено, че се постанова ковчегът да бъде изместен по-напред, отдалечена е от колоната с гърмежа.
В 15.20 часа детонацията разклаща храма и основния купол пада върху множеството , събрало се в църквата. 150 индивида намират гибелта си под руините, десетки умират по-късно от раните си, към 500 се отървават единствено с пострадвания. Сред починалите са главно почтени жители, в това число и деца. Случайността избавя представителите на държавното управление, само че военните дават десетки жертви .
Цар Борис III закъснява за службата. Друг атентат избавя живота му - на 14 април автомобилът на монарха е атакуван в прохода Арабаконак . Главният му ловец Петър Котев и ентомологът проф. Делчо Илчев са убити. Царят оцелява и на 16 април отдава последна респект на доближените си, поради което закъснява за опелото на ген. Георгиев.
Терорът поражда гнет. Вечерта на 16 април е оповестено военно състояние . Военният съюз с поддръжката на държавното управление стартира всеобщи репресии против опозицията, без значение дали имат нещо общо с атентата. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е погубен Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във ВО.
Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски , като последните трима към този момент са убити през предходните седмици.
Без съд и присъда са екзекутирани към 500 съперници на ръководещите . Натъпкани в чували убитите са погребвани в безименни гробове или зациментирани в подземията на казармите. Развихрилият се гнет лишава живота и на редица интелектуалци .
Безследно изчезват поетът Гео Милев , поради изобличителната си поема " Септември " и журналистът Йосиф Хербст, който в публикациите си намерено подлага на критика режима на сговорситкото държавно управление.
Председателят на Съюз на демократичните сили Румен Христов , зам.-председателят Теодор Петков, Миглена Горанова и Стойчо Томов , сервираха венец и цветя пред паметната плоча на храма и участваха на службата в памет на жертвите.
Идеята на партията е да се построи мемориал пред църквата . Това ще бъде една от главните начинания на Съюз на демократичните сили през идващите месеци, когато се върнем към естествения темп на живот след изключителното състояние.
В позиция на партията се споделя: " Българската комунистическа партия демонстрира мракобесното си лице пред целия свят. Българи избиват почтени българи в името на своите незаконни цели, прикрити зад идеология. Това е цинично и грубо опрощение на комунистическите убийци. Те не се поколебаха да погубят човешки животи в един от най-важните за християнския свят ден - Велики четвъртък на Страстната седмица. Избиха ги в храма - с цел да покажат безбожието си и по този начин признаха един от най-страшните грехове на комунизма - отричането на Бог и религия ".
Припомняме, на 16 април 1925 година крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия взривяват покрива на църквата. В същото време в храма опечалени изпращат военачалник Константин Георгиев, погубен два дни по-рано.
Целта на атентата е да бъде премахнат военният и политическият хайлайф на страната, в това число и Цар Борис III . Царят не е в църквата, той закъснява за опелото.
През 1925 година, когато е осъществен атентатът, денят се пада Велики Четвъртък. Атентатът е най-големият терористичен акт в историята на България.
След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година Българска комунистическа партия е неразрешена от Върховния касационен съд , само че продължава активността си в конспиративност. От партията отвръщат с ново принуждение против гоненията към нейни деятели.
По времето, когато става атентата, България е разкъсвана от политически убийства и гнет. След неуспеха на Септемврийското въстание през 1923 година, Българска комунистическа партия е неразрешена и против деятелите й е подхванато всеобщо гонене.
Промени в Закона за отбрана на страната усилват пълномощията на управляващите и смъртна присъда се поставя освен за дейците на Българска комунистическа партия, само че и за тези, които им оказват помощ и ги укриват.
Комунистите също отвръщат с вълна от принуждение - военната им организация, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков , приготвят дребни терористични групи, които реализират единични акции.
Идеята за взривяване на храма, се заражда месеци по-рано, когато тя стартира да се употребява за депозиране на оръжие и муниции. Клисарят Петър Задгорски е вербуван от дейци на незаконната комунистическата партия и с негова помощ църквата става част от проект за елиминиране на политическия и боен хайлайф на България, в това число и на монарха. Този проект не е утвърден от Георги Димитров и Васил Коларов .
Въпреки това Военната организация стартира организирането му. С помощта на клисаря в църквата са импортирани 25 кг експлозив. Замислено е политици и военни да се съберат в черква на опелото на високопоставена персона.
На 14 април пред църквата " Св. Седмочисленици " е погубен о.з. военачалник Константин Георгиев, народен представител от ръководещия Демократически сговор и основател на Военната лига.
След два дни в " Св. Неделя " се събират стотици жители, пристигнали да се сбогуват с ген. Георгиев . Лично софийският митрополит Стефан, предстоящ български екзарх, води службата . Траурното шествие е толкоз многочислено, че се постанова ковчегът да бъде изместен по-напред, отдалечена е от колоната с гърмежа.
В 15.20 часа детонацията разклаща храма и основния купол пада върху множеството , събрало се в църквата. 150 индивида намират гибелта си под руините, десетки умират по-късно от раните си, към 500 се отървават единствено с пострадвания. Сред починалите са главно почтени жители, в това число и деца. Случайността избавя представителите на държавното управление, само че военните дават десетки жертви .
Цар Борис III закъснява за службата. Друг атентат избавя живота му - на 14 април автомобилът на монарха е атакуван в прохода Арабаконак . Главният му ловец Петър Котев и ентомологът проф. Делчо Илчев са убити. Царят оцелява и на 16 април отдава последна респект на доближените си, поради което закъснява за опелото на ген. Георгиев.
Терорът поражда гнет. Вечерта на 16 април е оповестено военно състояние . Военният съюз с поддръжката на държавното управление стартира всеобщи репресии против опозицията, без значение дали имат нещо общо с атентата. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е погубен Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във ВО.
Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски , като последните трима към този момент са убити през предходните седмици.
Без съд и присъда са екзекутирани към 500 съперници на ръководещите . Натъпкани в чували убитите са погребвани в безименни гробове или зациментирани в подземията на казармите. Развихрилият се гнет лишава живота и на редица интелектуалци .
Безследно изчезват поетът Гео Милев , поради изобличителната си поема " Септември " и журналистът Йосиф Хербст, който в публикациите си намерено подлага на критика режима на сговорситкото държавно управление.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ