Голяма Богородица: Ден на вяра, традиции и благословия
Днес, на 15 август, православните и католическите християни означават един от най-големите християнски празници – Успение на Пресвета Богородица , прочут още като. Този ден е отдаден на Божията майка и нейното прекосяване от земния живот към безконечното царство на своя наследник, Исус Христос.
Историческо и религиозно значение
Успение Богородично е празник, който напомня на вярващите за последните моменти от земния живот на Пресвета Богородица. Според Светото писание, тя напуща земния свят на 64-годишна възраст, откакто три дни преди този момент Архангел Гавраил ѝ оповестява Божията воля. Последното ѝ предпочитание е да види Светите апостоли дружно, което се извършва по чудноват метод. След гибелта ѝ, тя е заровена в пещера край Гетсимания, само че по-късно е възкресена и отнесена в небесната популярност.
Църковни традиции и обичаи
В чест на Успение Богородично, в църквите се отслужва тържествена литургия, а вярващите вземат участие в обреда „ въздигане на хляба “, който е знак на духовното филтриране и покровителството на Света Богородица. В този ден се вършат курбани за здраве и изобилие, както и родови срещи, където фамилиите се събират и честват дружно.
Народни обичаи и празнични ястия
На Голяма Богородица се освещават обредни хлябове, които се раздават за здраве и за умрелите близки. Традиционната софра включва прясна питка, пиле каша, варено жито, царевица, тиква, любеница и грозде. Вярващите търсят благословията на Пресвета Богородица за помощ в житейските им проблеми и за протекция на техните фамилии.
Именници и честване
На този ден честват всички, които носят имената Мария, Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан. Голяма Богородица е мотив за наслада и духовно обновяване за всички, които се обръщат към Божията майка с молби и благодарности.
Ползи и опасности от потреблението на сода бикарбонат: Какво би трябвало да знаем?
