Днес мнозина знаят кой е Елиас Канети, дори са чели

Днес мнозина знаят кой е Елиас Канети, даже са чели забележителните му записки „ Спасеният език”, както и множеството от неговите книги. На русенска сцена са сложени с триумф трите му пиеси. Но на малко на брой е известно, че най- европейският ни град е дал на света още един фамозен публицист. Доста друг от философа Канети и прочут повече в Америка, в сравнение с в Европа, а у нас към момента непреведен. Става дума за Майкъл Арлън с рожденото име Дикран Куюмджиян, появил се на белия свят преди 125 години, на 16 ноември 1895, под знака на Скорпиона, в дунавската ни столица, в дома на богатия търговец Саркис Куюмджиян, чието семейство идва в България през 1892 след поредност от турски зверства над арменците в Цариград. По това време в Русе към този момент има немалка арменска общественост / тя в действителност е антична, още от римско време/, която век преди този момент излъчва друга фамозна персона, Емануел Мирзонян или Манук бей, фамозния посланик и политик който е също малко прочут у нас.

През 1889 година замогналият се търговец на текстил, Саркис Куюмджиян построява огромна комерсиална адвокатска фирма в центъра на Русе, по план на един огромен проектант, също русенски арменец, Нигохос Бедросян, построил част от най- красивите здания от епохата у нас. Дикран, бъдещият Майкъл, е петото дете в фамилията, в което има още три момчета и едно момиче, родени преди него в Цариград. След единадесет години, през 1910 година, бащата Куюмджиян става шеф на огромно Англо- българско акционерно сдружение за произвеждане на чадъри и фамилията се реалокира в индустриалния Манчестър, където предприемчивият господин Саркис открива тъкачна фабрика, а огромната постройка в Русе става шивашка фабрика. / През 2007 година в нея бе снимана част от кино лентата за Фридрих Ницше „ Когато Ницше заплака”, в който взеха присъединяване живеещият в София британски артист Бен Крос и испанският му сътрудник Арманд Асанте.

През 1913, откакто приключва междинното си обучение в първокласен лицей в Манчестър и учи известно време медицина, младият Дикран Куюмджиян взема решение да замине за британската столица и да стане публицист. Търговията не го влече Родителите му не са съгласни, само че не го стопират в начинанието му. Започва да работи като публицист в едно лондонско списание за арменската диаспора. Приема псевдонима Майкъл Арлън и скоро не помни арменския и българския.