Днес ми писаха колегите от БТВ с покана - да

Днес ми писаха сътрудниците от БТВ с покана - да разясня в събота новите цени за синя и зелена зона в София. Понеже от седмица и нещо това ми е тематика, взех решение, че може би има какво да кажа.Така стартира напоителния си коментар музикантът и някогашен общински консултант Венци Мицов.

Помолих за дребна пролонгация, в която да видя по какъв начин съм с времето - знаете, че на следващия ден е концерта на Мери бойс бенд с оркестър, който имах достойнството да оркестрирам, в неделя пък съм в юбилейния конфликт в Асикс сцена.

Седнах и се замислих...
Да отида. Да кажа какво мисля...
Вие това го знаете. Заради мнението ми, което е простичко, ме направихте на пийнал морков.

Да кажа, че първо се оферират други възможности, а след това се вършат наказателни акции - това също го знаете, още веднъж ще ме изкарате я човек на Пеевски, я пълен, я простак, я " A TI KAKVO SI NAPRAVIL ZA SOFIQ VE ".

Да кажа, че и сега в случай че не сте си купили месечна карта, буферните ви паркинги ви костват по над 2 лв. на час, отново ще кажете - " А КОГАТО БЕШЕ СЪВЕТНИК И ИЗЛАПА SOPSIDIQTA НА КЛЕТА МАЙКА СОФИЯ ".
Да кажа, че това решение ГЕРБ го бленуваха още преди 10 години, само че не можеха да си намерят глупак, който да го вкара вместо тях - тук отново ще ми обясните, че съм простак...

Заради това мое говорене завчера моя някогашна колежка от уеб страницата, в който работех стартира да лайква всички турбо обиди по мой адрес.
Други хора, които извънредно мощно съм подкрепял взеха да ми приказват, че съм изчаткал.
Помислих и писах на сътрудниците. Благодарих им, че са се сетили за мен.

И отхвърлих.
Няма смисъл повече да се приказва. По никаква тематика.
Каквото и да кажете, ще попаднете в малоумния кръговрат - " Или си с нас, или си с Пеевски ". 

Няма смисъл да приказвам това, което мисля. 
Нито има смисъл да го споделям по малкия екран, с цел да се упражнявате след това дали съм пълен или съм на Оземпик, дали съм болшевик или съм прислужник на ГЕРБ и дали съм русофил или съм имунизиран укрофа**ст.

За това ето какво...
Днес има митинг против цените на зоните. Няма да отида на него.
Има и митинг за правораздаване и против ареста на кмета на Варна. Няма да отида и на него.
Но вие идете. И, като отидете, се огледайте хубаво.
Вижте кой най-вече ще се снима там и по това кой най-героична поза заема, ще разберете какъв брой е значим. 

Така, както Киро Хайделберга имаше концепция да закрива държавни театри (на една среща с културтрегери го показа това, аз бях там), а след това отиде героичен да пази Народния спектакъл, че да се снима измежду тълпата.
Живеем в кочина. 

Но кочината не я сътвори нито Бойко, нито Пеевски, нито баба ми.
Кочината я създадохме ние.
Първо се кефехме на Сталин. После на Брежнев. После комунизма падна и се кефехме на Виденов, че бил доста почтен.
После на мутрите, че били мощни и красиви.
После на чалгата.
И по този начин, без да се усетим, създадохме една кутия, цялостна с нездравословни газове. 
Защото ние не мислим, а пърдим през главите си.
Вследствие на тия зловонни ментални газове се родиха нашите водачи. Те са нашата социална пръдня...

А аз ще не преставам да пиша. Колкото и да ме псувате, колкото и да ме наричате (как беше, блага ми ексколежке от уеб страницата, в който работехме заедно) дебил. Или пък подлудял, простак, отпадък, прислужник на MAFIQTA, протеже на Пеевски, гербил, комонизд.
Ще пиша, само че явно нямам какво да ви кажа. 
А вие, сътрудници от медиите, спрете да каните едни и същи 6 индивида, в случай че желаете да имате нещо друго.

На ваше място, в символ на митинг бих спрял изцяло политиката от утринните ви блокове.

Най-хубавите минути на Панорама да вземем за пример съвсем всякога са, когато моят другар Бойко Василев предложения някой публицист или музикант или артист или режисьор.
Ето това би било чудесно решение.
Да знаете - тия нещастни тъпанари, родени от нашата ментална пръдня ще умрат на часа, в случай че спрете да им обръщате внимание.
А до тогава...дотогава ще я караме по този начин. С розови прасенца на площада против MAFIQTA...

Май това е всичко от мен. Снощи гледах Хамлет в Театъра на армията.
Хамлет сподели - " Да бъдеш или да не бъдеш - това е въпросът ".
Аз запитвам - " Ако не сме били, по какъв начин може да бъдем в бъдеще "?