Битката при река Ведроша
Днес Литва е дребна прибалтийска държавица с територия 65 хиляди кв. км. и по-малко от 2.8 млн. поданици – само че това не всеки път е било по този начин. В интервала ХІІІ-ХVІ в. тя била значим фактор в политиката на Северна Европа, като даже мерела сили със самото Московско княжество.
Битката при река Ведроша е стълкновение по време на руско-литовската война от 1500-1503 година, което има ло обилни стратегически и териториални последствия. Тя се състоя ла на 14 юли 1500 г. между съветските войски под управлението на воеводата Даниил Щеня и обединената войска на Великото Литовско княжество и Кралство Полша под командването на В еликия литовски хетман Константин Острожски .
Причината за следващата руско-литовска война било прекосяването на редица князе в работа на В еликия московски княз Иван ІІІ . Също по този начин роля изиграло желанието на литовския княз Александър въпросните князе и жена му, княгиня Елена (дъщеря на Иван ІІІ), да одобряват католицизма.
По това време религиозните въпроси имали първостепенно значение – и самото споменаване за прекосяване от Православието към католичество било сметнато за неуместно. Това провокирало гнева на литовския княз Александър, тъй като православните князете освен отхвърлили католицизма, само че и минали на работа към Москва дружно с всичките си владения, които представлявали обилни територии в източната част на Великото Литовско княжество с градовете Новгород- С еверски, Путивъл, Рилск , Радогошч , Стародуб, Гомел, Чернигов , Любеч , Карачев , Хотимъл , Мценск, Серпейск.
Иван III решил да не чака похода на литовските войски против князете, а да з апочне военни дейности през май 1500 година Руската страна образува ла четири групи войски. Трите се разгърнали в избраните им посоки, а ч етвъртата била оставена като запас в Твер и трябвало да се причисли към групата, която щяла да посрещне главния удар на литовците. Тя била предвождана от воеводата Даниил Василиевич Щеня.
След като дошъл в Смоленск, литовският хетман Острожски схванал, че армията на воеводата Юрий Кошкин е ситуирана на лагер край Дорогобуж и се насочил натам. По същото време аварийна войска на Щеня, според одобрения проект за бойните деяние, се отправила в помощ на Кошкин. Двете съветски армии се съединили и, по заповед на Иван III, Юрий Кошкин бил п одчинен на Щеня.
Хетманът Острожски научил, че Кошкин е подкрепят от други съветски сили, само че не повярвал на тази информация. Затова тръгнал в бърз марш против Кошкин, преди съветският воевода (както считал Острожски) да получи подкрепления.
Сред историците н яма единна позиция при оценката за числеността на войските от всяка страна. Най-вероятно силите са били почти равни , като изчисленията най-често се двоумят към 40 хиляди за всеки от съперниците.
Хетман Острожски се придвижил към село Ведроша и неотложно ат акува л предния съветски полк – който почнал да отстъпва към главните сили. Литовците траяли преследването, до момента в който реката Ведроша (според други източници – прилежащата река Рясна) не раздели ла съперниците. По-нататък хрониките се разграничават в описанията за хода на борбата . Според „ Х рониката на Биховец “, Острожски прекосил реката в придвижване и блъснал основните съветски сили. Д руги източници настояват, че литовците спрели и двете войски стояли на двата бряга една против друга известно време (почти няколко дни), като никой не смеел да нападна пръв.
На 14 юли 1500 година армията на хетман Остро жски най-накрая прекосила реката и нападнала главните съветски сили. Последва ла обезверен а сеч в продължение на 6 часа – и никой не можел да вземе превес. Изходът от борбата бил решен от удара на съветския „ засаден “ полк, който заобиколил литовците и ги атакува л в гръб, като унищожи л моста над реката.
Литовците побягнали и изпаднали в суматоха, установявайки, че мостът е опустошен. В резултат, с изключение на уб итите и из давените, били хванат голям брой пленници , в това число самият Константин Острожски. Р уснаците, също така, завладели целия обоз на литовците и цялата им артилерия.
Литовските загуби се правят оценка на 5-8 хиляди убити и до 30 хиляди пленени – въпреки броят на пленниците да се счита за пресилен. Точна информация за съветските загуби няма, само че броят на убитите се допуска да е към 800. В сражението били избити или пленени най -боеспособните елементи от литовската войска.
След това проваляне Литовското к няжество към този момент нямало дарба за никаква забележима стратегическа самодейност, като се ограничавало с пасивна защита. Така се стигнало до сключването на кротичък контракт през 1503 година, съгласно който територии, съставляващи към една трета от литовските владения, минали към съветската страна.
Н а 30 август 1505 година литовски те пленници от тази борба били освободен и и помогнали на съветските войски да защитят Нижни Новгород против следващото настъпление на ордата на ногайските татари.
