Лъвов мост е изграден по идея на Христо Г. Данов след Освобождението
Днес Лъвов мост е едно от натоварените кръстовища (на бул. "Мария Луиза " и бул. "Сливница ") и мост в централната част на София. Той улеснява прекосяването на Владайската река и свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града. Още от основаването си мостът се трансформира в една от забележителностите на столицата, както и знак на столичния регион Сердика.
На Лъвов мост е била издигната Тържествена арка за посрещането на младоженците княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза в София на 29 май 1893 година. Техни Царски Височества Княза и Княгинята са посрещнати на жп гара София от Министерския съвет, дипломатическите сътрудници, началниците на разните религиозни изповедания, висшите цивилен служители, висшите офицери и от доста дами, оповестява вестник "Свобода ". След това княжеското шествие стопира пред Триумфалната арка, издигната при входа на града, където са посрещнати от кмета на града, заобиколен от градските съветници, най-видните столични жители и доста дами с букети, всичките сдружения със флагове и учениците. Кметът на града по това време Димитър Петков приветства Княгинята с "добре пристигнала “ и й сервира на сребърна табла самун и сол, съгласно традициите на страната, - знак на гостолюбие.
Специална сватбена арка е издигната на Лъвов мост и по случай сватбата на Борис и Йоанна през 1930 година.
Лъвов мост се трансформира в място за посрещане на значимите посетители на столицата. Той помни стъпките на сръбския крал Петър през 1904 година, на немския кайзер Вилхелм II през октомври 1917 година, на австро-унгарския кайзер Карл през 1918 година. Арка е била издигната и за посрещането на Първа българска войска през 1945 година, когато бойците се връщат от фронта.
Преди построяването на Лъвов мост през 1889 година на това място се е намирал Шареният мост . А неговата история пък се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. Сред шопите станал прочут като "шашавия Халил ". Една годишна продукция се случила доста добра и измежду шопите бързо се разчуло, че Халил купува плява. Селяните почнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а почтено, въпреки и на ниска цена, плащал на всеки. На въпросите за какво му е толкоз плява, турчинът умерено отговарял, че "времето продава сламата ". На идната година реколтата не била толкоз добра и селяните отново идвали при Халил – само че този път, с цел да си купят по някоя кола плява. И Халил продавал –-естествено, с огромна облага. За да потвърди на шопите, че въобще не е "шашав ", съградил мост. От едната му страна стоял надпис: "С време продадох, мост сътворих ", а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камък една мъдрост от Корана: "Където няма мост - съгради мост. Където няма чешма - съгради чешма ". В духа напълно на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му "Шарен мост ". Надписите обаче не са съхранени.
До Освобождението на мястото, на което в този момент се намира Лъвов мост, са екзекутирани нарушителите. В Османската империя е съществувало предписание - в случай че нарушителят не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влезнал в него. Така да вземем за пример Левски е обесен до Източната врата. Местните обаче са екзекутирани по площадите. До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското въстание - Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари - Георги Стоице, псалт в църквата "Св. Крал " (сега "Света Неделя ").
Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на това място да се построи монумент на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един доста огромен план за мемориал.
Той е дело на чеха Вацлав Прошек. Строителството му, което лишава две години (1889-1890 г.), е осъществено от компанията "Братя Прошек " и коства голямата за това време сума от 260 000 златни лв.. От целия комплекс е издигнат единствено мостът, на който лъвовете са сложени в памет на четиримата обесени от турците българи книжари. Мостът е дълъг 26 м и е необятен 18.1 м и има два отвора по 10 метра и канделабри над междинните отвори. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са направени от виенската компания "Филип Ваагнер Биро " и сложени през 1891 година.
От целия план на Вацлав Прошек през днешния ден е непокътната единствено паметната плоча на Георги Стоицев, която стои в профил на моста, отвън общия отбор.
От 2012 година на площад "Лъвов мост " има станция на Софийското метро. През 2014 година бе осъществена цялостна реорганизация на моста на обща стойност 21 млн. лв., след която оборудването стана съвсем изцяло пешеходна зона, споделяна единствено с трамваите.
На Лъвов мост е била издигната Тържествена арка за посрещането на младоженците княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза в София на 29 май 1893 година. Техни Царски Височества Княза и Княгинята са посрещнати на жп гара София от Министерския съвет, дипломатическите сътрудници, началниците на разните религиозни изповедания, висшите цивилен служители, висшите офицери и от доста дами, оповестява вестник "Свобода ". След това княжеското шествие стопира пред Триумфалната арка, издигната при входа на града, където са посрещнати от кмета на града, заобиколен от градските съветници, най-видните столични жители и доста дами с букети, всичките сдружения със флагове и учениците. Кметът на града по това време Димитър Петков приветства Княгинята с "добре пристигнала “ и й сервира на сребърна табла самун и сол, съгласно традициите на страната, - знак на гостолюбие.
Специална сватбена арка е издигната на Лъвов мост и по случай сватбата на Борис и Йоанна през 1930 година.
Лъвов мост се трансформира в място за посрещане на значимите посетители на столицата. Той помни стъпките на сръбския крал Петър през 1904 година, на немския кайзер Вилхелм II през октомври 1917 година, на австро-унгарския кайзер Карл през 1918 година. Арка е била издигната и за посрещането на Първа българска войска през 1945 година, когато бойците се връщат от фронта.
Преди построяването на Лъвов мост през 1889 година на това място се е намирал Шареният мост . А неговата история пък се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. Сред шопите станал прочут като "шашавия Халил ". Една годишна продукция се случила доста добра и измежду шопите бързо се разчуло, че Халил купува плява. Селяните почнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а почтено, въпреки и на ниска цена, плащал на всеки. На въпросите за какво му е толкоз плява, турчинът умерено отговарял, че "времето продава сламата ". На идната година реколтата не била толкоз добра и селяните отново идвали при Халил – само че този път, с цел да си купят по някоя кола плява. И Халил продавал –-естествено, с огромна облага. За да потвърди на шопите, че въобще не е "шашав ", съградил мост. От едната му страна стоял надпис: "С време продадох, мост сътворих ", а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камък една мъдрост от Корана: "Където няма мост - съгради мост. Където няма чешма - съгради чешма ". В духа напълно на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му "Шарен мост ". Надписите обаче не са съхранени.
До Освобождението на мястото, на което в този момент се намира Лъвов мост, са екзекутирани нарушителите. В Османската империя е съществувало предписание - в случай че нарушителят не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влезнал в него. Така да вземем за пример Левски е обесен до Източната врата. Местните обаче са екзекутирани по площадите. До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското въстание - Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари - Георги Стоице, псалт в църквата "Св. Крал " (сега "Света Неделя ").
Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на това място да се построи монумент на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един доста огромен план за мемориал.
Той е дело на чеха Вацлав Прошек. Строителството му, което лишава две години (1889-1890 г.), е осъществено от компанията "Братя Прошек " и коства голямата за това време сума от 260 000 златни лв.. От целия комплекс е издигнат единствено мостът, на който лъвовете са сложени в памет на четиримата обесени от турците българи книжари. Мостът е дълъг 26 м и е необятен 18.1 м и има два отвора по 10 метра и канделабри над междинните отвори. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са направени от виенската компания "Филип Ваагнер Биро " и сложени през 1891 година.
От целия план на Вацлав Прошек през днешния ден е непокътната единствено паметната плоча на Георги Стоицев, която стои в профил на моста, отвън общия отбор.
От 2012 година на площад "Лъвов мост " има станция на Софийското метро. През 2014 година бе осъществена цялостна реорганизация на моста на обща стойност 21 млн. лв., след която оборудването стана съвсем изцяло пешеходна зона, споделяна единствено с трамваите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ