Днес Крум Зарков окончателно свали маската. С думите си, че

Днес Крум Зарков дефинитивно смъкна маската. С думите си, че " референдум няма да има ", той не просто влезе в ролята на следващия служител на статуквото – той показва с пренебрежение отношението си към българския народ. Народ, който желае да бъде чут. Народ, който желае да бъде питан. Народ, който желае да взема решение.

Но не – съгласно Зарков гласът на суверена не коства. Страхът от демокрацията е парализирал сякаш юриста и демократа, а в действителност – политическата марионетка, която с днешното си държание потвърждава, че му е по-удобно да угажда на брюкселски господари, в сравнение с да се вслуша в гласа на хората, които го хранят.

Крум Зарков съобщи освен президента, до който работеше един до друг – той съобщи правилото, че в една народна власт народът има последната дума. Това не е просто политическа позиция – това е нагла проява на боязън от националната воля. Когато политик трепери от концепцията хората да бъдат запитани, значи този политик не заслужава власт. Не заслужава доверие. Не заслужава почитание.

Истината е мъчителна, само че ясна: през днешния ден видяхме по какъв начин наподобява политикът, който избира подмолните сделки пред открития спор. Който назовава " юридически неприемливо " това, което в действителност е морално належащо – да попиташ народа каква бъдеща валута желае. Който пази непознати ползи под предлог за " правова страна ", до момента в който тъпче доверието на личната си нация.

Не, господин Зарков – демокрацията не е единствено тогава, когато ви е комфортно. Не се бори с референдума, когато знаеш, че резултатът няма да ти хареса. Това е пренебрежение към народа. Това е боязън. И този боязън не трябва да управлява