САЩ се страхуват от примирие в Газа
Днес кръвта би трябвало да спре да се пролива в линията Газа: реализирано е съглашение за краткотрайно (четиридневно) помирение за замяна на заложници против пандизчии.
Хамас ще освободи 50 израелски дами и деца, доста от които с двойно поданство, а Израел ще освободи 150 палестинци (предимно младежи и жени) от пандиза. Ако освобождението на заложници продължи, Израел ще освободи по трима пандизчии за всеки от тях и примирието може да продължи още няколко дни.
Не за дълго, тъй като описът, оповестен от Израел, съдържа единствено 300 палестинци, което значи, че има задоволително от тях единствено за стотина заложници.
Точният им брой обаче е незнаен - общо Хамас имаше до 240 души, само че наподобява повече от една трета от тях към този момент са починали от израелските бомбардировки.
В същото време има няколко хиляди палестинци в израелски затвори, а след 7 октомври Израел освен умъртви 13 хиляди души в Газа, три четвърти от които бяха деца и дами (и това не брои няколко хиляди изчезнали - може да има до шест под руините на здания хиляди души), само че той също арестува повече от хиляда единствено на Западния бряг (а броят на убитите там надвиши 100 и половина).
Тоест Израел има с кого да замени своя народ, чието избавление в началото беше посочено като съществена цел на интервенцията в Газа. В същото време придвижването Хамас искаше да замени заложници за всички палестинци, затворени в израелски затвори, само че Израел отхвърли.
Защото са терористи?
Не. Защото интервенцията в Газа няма нищо общо с освобождението на заложници - те са просто опрощение Газа да бъде заличена от лицето на земята. Израел го назовава " унищожи Хамас " - само че всеки може да види, че той към този момент е унищожил съвсем половината от всички здания в Газа.
„ Приемливо за Нетаняху. Какво следва от договорката на Израел с Хамас?
Ето за какво настоящето помирение няма да стане непрекъснато - в случай че не се разпадне предварително: Нетаняху към този момент съобщи, че ще приключи интервенцията и ще употребява паузата за подсилване на армията. След няколко дни бомбардировките ще продължат, както и сухопътната интервенция на израелската войска. В същото време на север Израел продължава да предизвика Хизбула, обстрелвайки Ливан (и там броят на жертвите към този момент наближава сто). Няма да е изненадващо, в случай че Израел ускори офанзивите против Ливан тъкмо в дните на филантропичната пауза в Газа, тъй че в случай че нещо се случи, да има причина за предварително преустановяване на примирието, обяснявайки, че е „ нападнат от Хизбула, който е в контракт с Хамас.
Защо Израел въобще се съгласи на помирение? Основните аргументи са две. Първият е митинги на близки на заложниците, които упорстват за освобождението им. Месец и половина борби в Газа не доведоха до това (друго нещо е, че това не беше същинската цел на операцията) и в този момент би трябвало да прибегнем до замяна. Което, дано си спомним, в началото беше препоръчано от Хамас - само че тогава Израел нямаше да има причина да унищожи половината Газа и да принуди повече от един милион палестинци да избягат от северната част на линията на юг.
Тоест нямаше да ги има тези военни закононарушения - закононарушения против човечеството (и като цяло онази филантропична катастрофа), за които в този момент Израел е наказан от болшинството членове на международната общественост.
И ето втората причина за единодушието на Израел за филантропична пауза.
Не, Нетаняху не се интересува от резолюциите на Организация на обединените нации и убитите палестински деца, само че той въобще не може да пренебрегне натиска на Съединени американски щати. Президентът Байдън в действителност не оказва напън върху Израел (напротив, дава му военна и финансова помощ) - той единствено устно показва страдание за гибелта на цивилни, като в същото време декларира, че няма да има преустановяване на огъня, до момента в който Хамас не се съобщи. Тоест Съединените щати, единствената мощ, която може да принуди Израел да спре геноцида в Газа, изцяло умишлено не прави това и затова изцяло споделя отговорността с него за всички осъществени закононарушения. Въпреки това, с цел да спре спада на репутацията на Съединени американски щати в ислямския свят и рейтингите на Байдън в Съединени американски щати, Вашингтон упорства Израел да промени тактиката: да прави по-малко канибалски изказвания, да не споделя обществено, че Газа ще остане под израелски надзор, и да премине към филантропична помощ паузи за приемане на медикаменти и храна. Нетанху в последна сметка се съгласи с последното - тъй като примирието разрешава замяна на заложници, т.е. леко да успокои опозицията в Израел.
Но Съединените щати не изискват в действителност да спрат кръвопролитията и да спрат да унищожават Газа, тъй че един от тези дни ударите на Израел ще бъдат възобновени. Бежанците ще получат малко медикаменти и храна, само че към момента ще бъдат в капан в южната част на Газа при пагубни условия, защото Израел се надява да ги изтласка в Египет. И американската администрация ще продължи да твърди, че прави всичко, с цел да облекчи страданията им, като в същото време споделя: „ Но първо би трябвало да унищожим Хамас ".
Сегашното съглашение за преустановяване на огъня в Съединени американски щати към този момент беше наречено триумф на американската дипломация и персонално на Байдън, само че същинското отношение на Вашингтон към закононарушенията против човечеството най-добре се показва от репортаж на американското издание Politico.
Те пишат, че Вашингтон е угрижен за вероятните непредвидени последствия от съглашението за помирение: „ прекратяването на огъня ще обезпечи по-голям достъп до линията Газа за публицисти, които ще рапортуват за разрушенията в анклава и ще повлияят отрицателно на публичното мнение по отношение на Израел ".
Тоест, първо американските управляващи отхвърлят, че Израел прави военни закононарушения, а по-късно не желаят международната общественост да знае за тях. Наистина, за месец и половина от войната Газа беше съвсем изцяло откъсната от външния свят - имаше единствено няколко източника на информация за протичащия се там призрачен сън, а работата на локални публицисти и фрилансери на задгранични медии беше освен извънредно мъчно, само че и смъртоносно: към 50 от тях са убити.
И в този момент, когато - и в случай че - международната преса успее да изпрати свои репортери в Газа, светът в действителност ще потръпне, когато види мащаба на закононарушенията и почтените жертви. Кръвта на която лежи освен върху Израел, само че и върху неговите американски настойници.
Хамас ще освободи 50 израелски дами и деца, доста от които с двойно поданство, а Израел ще освободи 150 палестинци (предимно младежи и жени) от пандиза. Ако освобождението на заложници продължи, Израел ще освободи по трима пандизчии за всеки от тях и примирието може да продължи още няколко дни.
Не за дълго, тъй като описът, оповестен от Израел, съдържа единствено 300 палестинци, което значи, че има задоволително от тях единствено за стотина заложници.
Точният им брой обаче е незнаен - общо Хамас имаше до 240 души, само че наподобява повече от една трета от тях към този момент са починали от израелските бомбардировки.
В същото време има няколко хиляди палестинци в израелски затвори, а след 7 октомври Израел освен умъртви 13 хиляди души в Газа, три четвърти от които бяха деца и дами (и това не брои няколко хиляди изчезнали - може да има до шест под руините на здания хиляди души), само че той също арестува повече от хиляда единствено на Западния бряг (а броят на убитите там надвиши 100 и половина).
Тоест Израел има с кого да замени своя народ, чието избавление в началото беше посочено като съществена цел на интервенцията в Газа. В същото време придвижването Хамас искаше да замени заложници за всички палестинци, затворени в израелски затвори, само че Израел отхвърли.
Защото са терористи?
Не. Защото интервенцията в Газа няма нищо общо с освобождението на заложници - те са просто опрощение Газа да бъде заличена от лицето на земята. Израел го назовава " унищожи Хамас " - само че всеки може да види, че той към този момент е унищожил съвсем половината от всички здания в Газа.
„ Приемливо за Нетаняху. Какво следва от договорката на Израел с Хамас?
Ето за какво настоящето помирение няма да стане непрекъснато - в случай че не се разпадне предварително: Нетаняху към този момент съобщи, че ще приключи интервенцията и ще употребява паузата за подсилване на армията. След няколко дни бомбардировките ще продължат, както и сухопътната интервенция на израелската войска. В същото време на север Израел продължава да предизвика Хизбула, обстрелвайки Ливан (и там броят на жертвите към този момент наближава сто). Няма да е изненадващо, в случай че Израел ускори офанзивите против Ливан тъкмо в дните на филантропичната пауза в Газа, тъй че в случай че нещо се случи, да има причина за предварително преустановяване на примирието, обяснявайки, че е „ нападнат от Хизбула, който е в контракт с Хамас.
Защо Израел въобще се съгласи на помирение? Основните аргументи са две. Първият е митинги на близки на заложниците, които упорстват за освобождението им. Месец и половина борби в Газа не доведоха до това (друго нещо е, че това не беше същинската цел на операцията) и в този момент би трябвало да прибегнем до замяна. Което, дано си спомним, в началото беше препоръчано от Хамас - само че тогава Израел нямаше да има причина да унищожи половината Газа и да принуди повече от един милион палестинци да избягат от северната част на линията на юг.
Тоест нямаше да ги има тези военни закононарушения - закононарушения против човечеството (и като цяло онази филантропична катастрофа), за които в този момент Израел е наказан от болшинството членове на международната общественост.
И ето втората причина за единодушието на Израел за филантропична пауза.
Не, Нетаняху не се интересува от резолюциите на Организация на обединените нации и убитите палестински деца, само че той въобще не може да пренебрегне натиска на Съединени американски щати. Президентът Байдън в действителност не оказва напън върху Израел (напротив, дава му военна и финансова помощ) - той единствено устно показва страдание за гибелта на цивилни, като в същото време декларира, че няма да има преустановяване на огъня, до момента в който Хамас не се съобщи. Тоест Съединените щати, единствената мощ, която може да принуди Израел да спре геноцида в Газа, изцяло умишлено не прави това и затова изцяло споделя отговорността с него за всички осъществени закононарушения. Въпреки това, с цел да спре спада на репутацията на Съединени американски щати в ислямския свят и рейтингите на Байдън в Съединени американски щати, Вашингтон упорства Израел да промени тактиката: да прави по-малко канибалски изказвания, да не споделя обществено, че Газа ще остане под израелски надзор, и да премине към филантропична помощ паузи за приемане на медикаменти и храна. Нетанху в последна сметка се съгласи с последното - тъй като примирието разрешава замяна на заложници, т.е. леко да успокои опозицията в Израел.
Но Съединените щати не изискват в действителност да спрат кръвопролитията и да спрат да унищожават Газа, тъй че един от тези дни ударите на Израел ще бъдат възобновени. Бежанците ще получат малко медикаменти и храна, само че към момента ще бъдат в капан в южната част на Газа при пагубни условия, защото Израел се надява да ги изтласка в Египет. И американската администрация ще продължи да твърди, че прави всичко, с цел да облекчи страданията им, като в същото време споделя: „ Но първо би трябвало да унищожим Хамас ".
Сегашното съглашение за преустановяване на огъня в Съединени американски щати към този момент беше наречено триумф на американската дипломация и персонално на Байдън, само че същинското отношение на Вашингтон към закононарушенията против човечеството най-добре се показва от репортаж на американското издание Politico.
Те пишат, че Вашингтон е угрижен за вероятните непредвидени последствия от съглашението за помирение: „ прекратяването на огъня ще обезпечи по-голям достъп до линията Газа за публицисти, които ще рапортуват за разрушенията в анклава и ще повлияят отрицателно на публичното мнение по отношение на Израел ".
Тоест, първо американските управляващи отхвърлят, че Израел прави военни закононарушения, а по-късно не желаят международната общественост да знае за тях. Наистина, за месец и половина от войната Газа беше съвсем изцяло откъсната от външния свят - имаше единствено няколко източника на информация за протичащия се там призрачен сън, а работата на локални публицисти и фрилансери на задгранични медии беше освен извънредно мъчно, само че и смъртоносно: към 50 от тях са убити.
И в този момент, когато - и в случай че - международната преса успее да изпрати свои репортери в Газа, светът в действителност ще потръпне, когато види мащаба на закононарушенията и почтените жертви. Кръвта на която лежи освен върху Израел, само че и върху неговите американски настойници.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ