Днес към небесната сцена се отправи още една звезда на

Днес към небесната сцена се насочи още една звезда на българския спектакъл и кино - актрисата Адриана Палюшева.

Тъжната новина заяви щерка й - обичаната актриса Албена Колева - плод на любовта на Адриана и Тодор Колев. Вторият брак на Палюшева бе с Павел Поппандов, с който също имат щерка - Лили.

Адриана Палюшева е родена в София на 22 юли 1942 година През 1965 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Никола Люцканов. Дебютира в ролята на Анет в " На живот и гибел " по Д. Ангелов в Родопски трагичен спектакъл. Актриса е в Драматично-куклен спектакъл " Васил Друмев " Шумен, Драматичен спектакъл " Н. О. Масалитинов " в Пловдив и Драматично-куклен спектакъл " Константин Величков " Пазарджик.

От 1977 до 2003 година работи в Държавния язвителен спектакъл. Сред най-значимите й и обичани на публиката функции са Шарлота - " Дон Жуан " от Молиер, Амалия - " Двубой " от Иван Вазов, Софрона - " Януари " от Йордан Радичков, Андрофоба - " Мъжемразка " от Ст. Л. Костов, Турусина - " И най-мъдрият си е малко елементарен " от Александър Островски.

Палюшева е една от примадоните на пазарджишкия спектакъл от незабравимите дни на 70-те и 80-те години.

" Това в действителност са хубавите години на моя сценичен живот. Имаше моменти, които останаха незабравими. Дойдохме тук доста млади, някъде към 1969 година... С доста любов, плам и възторг се заехме да вършим спектакъл. Искахме всичко да е от най-високо качество. При нас идваха най-хубавите режисьори - Крикор Азарян, Асен Шопов, Леон Даниел, Вили Цанков. Затова грижа имаше нашият паметен шеф Васил Спасов. Никога повече не срещнах подобен шеф като него. Толкова доста обичаше артистите и толкоз доста мислеше за театъра!...
Почти всички наши постановки показвахме в София. Спомням си, че с " Голямата облага " и " Дипломат " побъркахме столичани. Вратите на операта и националния спектакъл, където ги играхме, щяха да се счупят от зрителския напор... Вечер след зрелище слизахме в клуба на дейците на културата. Продължавахме диалозите за представлението, от време на време се карахме, пийвахме си по някое пиво.

И в случай че на някого му дойдеше поетично ентусиазъм, написваше стихотворението си напряко на стената. Така тя отразяваше атмосферата в театъра и клуба. Това по-късно не го видях в Сатирата, където ме одобриха след Пазарджик. Но в Пазарджик го имаше. И това в действителност бе европейска работа ", показа преди време в изявление актрисата.

Поклон пред паметта й!