Днес животът на хората в Карловско е в калта –

Днес животът на хората в Карловско е в калта – дълбока, твърда, тежка и лепкава. На днешния 6 септември тези хора нямат потребност от високопарни думи, предизборни послания и обещания. Нямат потребност от съчувствие. По случай празника имат потребност някой да им помогне да изровят очакванията си отдолу под смърдящата кал.

 

И вероятно някакво малко знамение се случва. Обикновеният българин носи добра душа. Доброволци се стичат към карловските села – здрави, яки мъже и дами с огромни сърца. Смразяващо ужасно, само че по едно и също време стоплящо. Това е то, съединението. В сложни моменти да сме мощни и подкрепящи. Да ринем тиня. Заедно. И с ръцете, и с мислите си.

 

Защото Съединението ще има смисъл единствено тогава, когато с общи старания желаеме да излезем от калта. Днес повече от всеки път се нуждаем от такова съединяване.

 

Ала ми минават и някакви страшни мисли… Ами, в случай че в тиня потъне Народното събрание, ще се наеме ли някой да изрине калта? Защото с лопати и ботуши е малко по-трудно, в сравнение с с лъскави куфарчета и изгладени костюми. Чакай… дали пък към този момент не е късно, може би Народното ни заседание към този момент е потънало и червеи са се завъдили. Жалко за „ табелата “ „ Съединението прави силата “, която е „ ръждясала “ от влага.

 

Е, за Народното събрание несъмнено все ще се откри някой. Идат избори. Ала през днешния ден в Карловско има още доста тиня, вода, отпадъци и най-много доста човешка тъга и изтощение пред стихията! Ако отивате там, празни очаквания не носете, единствено ръкавици, гумени ботуши и лопата си вземете.

 

Веселка Иванова