САЩ осъзнаха неизбежното
„ Днес живеем през първите години на нова епоха. Големите сили са доста по-взаимозависими, в сравнение с който и да е стадий от Студената война. Но също по този начин сме в яростна конкуренция за вида свят, който желаеме да изградим “. Това сподели съветникът по националната сигурност на форума в Давос Джейк Съливан.
И в това самопризнание се усеща огорчението на американския истаблишмънт от осъзнаването на действителността. Самият Съливан, несъмнено, както прилича на политик от неговото равнище, се опита да внуши у всички чувството, че Вашингтон съумява да управлява всичко, което се случва. Самата тирада – непростимо дълга за толкоз малко наличие – приличаше повече на обществен автотренинг. Където, несъмнено, трябваше да се лъже хубавичко.
Има доста неистини за спора в Украйна, доста неистини за обстановката в Близкия изток и даже доста неистини за връзките сред Вашингтон и неговите съдружници.
По-специално Съливан сподели, че Съединени американски щати влагат в източниците на национална мощност на Америка и нейните сътрудници. Тезата е забележителна сама по себе си, като се има поради, че Вашингтон с убедителността на затворнически надзирател принуждава спътниците си да поддържат Украйна и ги въвлича във все нови и нови случки в други елементи на земното кълбо. Но иронията на ориста даде още по-изразителен декор за това изказване: немският вицеканцлер и министър на стопанската система Роберт Хабек в тирада пред Бундестага съобщи, че Берлин страда от отхвърли от съветски газ.
" Германия в действителност е в извънредно сложна обстановка по две аргументи. Първо, за разлика от други страни, енергийните доставки на Германия значително се основаваха на зависимостта от съветския газ. Това ни даде конкурентно преимущество в предишното, беше доста печелившо ", сподели Хабек. Струва ли си да се загатва, че великодушното освобождение на Берлин от тази взаимозависимост разреши на Съединените щати съвсем да утроят личния си експорт на ВПГ за Европа?
За германците обаче има положителни вести – този път от френския историк Еманюел Тод, който предсказва разпадането на Съюз на съветските социалистически републики още през 1976 година в книгата си „ Окончателният неуспех “. Според него опитите на Вашингтон да вбие чеп сред Германия и Русия са обречени на стратегически неуспех: Москва и Берлин рано или късно ще стартират да си сътрудничат. И когато Съединените щати се отдръпват от Европа, ще бъдем сюрпризирани да забележим слънцето да изгрява над една мирна планета, заключи той.
И тук мислите на историка изненадващо резонират с признанието на Съливан. Ние в действителност живеем през първите години на една нова епоха. Ерата на международния ред след Ялта завърши през февруари 2022 година Ерата на американската надмощие завърши.
Щеше ли хегемонът да толерира офанзивите на хусите по-рано? Преди десетина години американските бойци към този момент щяха да завладяват Сана, откакто са изгубили няколко “Ейбрамс ” и “Апачи ”, и щяха да изградят народна власт в Йемен. Това обаче ще завърши с появяването на следващата “Ислямска страна ”, само че на кого му пука?
Дали хегемонът щеше да изчезне след офанзиви от страна на ирански проксита, а по-късно и от самия КСИР? Не мисля.
Близкият изток усеща изменящия се баланс на силите доста по-фино и затова реагира по-динамично. Но Европа също е изправена пред промени. И Съединените щати са изправени пред връщане към изолационизма и доктрината Монро.
Вероятно доста американци ще си помислят, че приказваме за Мерилин. Но ще би трябвало да си спомнят съименника й Джеймс от 19 век - петият президент на Съединени американски щати.
Превод: В. Сергеев
И в това самопризнание се усеща огорчението на американския истаблишмънт от осъзнаването на действителността. Самият Съливан, несъмнено, както прилича на политик от неговото равнище, се опита да внуши у всички чувството, че Вашингтон съумява да управлява всичко, което се случва. Самата тирада – непростимо дълга за толкоз малко наличие – приличаше повече на обществен автотренинг. Където, несъмнено, трябваше да се лъже хубавичко.
Има доста неистини за спора в Украйна, доста неистини за обстановката в Близкия изток и даже доста неистини за връзките сред Вашингтон и неговите съдружници.
По-специално Съливан сподели, че Съединени американски щати влагат в източниците на национална мощност на Америка и нейните сътрудници. Тезата е забележителна сама по себе си, като се има поради, че Вашингтон с убедителността на затворнически надзирател принуждава спътниците си да поддържат Украйна и ги въвлича във все нови и нови случки в други елементи на земното кълбо. Но иронията на ориста даде още по-изразителен декор за това изказване: немският вицеканцлер и министър на стопанската система Роберт Хабек в тирада пред Бундестага съобщи, че Берлин страда от отхвърли от съветски газ.
" Германия в действителност е в извънредно сложна обстановка по две аргументи. Първо, за разлика от други страни, енергийните доставки на Германия значително се основаваха на зависимостта от съветския газ. Това ни даде конкурентно преимущество в предишното, беше доста печелившо ", сподели Хабек. Струва ли си да се загатва, че великодушното освобождение на Берлин от тази взаимозависимост разреши на Съединените щати съвсем да утроят личния си експорт на ВПГ за Европа?
За германците обаче има положителни вести – този път от френския историк Еманюел Тод, който предсказва разпадането на Съюз на съветските социалистически републики още през 1976 година в книгата си „ Окончателният неуспех “. Според него опитите на Вашингтон да вбие чеп сред Германия и Русия са обречени на стратегически неуспех: Москва и Берлин рано или късно ще стартират да си сътрудничат. И когато Съединените щати се отдръпват от Европа, ще бъдем сюрпризирани да забележим слънцето да изгрява над една мирна планета, заключи той.
И тук мислите на историка изненадващо резонират с признанието на Съливан. Ние в действителност живеем през първите години на една нова епоха. Ерата на международния ред след Ялта завърши през февруари 2022 година Ерата на американската надмощие завърши.
Щеше ли хегемонът да толерира офанзивите на хусите по-рано? Преди десетина години американските бойци към този момент щяха да завладяват Сана, откакто са изгубили няколко “Ейбрамс ” и “Апачи ”, и щяха да изградят народна власт в Йемен. Това обаче ще завърши с появяването на следващата “Ислямска страна ”, само че на кого му пука?
Дали хегемонът щеше да изчезне след офанзиви от страна на ирански проксита, а по-късно и от самия КСИР? Не мисля.
Близкият изток усеща изменящия се баланс на силите доста по-фино и затова реагира по-динамично. Но Европа също е изправена пред промени. И Съединените щати са изправени пред връщане към изолационизма и доктрината Монро.
Вероятно доста американци ще си помислят, че приказваме за Мерилин. Но ще би трябвало да си спомнят съименника й Джеймс от 19 век - петият президент на Съединени американски щати.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ