Днес историята ни е натикана надалеч от хорските погледи и

Днес историята ни е натикана далеко от хорските погледи и мозъци. Използва се само от политици, които се кичат с нея, с цел да се показват за родолюбци и бранители на българския народ, до момента в който въртят имотни покупко-продажби, изплащат ипотеки с две заплати и половина и се кръстят показно пред камерите, до момента в който живеят в грях и разврат.

Истинската история е маргинализирана и е сведена до митологично героизиране или отменяне за да е по-простичко и прочувствено, в случай че се повдигне някоя тематика. И по този начин всеки знае, че заслужаваме да сме на три морета, само че множеството не могат да изброят кои са тия три морета.

Но път назад има.

Представете си една София, в чийто съвършен център има голямо място, в което поданици и посетители на града може да се срещнат с историята на България. От дълбока античност, та чак до днешните корпулентни дни на вечен преход.

Представете си да изкарате половин ден с децата си, разказвайки им за античните империи, изгрявали и залязвали по нашите земи, за владетели, знак на подвиг и на тирани-параноици. За неолитните селища, намирали се из днешна София, като да вземем за пример това в Слатина, та чак до това чия глава е родила концепцията за застрояване с блокове без улици новите южни квартали на града. Всичко е история.

Представете си да разглеждате история в музейна и галерийна част в огромната постройка на Партийния дом, самият той част от историята ни. И зад тила му — Софийският римски амфитеатър.

Колизеум газим, до след Околовръстното вървим!

В момента историята ни е зарита или запратена далеко. Там, където екскурзиантът за уикенд в София няма да иде, с цел да не загуби към два часа просто в път.

Можете ли да се сетите в коя европейска столица историческият музей се намира оттатък околовръстния път на града?

Партийният дом е чудесна локация за това начинание, наличен с гордостта на столичния градски превоз — метрото и трамвая, само че и пеш, с тротинетка, кола или машина на времето.

Понастоящем сданието се употребява като сборище за реплика на Парламент, в който 240 души се събират понякога да си кажат какъв брой се ненавиждат между тях и след това да одобряват всички законови промени, които им е наредил Пеевски.

Поради съществуването на вътрешен двор, постройката бе определена, тъй че по-важните политически водачи на нашата страна по никакъв случай да не могат да се срещат инцидентно с жители или публицисти — защитата им ги стоварва непосредствено вътре на топличко.

В същинското Народно заседание трябваше да прекосят 3 метра открита територия и можеше да чуят някое оскърбително подвикване от 50-ина метра разстояние и след това през целия ден да им е гузно и съзнателно.

Да, промяна на Партийния дом в Национален исторически музей ще коства пари и време. Но това е и инвестиция и в случай че се направи задоволително атрактивен и вярно, ще притегля доста туристи. А в случай че се съчетае и с открита част безусловно до него с откриването на античния амфитеатър, това ще се трансформира в една от най-вълнуващите дестинации за туризъм в Европа и те ще могат да създадат по една-две нощувки в София поради него, преди да се насочат към Историческия парк в с. Неофит Рилски и да си купят двуетажна юрта, заживявайки вечно в България.

Да, може би подобен огромен план ще отнеме доста години за завършването му напълно. Може би няма да доживеем целия му искра. Но София не страда от постепенно свястно строителство, а от бързи кръпки и мисъл, чиято храброст се лимитира единствено до това какъв брой етажа над кота корниз ще изнаглеем да построим.

Просто би трябвало да се почне отнякъде. И всичко това би трябвало да се случва пред погледа на монумент на инж. Иван Иванов.