Надежда Йорданова: Демокрацията умира зад затворени врати
Днес желаеме да сложим тематиката не просто за измененията в правилника на Народното събрание, препоръчани от болшинството и остро подложени на критика от опозицията през последните дни. Искаме да приказваме за смисъла на парламентаризма, за правото на опозицията да бъде чута, за задължението на властта да бъде следена и за правото на жителите да знаят истината.
Това сподели Надежда Йорданова от парламентарната естрада и добави:
Парламентът не е място, в което болшинството единствено брои гласовете си. Парламентът е мястото, където властта би трябвало да бъде питана и би трябвало да дава отговори.
Ако тук няма жив спор, няма парламент. Ако тук няма действителен надзор върху ръководещите, няма народна власт. Ако опозицията бъде сведена до фон без действителни права, Народното събрание престава да бъде представителна институция и се трансформира в машинария на болшинството.
Именно това е заплахата, която виждаме през днешния ден.
Управляващото болшинство предлага промени в правилника, които лимитират правата на опозицията по метод, който даже предходни болшинства не си позволяваха да трансфорат в предписание.
Съкращават се периоди за запознаване със законопроекти преди комисии, преди пленарна зала, преди решаващи гласувания. Там, където преди безобразията най-малко бяха нарушавания на правилника, в този момент се желае самият устав да бъде пренаписан по този начин, че безобразието да стане процедура.
Досега, когато съвещания се привикваха от засада и законопроекти се пробутваха за секунди, това най-малко беше скандал. Сега ръководещите желаят да узаконят абсурда.
Искат Народното събрание да работи на правилото: който схванал - схванал. Който не е съумял да се приготви - да гласоподава. Който пита - просто пречи. Който упорства за време и спор - саботира. Това не е парламентаризъм. Това е принуждение върху дебата.
Посоката, която сте поели е доста рискова. Нека ви напомня - това не е “вашият парламент ”.
Предлага се изключителни точки да се внасят от упор - без действително разискване, без задоволителна предварителна изясненост, без естествена парламентарна съгласуваност. Дори когато парламентарна група изиска отмора, с цел да разиска какво се случва, времето за това се орязва.
Посланието е ясно: опозицията да не мисли, да не пита, да не провежда позиция и да не пречи на авансово написания сюжет.
Но опозицията не е тук, с цел да украсява залата. Парламентът не е фон на болшинството. Опозицията съставлява стотици хиляди български жители, които имат право техният глас да бъде чут.
Когато се лишават права на опозицията, не се санкционират депутатите от опозицията. Наказват се жителите, които стоят зад тях.
Особено тревожна е офанзивата против краткотрайните и анкетните комисии. Народното събрание има освен право, само че и обвързване да основава такива комисии, когато пред обществото стоят тежки въпроси - за корупция, нерегламентирано въздействие, зависимости в правораздаването, разпад на институции и мрежи на власт отвън обществения надзор.
Това сподели Надежда Йорданова от парламентарната естрада и добави:
Парламентът не е място, в което болшинството единствено брои гласовете си. Парламентът е мястото, където властта би трябвало да бъде питана и би трябвало да дава отговори.
Ако тук няма жив спор, няма парламент. Ако тук няма действителен надзор върху ръководещите, няма народна власт. Ако опозицията бъде сведена до фон без действителни права, Народното събрание престава да бъде представителна институция и се трансформира в машинария на болшинството.
Именно това е заплахата, която виждаме през днешния ден.
Управляващото болшинство предлага промени в правилника, които лимитират правата на опозицията по метод, който даже предходни болшинства не си позволяваха да трансфорат в предписание.
Съкращават се периоди за запознаване със законопроекти преди комисии, преди пленарна зала, преди решаващи гласувания. Там, където преди безобразията най-малко бяха нарушавания на правилника, в този момент се желае самият устав да бъде пренаписан по този начин, че безобразието да стане процедура.
Досега, когато съвещания се привикваха от засада и законопроекти се пробутваха за секунди, това най-малко беше скандал. Сега ръководещите желаят да узаконят абсурда.
Искат Народното събрание да работи на правилото: който схванал - схванал. Който не е съумял да се приготви - да гласоподава. Който пита - просто пречи. Който упорства за време и спор - саботира. Това не е парламентаризъм. Това е принуждение върху дебата.
Посоката, която сте поели е доста рискова. Нека ви напомня - това не е “вашият парламент ”.
Предлага се изключителни точки да се внасят от упор - без действително разискване, без задоволителна предварителна изясненост, без естествена парламентарна съгласуваност. Дори когато парламентарна група изиска отмора, с цел да разиска какво се случва, времето за това се орязва.
Посланието е ясно: опозицията да не мисли, да не пита, да не провежда позиция и да не пречи на авансово написания сюжет.
Но опозицията не е тук, с цел да украсява залата. Парламентът не е фон на болшинството. Опозицията съставлява стотици хиляди български жители, които имат право техният глас да бъде чут.
Когато се лишават права на опозицията, не се санкционират депутатите от опозицията. Наказват се жителите, които стоят зад тях.
Особено тревожна е офанзивата против краткотрайните и анкетните комисии. Народното събрание има освен право, само че и обвързване да основава такива комисии, когато пред обществото стоят тежки въпроси - за корупция, нерегламентирано въздействие, зависимости в правораздаването, разпад на институции и мрежи на власт отвън обществения надзор.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ