Счупени родители създават счупени деца!
Днес имах едно 17-годишно момиче за пациент.Тя не плачеше. Не драматизираше. Гласът ѝ беше спокоен, съвсем без страст.
И ми сподели:
– Аз желая да умра. Ще отида в Швейцария. Там най-малко има смисъл с цел да ме ефтаназират.
Поглеждам я. Очите ѝ са празни, без искра. Очите на човек, който в никакъв случай не е видял светлина.
Майка ѝ е с втори инсулт.Години опиати.
Момичето ми споделя по какъв начин като дребна са седяли с часове в колата, до момента в който дилърът пристигна „ да донесе храна “.Но това не е било храна.Това е била Дозата.
Бащата и майката – не са спали в една стая повече от 10 години.
Бащата – онлайн изневери.
Майката – отказване и безчувственост.
Дом без дом.
И тогава момичето ми споделя изречение, което ме преряза:
– Аз не знам по какъв начин наподобява благополучен живот. Никога не съм виждала подобен. Може би това предпочитание да умра е от интернет… нямам различен образец какво е ЖИВОТ.
И в този миг аз се върнах в моите 17.
Аз израснах по времето на Прехода.
В най-голямата неустановеност,.хаос и съсипия.
Баща ми нямаше работа.
Парите бяха малко.
Аз даже не смеех да желая нищо.
Просто да оцелеем… това беше фантазията.
А майка ми… беше толкоз силна…
Работеше без отмора.
Купи животни.
Хранеше ни, гледаше ни с любов, бореше се с живота като лъвица, с цел да можем ние да имаме бъдеще.
В годините, когато България се разрушаваше.
Но аз бях богата.Да, тогава бях същински богата.
Защото моите родители ми дадоха най-големия капитал:
любов, полезности, разум, упоритост, смисъл, морал.
Дадоха ми посока.Дадоха ми тил.Дадоха ми образец.Богата на родители, които ми демонстрираха какво е чест, труд и какво е да обичаш.
Днес виждам друго.
Днес виждам по какъв начин неналичието на обич убива по-бързо от неналичието на пари.
И през днешния ден аз виждам едно 17-годишно момиче, което в никакъв случай не е имало късмет.
Не тъй като е нямало пари.А тъй като е нямало Любов.Нямало е Образец.
Нямало е Родители.
Щастливите родители основават щастливи фамилии.
Счупените – основават счупени деца.
Наркотици, алкохол, измами, изневери, студени връзки –
това не убива единствено вас.
Това убива бъдещето на вашите деца.
Днес против мен седеше дете, което не желае да живее,
тъй като в никакъв случай не е имало късмет да ЖИВЕЕ.
И аз си споделих:
Никой не се ражда строшен.
Светът го чупи вкъщи.
И в случай че не стартираме да лекуваме вкъщи –
ще продължим да губим деца,
още преди да са разбрали какво е живот.
И ми сподели:
– Аз желая да умра. Ще отида в Швейцария. Там най-малко има смисъл с цел да ме ефтаназират.
Поглеждам я. Очите ѝ са празни, без искра. Очите на човек, който в никакъв случай не е видял светлина.
Майка ѝ е с втори инсулт.Години опиати.
Момичето ми споделя по какъв начин като дребна са седяли с часове в колата, до момента в който дилърът пристигна „ да донесе храна “.Но това не е било храна.Това е била Дозата.
Бащата и майката – не са спали в една стая повече от 10 години.
Бащата – онлайн изневери.
Майката – отказване и безчувственост.
Дом без дом.
И тогава момичето ми споделя изречение, което ме преряза:
– Аз не знам по какъв начин наподобява благополучен живот. Никога не съм виждала подобен. Може би това предпочитание да умра е от интернет… нямам различен образец какво е ЖИВОТ.
И в този миг аз се върнах в моите 17.
Аз израснах по времето на Прехода.
В най-голямата неустановеност,.хаос и съсипия.
Баща ми нямаше работа.
Парите бяха малко.
Аз даже не смеех да желая нищо.
Просто да оцелеем… това беше фантазията.
А майка ми… беше толкоз силна…
Работеше без отмора.
Купи животни.
Хранеше ни, гледаше ни с любов, бореше се с живота като лъвица, с цел да можем ние да имаме бъдеще.
В годините, когато България се разрушаваше.
Но аз бях богата.Да, тогава бях същински богата.
Защото моите родители ми дадоха най-големия капитал:
любов, полезности, разум, упоритост, смисъл, морал.
Дадоха ми посока.Дадоха ми тил.Дадоха ми образец.Богата на родители, които ми демонстрираха какво е чест, труд и какво е да обичаш.
Днес виждам друго.
Днес виждам по какъв начин неналичието на обич убива по-бързо от неналичието на пари.
И през днешния ден аз виждам едно 17-годишно момиче, което в никакъв случай не е имало късмет.
Не тъй като е нямало пари.А тъй като е нямало Любов.Нямало е Образец.
Нямало е Родители.
Щастливите родители основават щастливи фамилии.
Счупените – основават счупени деца.
Наркотици, алкохол, измами, изневери, студени връзки –
това не убива единствено вас.
Това убива бъдещето на вашите деца.
Днес против мен седеше дете, което не желае да живее,
тъй като в никакъв случай не е имало късмет да ЖИВЕЕ.
И аз си споделих:
Никой не се ражда строшен.
Светът го чупи вкъщи.
И в случай че не стартираме да лекуваме вкъщи –
ще продължим да губим деца,
още преди да са разбрали какво е живот.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ