Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като

Днес има всичко, ми споделя баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу боси през снега, чорапките ми бяха мокри от самото начало в учебно заведение. Очите й, придобили оня присъщ за възрастните хора цвят, се насълзяват. Сребърният й бретон пада над челото, а тя с внезапно придвижване изтрива огромни капки сълзи и отмята косата си. Прибирах се мокра, а мама ме събуваше, изпираше скъсаните чорапки и ги изсушаваше. Нямаше други и ги кърпеше. А като ми купиха едни сандалки, ах, каква наслада беше, тичах, тичах и скачах да кажа на всички приятелки за новите сандали. Тогава нямаше нищо, а през днешния ден всичко има, но не оценят. Очите й още веднъж се пълнят със сълзи.
Тръгваме от Варна към Жеравна за, там където по-късно ще срещна и баба Мария.

Августовското слънце напича мощно. Mагистралата, през която минаваме, е в жанр пачуърк. Oбсъждаме с Ани това, по какъв начин може да има такива пътища и се чудим дали ще издържим в жегата с национални носии – наложителен детайл, с цел да можеш да посетиш фестивала.

В долната част на Жеравна ни посреща вуйна Иванка, нашата общителна стопанка и с нея отиваме до къщата й, където ще нощуваме. Китна градинка, с цветя и постлани черги, са първото нещо, което виждаме, след присъщия жанр на жеравненските къщи. Из вратата изскача баба Мария и с необятна усмивка, и на всеослушание ни поздравява, за добре пристигнали. Настаняваме се на втори етаж на къщата и малко по-късно тръгваме към мястото на фестивала. Жеравна към този момент е леко оживена и тук там се виждат хора, носещи извезани национални ризи и сукмани в ръце.

Със съществено изпитание обличаме националните носии, за мен - добруджанска, за Ани - шопска. Не че ги избирахме, по този начин се случи, само че единият ми корен е добруджански и аз бях извънредно щастлива (нищо, че не сложих кърпата в цвят на златните класове на Добруджа). Топлината стартира да се усеща.

Посрещат ни свирните на гайдарите и започваме да изкачваме пътечката. Слънчевите лъчи са единствено прокрадващи се светлини сред високите дървета. Блаженна хладнина обзема цялото ти създание. От ляво и дясно е подредена „ чаршията ”, черги, битови торбички, цървули, всякакви остарели и не толкоз неща. Спираме на „ Кайвето ”, само че пясъкът още не е загрял, до момента в който чакаме решаваме, че ще обиколим да разгледаме. Хората стават от ден на ден, усмивката ти все по-голяма, скарата дими с цялостна мощ, музиката към този момент лети над гората и тук там хората насядат на чергите си. Румънците към този момент се чукват за наздраве с юзчета.

Леко прегладнели решаваме, че ще опитаме от майсторлъка на скарата, взимаме си и по чаша бира, питка самун с шарена сол и тръгваме по някаква пътека, виждаме скамейка и забързваме към нея. Приседнахме, чупихме питка с ръце, любувахме се на природата и току някой мине и те огледа в каква одеждa си, ти него също. Пихме по едно турско кафе на пясък.
Продължава: Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - IIПродължава: Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III