Днес Gucci е една от най-известните модни марки в света

Днес Gucci е една от най-известните фешън марки в света – по едно и също време фешън знак и белег за обществен статус. Разбира се, това не всеки път е било по този начин. Както всяко нещо, и този фешън колос би трябвало да стартира отнякъде и макар че компанията е учредена от Гучио Гучи, неговият внук Паоло, „ черната овца “ на фамилията, е този, чийто принос спомага за одобряването на марката като интернационална мощ.

Въпреки това работата му постоянно остава непризната. Във кино лентата „ Домът на Гучи “, да вземем за пример, Паоло (Джаред Лето) е показан като простак и некадърник, чийто злопаметен темперамент провокира безпорядък в компанията. Макар че е бил прочут с ексцентричния си метод и сред него и членовете на фамилията му е имало много драми, има и такива, които не са съгласни с прекомерното му показване във кино лентата.

Например стилният дизайнер Том Форд споделя: „ Паоло, който съм срещал няколко пъти, в действителност беше екстравагантен и правеше щури неща, само че цялостното му държание сигурно не беше като на лудия и като че ли умствено изостанал воин от осъществяването на Лето. “

Истинският Паоло Гучи надалеч не е бил идеален човек, само че е бил и доста по-комплексна персона от своя облик в „ Домът на Гучи “.

Нека в този момент да разгледаме неговата история.

Гучио Гучи, създателят на Gucci, към 1940 година Снимка: Wikimedia Commons

Паоло Гучи е роден на 29 март 1931 година във Флоренция. Той е един от тримата синове на Алдо и Олвен Прайс (Алдо Гучи ще има и извънбрачна щерка от жена, с която е имал връзка). Таткото е мощно зает със фамилния бизнес, учреден от татко му Гучио – и надлежно от Паоло и братята му също се чака същото още от ранна възраст.

Според „ Лос Анджелис Таймс “ Алдо оказва помощ на татко си да трансформира марката в интернационален бранд като дава лиценз за името Gucci на многочислени компании отвън първичния бизнес с кожи на фамилията (макар че методите му не всеки път са били напълно законни).

Подобно на Гучио, Алдо наподобява също е упорит. И същата упоритост наподобява се предава и на децата му. Което за жал води до гневна битка за власт посред им.

Например, както отбелязва The Independent, конфликтът на Гучио със личния му татко е това, което го стимулира да напусне Флоренция и да замине за Лондон, създавайки предпоставки за вдъхновението му да основе компанията. Алдо се реалокира в Ню Йорк през 1953 година, разширявайки сферата на въздействие на Gucci там.

Година преди този момент Паоло се дами за жена на име Ивон Мошето и в последна сметка двойката има две дъщери – Елизабета и Патриция, само че по-късно бракът им е разтрогнат.

Междувременно Паоло се развива като прочут дизайнер – макар че не всеки път е одобряван съществено от роднините си.

През 60-те години на предишния век Gucci към този момент се е утвърдила като известна първокласна марка, а известното ѝ лого с двойно G украсява чанти по целия свят. Тогава Алдо рискува и прави Паоло основен дизайнер на компанията – и упоритостта му провокира голям брой проблеми за фамилията.

Като основен дизайнер, Паоло Гучи оказва помощ за усъвършенстването на известното лого и открива известната цветова палитра от алено, зелено и черно.

През 70-те години фамилният бизнес продължава да процъфтява и да се разраства. Този голям триумф кара Алдо да назначи Паоло за вицепрезидент и ръководещ шеф на Gucci Shops Inc. и на Gucci Parfums of America. През 80-те години обаче нещата в фамилията потеглят надолу.

Без роднините му да знаят, Паоло скрито започва собствен личен бизнес, употребявайки името Gucci. Той твърди, че желае да модернизира и разшири марката към по-младата публика, а чичо му Родолфо е бил срещу това, защото е желал да резервира бизнеса по-ексклузивен и демодиран. Независимо от желанията на Паоло, татко му и чичо му се вбесяват, когато откриват какво е направил, и го изхвърлят от фамилния бизнес.

Според The New York Times обаче това не поставя завършек на упоритостите на Паоло и продължава да работи независимо върху смелите си дизайни и подава правосъдно дело, с цел да получи позволение да употребява името Gucci, без да нарушава права. Първоначално делото му е отхвърлено.

През 1982 година обаче той завежда още един иск, в който упреква някои от членовете на фамилията си в нарушение на контракта му, прочувствени вреди и даже физическо нахлуване по време на съвещание на борда на компанията. Искът е подаден против татко му Алдо, братята му Джорджо и Роберто, чичо му Родолфо и сина на Родолфо – Маурицио.

Когато Родолфо умира година по-късно, той оставя акциите си в компанията на Маурицио и внезапно Паоло вижда нова опция да придобие надзор над фамилния бизнес. Но първо би трябвало да в профил татко си от пътя.

Паоло подава сигнал до данъчната работа, че татко му укрива милиони долари налози – което вкарва Алдо в пандиза през 1986 година Макар че таткото прекарва единствено една година и един ден зад решетките, самият факт, че се стига до там насочва ясно обръщение.

Но Паоло към този момент не желае компанията; той си е отмъстил и през 1987 година продава акциите си на Investcorp за 41 млн. $.

Паоло Гучи, който става жител на Хаити заради интереса си да открие индустриална линия в страната, се дами за родената там англичанка Джени Пудефут през 1977 година Съюзът им е спорен още през цялото време, защото новоженецът се развежда с първата си брачна половинка Ивон Мошето в Хаити – което не е публично прието от Италия. Въпреки това първият брак на Паоло в последна сметка се смята за разтрогнат.

Той и втората му брачна половинка имат щерка на име Джема. Бракът им обаче завършва ненадейно през 1990 година, когато Пуддефут научава, че Паоло има извънбрачна връзка с една от служителките на Gucci на име Пени Армстронг.

Паоло и Армстронг имат две деца – Алиса и Габриел, само че в случай че някое от тях се е надявало да получи дял от благосъстоянието, е бъркало.

През 1994 година Паоло е вкаран в пандиза за пет седмици в Ню Йорк, откакто не заплаща издръжката на децата на Пуддефут. И защото не може да употребява името на фамилията си, с цел да продава своите дизайни, той на процедура живее от парите, които печели от продажбата на акциите си. Всъщност финансовото му състояние става толкоз неприятно, че през 1993 година афишира банкрут.

След като умира от продължителен хепатит на 64-годишна възраст на 10 октомври 1995 година, Gucci придобива правата върху неговите дизайни. Той също по този начин оставя Пудфут и Армстронг да се борят за това, което е останало от положението и имуществото му.

„ Няма да видя нищо от парите “, споделя Армстронг в архивно изявление за търг, който се организира в дома, който в миналото е споделяла с Паоло. „ И не можех да понеса да видя нещата, които Паоло обичаше, продадени на непознати. Той ми липсва толкоз доста и това би ме наранило прекалено много. “

Свикнали с първокласния живот, тя и децата ѝ внезапно се оказват, по подигравка на ориста, поради име им, злочесто небогати.

„ Нямам визия какво ще върша в този момент “, споделя Армстронг. „ Продажбата на движимостите ни беше последната тъга. В каталога има фотоси на орнаменти, които сме купували дружно в антикварни магазини. Това в действителност ме накара да се върна вкъщи. Тази част от живота ми е завършила. Не мога да допускам на случилото се… Обичах Паоло и той към момента ми липсва обезверено. Не знам дали в миналото ще мога да се примиря със случилото се. “

В последна сметка Паоло Гучи оставя след себе си комплицирано завещание. Той има дълготраен принос към името и марката Gucci, които се употребяват и до през днешния ден. Но той също по този начин минава зад тила на фамилията си, с цел да употребява името Gucci по метод, за който е знаел, че те няма да одобрят – и когато те отвръщат на удара, отмъщението евентуално става даже по-важно за него от неговите планове.