Жена в инвалидна количка: Днес градският транспорт не работи. Трудно е, нали?
„ Днес градският превоз не работи. Трудно е, нали? “ — по този начин стартира прочувственият пост на Мариана Харизанова, жена в инвалидна количка, която години наред живее в действителност, позната на множеството софиянци едвам от последните два дни. Докато работещите в градския превоз стачкуват за по-високи заплати, хора като нея се борят за нещо надалеч по-основно — правото просто да се придвижват. Липсата на наличен превоз за Мариана не е изключително състояние, а нормална част от всекидневието ѝ в „ европейската “ столица.
Мариана споделя по какъв начин ежедневното ѝ пътешестване в София е героизъм — от време на време 3 часа са нужни, с цел да измине дистанцията от „ Люлин “ до НДК. Метрото, сякаш знак на рационализация, е тестване: „ Сърцето ми ще излети, та няма да го стигна — ето, задава се мотрисата, а за мен е страшилище. Много висок предел, удря (и може да счупи) моторите на количката, даже повдигната на задни колела. Голямо е дистанцията сред него и перона. Зее като бездна. Ако не съумея, предните колела попадат там и дружно с количката се накланям напред. Нея ли да удържа, себе си ли? “, написа тя. Дори физически мощният ѝ помощник не постоянно съумява да помогне безпроблемно.
Историите с наземния превоз са още по-показателни. Мариана посочва, че е случвало водач на автобус да я подмине, до момента в който тя го чака в дъжда... тъй като е единствената на спирката:
„ Шофьорите желаят по-високи заплати. Не, до момента в който съм принудена да върша таран на тролеи 6 и 7, и да не ги пропущам да продължат, до момента в който не се научат да стопират до тротоара и да наклонят возилото. Не и до момента в който автобус 111 ме подминава в дъжда, тъй като съм единствена на спирката и количката ми изисква стартиране на рампа, а той, " негово величество водачът ", би трябвало да стане от седалката, да пристигна и да спомага. Това е и загуба на минути. Оставя ме там, в дъжда. Подминава ме като кошче за отпадък. Да очаквам идващия... Там пък се счупи рампата. Изчакай другия... И тъй наречените И аз съм бързала за работа - БЧК е надалеч. Ден след ден борба, с цел да стигна до офиса. И по този начин години “.
Днес се чака кметът на София Васил Терзиев да се срещне с представители на Федерацията на транспортните синдикати към КНСБ и Федерацията на транспортните служащи към КТ „ Подкрепа “. Протестиращите обявиха, че до момента в който няма действителни резултати, автотранспортът няма да се възобнови. Исканията им са разбираеми — по-добро възнаграждение, по-добри условия на труд. Но наред с разговора за правата на работещите в системата, би трябвало да се чуе и различен глас — този на пасажерите, които години наред се борят не за пари, а за правото си да се придвижват.
„ Не ви е добре през днешния ден, нали? Съчувствам ви, разбирам. За малко се докоснахте до казуса ми - какъв брой е мъчно без градски превоз. Поне Метрото не ви е проблем. Тази история можеха да опишат стотици хиляди хора в колички. И освен от София. Много от тях са невидими. Защо ли? “, така приключва постът на Мариана.
Мариана споделя по какъв начин ежедневното ѝ пътешестване в София е героизъм — от време на време 3 часа са нужни, с цел да измине дистанцията от „ Люлин “ до НДК. Метрото, сякаш знак на рационализация, е тестване: „ Сърцето ми ще излети, та няма да го стигна — ето, задава се мотрисата, а за мен е страшилище. Много висок предел, удря (и може да счупи) моторите на количката, даже повдигната на задни колела. Голямо е дистанцията сред него и перона. Зее като бездна. Ако не съумея, предните колела попадат там и дружно с количката се накланям напред. Нея ли да удържа, себе си ли? “, написа тя. Дори физически мощният ѝ помощник не постоянно съумява да помогне безпроблемно.
Историите с наземния превоз са още по-показателни. Мариана посочва, че е случвало водач на автобус да я подмине, до момента в който тя го чака в дъжда... тъй като е единствената на спирката:
„ Шофьорите желаят по-високи заплати. Не, до момента в който съм принудена да върша таран на тролеи 6 и 7, и да не ги пропущам да продължат, до момента в който не се научат да стопират до тротоара и да наклонят возилото. Не и до момента в който автобус 111 ме подминава в дъжда, тъй като съм единствена на спирката и количката ми изисква стартиране на рампа, а той, " негово величество водачът ", би трябвало да стане от седалката, да пристигна и да спомага. Това е и загуба на минути. Оставя ме там, в дъжда. Подминава ме като кошче за отпадък. Да очаквам идващия... Там пък се счупи рампата. Изчакай другия... И тъй наречените И аз съм бързала за работа - БЧК е надалеч. Ден след ден борба, с цел да стигна до офиса. И по този начин години “.
Днес се чака кметът на София Васил Терзиев да се срещне с представители на Федерацията на транспортните синдикати към КНСБ и Федерацията на транспортните служащи към КТ „ Подкрепа “. Протестиращите обявиха, че до момента в който няма действителни резултати, автотранспортът няма да се възобнови. Исканията им са разбираеми — по-добро възнаграждение, по-добри условия на труд. Но наред с разговора за правата на работещите в системата, би трябвало да се чуе и различен глас — този на пасажерите, които години наред се борят не за пари, а за правото си да се придвижват.
„ Не ви е добре през днешния ден, нали? Съчувствам ви, разбирам. За малко се докоснахте до казуса ми - какъв брой е мъчно без градски превоз. Поне Метрото не ви е проблем. Тази история можеха да опишат стотици хиляди хора в колички. И освен от София. Много от тях са невидими. Защо ли? “, така приключва постът на Мариана.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ