Варненският спортен журналист Митко Апостолов навършва 80 години днес
Днес огромният варненски публицист Митко Апостолов навършва 80 години! Повече от половината от тях той отдава на " четвъртата власт ". Започва през 1974 година в радио " Варна ", където остава 25 години на вярна работа. Има изявления във всички варненски вестници, работи от първия до последния брой на вестник " Демокрация ", а с изключение на в тях се е изявявал още от страниците на " Старт ", " Земеделско знаме " и " Монитор ". Голямата му обич е спортната публицистика, само че признава, че нито една друга сфера не му е била непозната.
Апостолов приключва приблизително обучение във Варна, след което следва в МЕИ-София в компетентност машинен инженер. В идващите десетина години минава през най-тежките области на стопанството - в железниците, в строителството на фабрики в Девня и в гражданското строителство в Смолян.
_%20404x%20768.jpg )
Поканата да стартира да работи в радиото я получава от своя добър другар Димитър Вълчев-Американеца, който към този момент не е сред живите. " Той работеше в радио " Варна ", един път ме срещна и сподели " ела при нас ". За мен беше добре пристигнало, тъй като преди време имах ужасно предпочитание да последвам публицистика, само че в тази компетентност одобряваха прекомерно мъчно. Трябваше да си дете на някой върховен партиен секретар или различен вид властник. В първите 10 години не съм работил като състезателен публицист. Отговарях за превоз, химия и строителство. След това открих, че мога да се оправям и със спорта, на който отдадох 15 години от работата си в радиото ", споделя юбилярът.
Доайенът съумява да извоюва всекидневно едночасово спортно предаване, в което през последните 10 години от работата му там правилен сътрудник му е Румен Генов, който се явява и негов правоприемник. Апостолов не пропуща мач или огромно състезание, в което вземат участие варненски състезатели, без значение дали е вкъщи или в чужбина. С другите тимове и клубове има над 150 пресичания на държавни граници. " Най-далеч съм ходил зад Урал - в Набережни Челни, на един мач на футболния Спартак в шампионата " Интертото ". Минал съм през цяла Европа. През тези пътувания съм имал фантастични прекарвания ", благополучен е през днешния ден варненецът.
Професията му го води до един от най-паметните моменти в историята на българския футбол - успеха на националния тим над Франция с 2:1 на стадион " Парк де Пренс ". Апостолов даже е единственият представител на варненските медии във френската столица. " Покани ме персонално президентът на БФС Вальо Михов. Преживяването бе неповторимо. Имам запис, на който в последните минути на мача аз не се разбирам какво приказвам. Емоцията бе страшна. Бог да го елементарни Мичмана, беше в прилежащата до моята кабина. На последния етаж бяхме единствено двамата - той разясняваше за малкия екран, а аз за радиото. Другото ми огромно преживявяне е, че съм бил на шест международни шампионати по корабомоделизъм с националния тим, който бе формиран съвсем напълно от варненци ", спомня си журналистът.
По негово време в специалността съществуват негласни забрани да се работи за друга медия. Така на Апостолов му се постанова да се подписва с разнообразни имена в огромен брой вестници, в които е имал изявления през годините. Любопитното е, че до ден сегашен 80-годишният варненец си пази 25 дебели папки с черновите материали на публикациите, които е писал.
Въпреки че работи в радио, водеща максима за дойена е, че най-хубавата импровизация е написаната такава. " Сега има огромна независимост на публицистите и виждам толкоз доста неприлични изявления, граматични неточности и непремерени мнения. Сега няма рецензии, а по мое време всяка една дума се премерваше. Всеки един публицист би трябвало да си постанова автоцензура, защото читателите, слушателите и феновете са доста способени. Едно време единственото радио беше " Варна ", а в този момент те са над 15 и в случай че не се държиш добре пред микрофона ти върят копчето ", споделя Апостолов.
Той е безапелационен, че не е пропущал наличие на спортно събитие. В противоположен случай самичък си е забранявал да спомене и дума за него. " Сега е елементарно - има интернет, малките екрани, радиа. Но тогава беше закон да се участва на всяко събитие. Едно от главните правила, които си самоналагах, бе да не подкрепям доста положителни персонални връзки със спортистите. Винаги съм желал да не бъда безграничен във опциите си в случай че би трябвало да ги подлагам на критика. Дали вярно или не, само че по времето, когато бях в радиото, имаше обвързване за всеки един публицист да написа по един сериозен материал на седмица. Десет години бях и диктор на стадиона на Черно море, само че в никакъв случай не съм си разрешавал да не засегна проблемите в клуба, когато ги е имало ", споделя юбилярът.
Съвестната и всеобхватна работа на Апостолов е приета и с някои награди. Той е отличен със " Златен кортик " от министъра на защитата поради пропагандиране активността на воненно-приложните спортове. Освен това е избран в две следващи години за публицист №1 в състезанието на Двореца на културата и спорта.
Веруюто му е да не дели спортовете
През кариерата си като състезателен публицист най-близки за Митко Апостолов са били водните дисциплини - плуване, водна топка, скокове във вода, ветроходство, гребане. Най-сърдечно обаче е коментирал баскетбол. " Това е по този начин, тъй като в тези години Черно море стана първенец, стана притежател на купата, игра в шампионата за купа " Корач ". Няма място, където да не съм бил с тима, без значение дали е било във Варна или в чужбина. Но пък в никакъв случай не съм делял спортовете, нито съм ги фаворизирал. Всички за мен са били равностойни. Има ли събитие в дадения спорт, съм се стремял да го отбелязвам. Мисля, че тъкмо това е едно от преимуществата на програмата, която правихме с Румен Генов. Сега, гледайки медиите, виждам, че има хора, които се увличат единствено по футбола, което за мен не е вярно. Няма спорт, който да не съм коментирал, като се изключи снукъра, в който пък се познавам персонално с Шон Мърфи ", споделя 70-годишният варненец.
Три пъти е срещал Самаранч, чест посетител му е бил Батето
Митко Апостолов се гордее с това, че три пъти е правил директни включвания в диалог с някогашния президент на Международния олимпийски комитет маркиз Хуан Антонио Самаранч. Чест посетител в неговите излъчвания пък е бил починалият към този момент Иван Славков-Батето. " Той бе мой добър другар както от водната топка, по този начин и от следването. Страшно доста скърбя за неговото излизане от спорта, който загуби, че го нямаше Иван Славков с всичките му странности. Той направи ужасно доста. Естествено, подведоха го, позволи несъмнено и той някакви неточности, само че по-късно неговото неявяване личеше ", счита варненецът.
Сред другите му положителни другари, свързани със спорта, са Христо Бонев, Димитър Пенев, Божил Колев, Симеон Варчев. Кръстник на сватбата му пък е капитанът на Черно море Янко Атанасов.
Преброява приятелите си при среща със гибелта преди 16 година
Най-тежкият интервал в живота на Митко Апостолов е през 2003 година, когато след инфаркт лекарите му предсказват, че си отпътува. Налага се да му се направи незабавна и доста скъпа, само че животоспасяваща интервенция. " Тогава за мое задоволство зад мен застанаха доста спортни хора ", спомня си през сълзи Апостолов. " Като стартираме от Александър Евтимов, Павлин Николов, Михаил Михов, Симеон Варчев, Константин Дараданов, Цветан Велковски, Красимир Митев, Екатерина и Петър Дилови и други Тогава доста хора, на които съм помагал, се отдръпнаха. По този метод съумях да си преброя приятелите. Операцията беше доста тежка - продължи 12 часа, 10 от които бях със спряно сърце. След нея съм в доста положително положение. Допреди няколко години всеки ден карах 15-20 км с колелото и най-малко един час бях в басейна или в морето ", споделя юбилярът.
Шампион е по водна топка
По време на детството си Митко Апостолов се е занимавал с водни спортове. Още на 4-5-годишна възраст татко му го бута от централния мост - добре прочут по това време първи урок по плуване. По-късно тренира този спорт, само че не съумява да запише достижения. Категоричен е обаче, че до преди няколко години е можел да изплува по 100 метра безупречно от всеки жанр. След това се трансферира във водната топка и през 1957 година става първенец на България за юноши с тима на ОМК " Варна ".
Има наследник, щерка и три внучки
Варненският публицист е доста признателен на фамилията си. Той споделя, че брачната половинка му Ружа е стояла всяка вечер до късно на балкона, с цел да го види като се прибира, макар че работата му в радиото е отивала до среднощ. Дъщеря му Десислава е учителка в софийска спортна гимназия, а синът му Марчо е солист №1 на Държавния музикълен спектакъл " Стефан Македонски " в София и началник на катедра в Консерваторията. Апостолов има и три внучки - Марина, Йоана и Лилия.
Екипът на " Петел " пожелава на Митко Апостолов да е жив и здрав и още дълги години да е част от гилдията!
Апостолов приключва приблизително обучение във Варна, след което следва в МЕИ-София в компетентност машинен инженер. В идващите десетина години минава през най-тежките области на стопанството - в железниците, в строителството на фабрики в Девня и в гражданското строителство в Смолян.
Поканата да стартира да работи в радиото я получава от своя добър другар Димитър Вълчев-Американеца, който към този момент не е сред живите. " Той работеше в радио " Варна ", един път ме срещна и сподели " ела при нас ". За мен беше добре пристигнало, тъй като преди време имах ужасно предпочитание да последвам публицистика, само че в тази компетентност одобряваха прекомерно мъчно. Трябваше да си дете на някой върховен партиен секретар или различен вид властник. В първите 10 години не съм работил като състезателен публицист. Отговарях за превоз, химия и строителство. След това открих, че мога да се оправям и със спорта, на който отдадох 15 години от работата си в радиото ", споделя юбилярът.
Доайенът съумява да извоюва всекидневно едночасово спортно предаване, в което през последните 10 години от работата му там правилен сътрудник му е Румен Генов, който се явява и негов правоприемник. Апостолов не пропуща мач или огромно състезание, в което вземат участие варненски състезатели, без значение дали е вкъщи или в чужбина. С другите тимове и клубове има над 150 пресичания на държавни граници. " Най-далеч съм ходил зад Урал - в Набережни Челни, на един мач на футболния Спартак в шампионата " Интертото ". Минал съм през цяла Европа. През тези пътувания съм имал фантастични прекарвания ", благополучен е през днешния ден варненецът.
Професията му го води до един от най-паметните моменти в историята на българския футбол - успеха на националния тим над Франция с 2:1 на стадион " Парк де Пренс ". Апостолов даже е единственият представител на варненските медии във френската столица. " Покани ме персонално президентът на БФС Вальо Михов. Преживяването бе неповторимо. Имам запис, на който в последните минути на мача аз не се разбирам какво приказвам. Емоцията бе страшна. Бог да го елементарни Мичмана, беше в прилежащата до моята кабина. На последния етаж бяхме единствено двамата - той разясняваше за малкия екран, а аз за радиото. Другото ми огромно преживявяне е, че съм бил на шест международни шампионати по корабомоделизъм с националния тим, който бе формиран съвсем напълно от варненци ", спомня си журналистът.
По негово време в специалността съществуват негласни забрани да се работи за друга медия. Така на Апостолов му се постанова да се подписва с разнообразни имена в огромен брой вестници, в които е имал изявления през годините. Любопитното е, че до ден сегашен 80-годишният варненец си пази 25 дебели папки с черновите материали на публикациите, които е писал.
Въпреки че работи в радио, водеща максима за дойена е, че най-хубавата импровизация е написаната такава. " Сега има огромна независимост на публицистите и виждам толкоз доста неприлични изявления, граматични неточности и непремерени мнения. Сега няма рецензии, а по мое време всяка една дума се премерваше. Всеки един публицист би трябвало да си постанова автоцензура, защото читателите, слушателите и феновете са доста способени. Едно време единственото радио беше " Варна ", а в този момент те са над 15 и в случай че не се държиш добре пред микрофона ти върят копчето ", споделя Апостолов.
Той е безапелационен, че не е пропущал наличие на спортно събитие. В противоположен случай самичък си е забранявал да спомене и дума за него. " Сега е елементарно - има интернет, малките екрани, радиа. Но тогава беше закон да се участва на всяко събитие. Едно от главните правила, които си самоналагах, бе да не подкрепям доста положителни персонални връзки със спортистите. Винаги съм желал да не бъда безграничен във опциите си в случай че би трябвало да ги подлагам на критика. Дали вярно или не, само че по времето, когато бях в радиото, имаше обвързване за всеки един публицист да написа по един сериозен материал на седмица. Десет години бях и диктор на стадиона на Черно море, само че в никакъв случай не съм си разрешавал да не засегна проблемите в клуба, когато ги е имало ", споделя юбилярът.
Съвестната и всеобхватна работа на Апостолов е приета и с някои награди. Той е отличен със " Златен кортик " от министъра на защитата поради пропагандиране активността на воненно-приложните спортове. Освен това е избран в две следващи години за публицист №1 в състезанието на Двореца на културата и спорта.
Веруюто му е да не дели спортовете
През кариерата си като състезателен публицист най-близки за Митко Апостолов са били водните дисциплини - плуване, водна топка, скокове във вода, ветроходство, гребане. Най-сърдечно обаче е коментирал баскетбол. " Това е по този начин, тъй като в тези години Черно море стана първенец, стана притежател на купата, игра в шампионата за купа " Корач ". Няма място, където да не съм бил с тима, без значение дали е било във Варна или в чужбина. Но пък в никакъв случай не съм делял спортовете, нито съм ги фаворизирал. Всички за мен са били равностойни. Има ли събитие в дадения спорт, съм се стремял да го отбелязвам. Мисля, че тъкмо това е едно от преимуществата на програмата, която правихме с Румен Генов. Сега, гледайки медиите, виждам, че има хора, които се увличат единствено по футбола, което за мен не е вярно. Няма спорт, който да не съм коментирал, като се изключи снукъра, в който пък се познавам персонално с Шон Мърфи ", споделя 70-годишният варненец.
Три пъти е срещал Самаранч, чест посетител му е бил Батето
Митко Апостолов се гордее с това, че три пъти е правил директни включвания в диалог с някогашния президент на Международния олимпийски комитет маркиз Хуан Антонио Самаранч. Чест посетител в неговите излъчвания пък е бил починалият към този момент Иван Славков-Батето. " Той бе мой добър другар както от водната топка, по този начин и от следването. Страшно доста скърбя за неговото излизане от спорта, който загуби, че го нямаше Иван Славков с всичките му странности. Той направи ужасно доста. Естествено, подведоха го, позволи несъмнено и той някакви неточности, само че по-късно неговото неявяване личеше ", счита варненецът.
Сред другите му положителни другари, свързани със спорта, са Христо Бонев, Димитър Пенев, Божил Колев, Симеон Варчев. Кръстник на сватбата му пък е капитанът на Черно море Янко Атанасов.
Преброява приятелите си при среща със гибелта преди 16 година
Най-тежкият интервал в живота на Митко Апостолов е през 2003 година, когато след инфаркт лекарите му предсказват, че си отпътува. Налага се да му се направи незабавна и доста скъпа, само че животоспасяваща интервенция. " Тогава за мое задоволство зад мен застанаха доста спортни хора ", спомня си през сълзи Апостолов. " Като стартираме от Александър Евтимов, Павлин Николов, Михаил Михов, Симеон Варчев, Константин Дараданов, Цветан Велковски, Красимир Митев, Екатерина и Петър Дилови и други Тогава доста хора, на които съм помагал, се отдръпнаха. По този метод съумях да си преброя приятелите. Операцията беше доста тежка - продължи 12 часа, 10 от които бях със спряно сърце. След нея съм в доста положително положение. Допреди няколко години всеки ден карах 15-20 км с колелото и най-малко един час бях в басейна или в морето ", споделя юбилярът.
Шампион е по водна топка
По време на детството си Митко Апостолов се е занимавал с водни спортове. Още на 4-5-годишна възраст татко му го бута от централния мост - добре прочут по това време първи урок по плуване. По-късно тренира този спорт, само че не съумява да запише достижения. Категоричен е обаче, че до преди няколко години е можел да изплува по 100 метра безупречно от всеки жанр. След това се трансферира във водната топка и през 1957 година става първенец на България за юноши с тима на ОМК " Варна ".
Има наследник, щерка и три внучки
Варненският публицист е доста признателен на фамилията си. Той споделя, че брачната половинка му Ружа е стояла всяка вечер до късно на балкона, с цел да го види като се прибира, макар че работата му в радиото е отивала до среднощ. Дъщеря му Десислава е учителка в софийска спортна гимназия, а синът му Марчо е солист №1 на Държавния музикълен спектакъл " Стефан Македонски " в София и началник на катедра в Консерваторията. Апостолов има и три внучки - Марина, Йоана и Лилия.
Екипът на " Петел " пожелава на Митко Апостолов да е жив и здрав и още дълги години да е част от гилдията!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ