Великолепният Борис Христов на 79: Бяхме тръгнали да разбием стената*…
Днес огромният стихотворец и публицист Борис Христов чества своя 79-ти рожден ден. Загърбил светската суетност и показност, във времена на политически парадокси и войни, той преди доста години се отдръпна в село Лещен и до през днешния ден живее там, черпейки от мъдростта, силата и величието на планината и същинската природа. Майсторът на поетичните строфи от дълго време отхвърля обществени изяви. Негови познати обаче описват, че с изключение на да излива душата си върху белия лист, в последно време обичал и да събира камъни от Западните Родопи и да ги аранжира.
За него постоянно приказват другите, а те го дефинират като „ стихотворец на мълчанието ”,
тъй като просто не обича да дава изявленията, да приказва пред аудитория. Борис Христов си подбираше точно другари и познати, а аз си го припомням образно в ателието на моя, към този момент починал чичо художник, където се събираше огромна част от тогавашната пернишка интелигенция. Там за първи път се започнах и с чудесната лирика на Маестро Борис Христов.
Припомням още веднъж обществената информация за него:
той е роден на 14 август 1945 година в село Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник и българска лингвистика във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий ”. Работи като преподавател в Перник, публицист и редактор в Студия за игрални филми, литературния сборник “Струма ” и сп. “Феникс ”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет ” (1977; 1979), “Честен кръст ” (1982), “Бащата на яйцето ” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките ” (1990), “Думи и графити ” (1991; 2002), “Крилете на вестителя ” (1991), “Смъртни петна ” (1991), “Думи върху други думи ” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст ” (2000), “Поезия ” (2004), както и на голям брой сюжети за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на британски, немски, съветски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, измежду които “Български разкази на ХХ век ” (1995), “Народни писмена ” (1995), “Веда Словена ” (1998) и доста други. Носител на Голямата премия на СУ “Св. Климент Охридски ” (2000), притежател е на Националната премия за лирика „ Яворов “ на 55-тите Яворови януарски дни в Чирпан.
Накрая ще завърша с неговите думи, които съм запомнила – че
човек би трябвало да минава с достолепие през живота, каквото и да се случва.
Мисля, че той изпълва със наличие тези свои слова и внушава бездънен почит, с изключение на поклонение пред безусловния му гений.
Честит рожден ден, Маестро!
*Заглавието е от
СТЕНАТА
Пак ще пребивавам - една ръка в случай че имам,
и ще се веселя, че таман тя е останала.
Пак ще се стоплям с листото през зимата
и от листа ще си върша сандалите...
Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като плява,
само че в една дупка изгубих моя другар,
а след него и другите - двама по двама.
Без да мисля тогава, че пристигнах да пребивавам,
аз затворих очи, с цел да нямам очевидци -
и я блъсках, и дращих, и вих против нея,
до момента в който не покапа кръв от ръцете ми.
И примрял най-после в дивия плевел,
плаках скрито от яд и засегнатост -
извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,
каквото напишеш - няма кой да го види.
Последната моя вяра тогава издишах
и самичък си отрязах крилата наболи -
какво е индивидът, щом дребната мишка
може умерено да мине изпод!..
Но свършва живота, ще прекипи като сода -
всичко друго е вятър и стихове.
И в случай че би трябвало в този момент да извикам свободно,
извикал бих единствено: " Аз крещя. "
Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих самоуверено върху стената:
" Това е стена! " И нищо друго.
