Осми парламентарни избори за пет години: България гласува за народни представители
Днес гласуваме на предварителни парламентарни избори. Те са осми поред в границите на последните пет години и първите за 2026 година
Вотът ще дефинира новите 240 депутати в 52-ото Народно заседание. До изборите се стигна след оставката на държавното управление на Росен Желязков на 11 декември 2025 година, подадена под натиска на всеобщи митинги, както и след неуспеха на Народното събрание да излъчи нов кабинет.
В политическата конкуренция вземат участие 24 партии и обединения.
Изборният ден стартира в 07:00 часа и приключва в 20:00 часа. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено най-много с един час – до 21:00 часа.
Право на глас имат 6 575 151 души, вписани в изборните описи към Групово дело „ ГРАО “. Общият брой на изборните секции в страната е над 11 800. Извън страната, гласуването се организира в 493 секции в 55 страни, като измененията в Изборния кодекс тази пролет ограничиха броя на секциите, отвън Европейски Съюз, до най-много 20 в страна, отвън дипломатическите и консулските представителства.
Няма да бъдат разкривани секции в страните в Близкия изток - Израел, Йордания, Катар, Кувейт, ОАЕ, Саудитска Арабия, заради съществуване на висок риск за живота и сигурността на жителите. Поради нецелесъобразност, ЦИК реши да не открива секции и в дипломатическите и консулски представителства в Етиопия, Ирак, Ливан, Нигерия, Сирия, Палестина, КНДР, Пакистан, Индия, Иран, Монголия, Виетнам, Индонезия, Афганистан, Украйна, Казахстан, Узбекистан и Ватикана.
Бюджетът за предварителните парламентарни избори на 19 април е към 160 млн. лева (≈ 80 млн. евро), а от 2021 година до момента провеждането на избори коства на хазната 1,1 милиарда лева (≈ 564 млн. евро).
Кой има право да гласоподава?
Според Изборния кодекс, гласуването в България е наложително. Право на глас имат всички български жители, навършили 18 година към изборния ден, като се изключи поставените под забраняване, които са 9 525 души, и тези, които изтърпяват наказване " отнемане от независимост " с влезнала в действие присъда, отнемаща правото им на глас, които са 4 311. Тези, които нямат такава присъда, могат да гласоподават, като това са 688 души в пандизите и 608 арестувани в арестите в страната. Въпреки че по закон гласуването е наложително, отводът от него няма последици, защото през 2017 година Конституционният съд анулира глобата против тези, които не отидат до урните.
Как ще се гласоподава на тези избори?
На изборите на 19 април гласоподавателите сами ще вземат решение дали да гласоподават с хартиена бюлетина или на машина, само че тази алтернатива е налична единствено в секции с над 300 гласоподаватели. Само с хартиени бюлетини ще се гласоподава в изборните секции с по-малко от 300 избиратели; в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други профилирани институции; в секциите на плавателни съдове под български флаг; в арестите и местата за изтърпяване на наказване " отнемане от независимост ". Изключение от машинния избор се прави и при гласоподаване с преносима изборна кутия.
Машинният избор
Ще гласуваме с машини в 9354 изборни секции. Изборният развой с машина стартира с приемане на смарт карта от секционната комисия. Картата се слага в долната част на машината с чипа напред и нагоре. След това се отваря електронната бюлетина, където гласоподавателят показва желанието си. Избирателите в страната могат да отбележат и желан претендент от листата (преференция), до момента в който тези в чужбина могат да гласоподават единствено за партия или коалиция.
След като гласоподава, гласоподавателят изважда картата от машината и изчаква звуковия сигнал, преди да вземе разписката (бюлетината) от машината. Картата се връща на член на изборната комисия, а бюлетината се пуска в урната. В края на изборния ден гласовете от машините се регистрират посредством ръчно броене на бюлетините.
Гласуване с хартиена бюлетина
Бюлетините са отпечатани на непрозрачна хартия, с място за два печата на секционната изборна комисия (СИК) и неповторим 8-цифрен номер, който се откъсва след гласуването. Имената на партиите и обединенията са отляво, а вдясно са кръгчета за преференция (номерата стартират от 101). Гласуването става зад заслон, като се отбелязва с Х или V със наследник химикал. След попълване бюлетината се сгъва и подава на член на СИК за инспекция на номера и слагане на втори щемпел преди стартирането ѝ в урната.
Как се гласоподава с преференция?
Избирателят може да означи желан претендент от листата на партията или обединението. Кандидат, който събере най-малко 7% от преференциалните гласове за листата, се изкачва напред в резултатите. Ако не се уточни преференция, гласът се брои за лидера на листата.
Какво значи, в случай че гласоподавам с " Не поддържам никого "?
Гласът ви е годен и се регистрира за изборната интензивност, само че не се брои за нито една партия или претендент.
Какво значи, в случай че гласоподавам с празна бюлетина?
Празната бюлетина е нереален глас. Тези бюлетини се броят единствено за установяване на изборната интензивност, само че нямат въздействие върху резултатите, също както в случай че гласувате с " Не поддържам никого ". Ако бюлетината се подаде празна или с несъществуващи знаци (букви, числа, други знаци), гласът е нереален.
Кога бюлетината е недействителна?
- Ако гласоподавателят покаже гласа си на различен човек.
- Ако върне сбъркана бюлетина, която не подхожда на номера от кочана.
- Ако върне бюлетина със специфични знаци, букви или числа.
- Ако се означи повече от един знак за партия/коалиция и няма преференция в верния формат.
Как гласоподават хората с увреждания?
На изборния ден хората с увреждания могат да гласоподават по няколко метода. Тези, които не могат да изоставен дома си, могат да употребяват преносима изборна кутия. В общините са обезпечени налични секции на първия етаж с рампи и парапети, а за хора с компликации при напредването се предлага профилиран превоз. Избирателите с физически увреждания или незрящи могат да бъдат придружавани от асистент до паравана или машината за гласоподаване, който по-късно се отдръпва, с цел да се резервира тайната на вота. За незрящите са налични аудиофайлове, които улесняват разбирането на бюлетината преди гласуването.
Как гласоподават българите в чужбина?
Днес българите в чужбина гласоподават в секции, открити в посолства, консулства и тук-там, където през последните 5 години са дали своят вот най-малко 100 души. В страни, отвън Европейски Съюз, броят на секциите е стеснен до 20 в страна, в това число в такива с огромна българска общественост като Англия, Съединени американски щати и Турция. Всеки може да гласоподава и без авансово заявление, като попълня формуляра на място, само че тези, които са подали заявление авансово, са съдействали за улеснението на организацията и са разрешили откриването на повече секции.
Вотът ще дефинира новите 240 депутати в 52-ото Народно заседание. До изборите се стигна след оставката на държавното управление на Росен Желязков на 11 декември 2025 година, подадена под натиска на всеобщи митинги, както и след неуспеха на Народното събрание да излъчи нов кабинет.
В политическата конкуренция вземат участие 24 партии и обединения.
Изборният ден стартира в 07:00 часа и приключва в 20:00 часа. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено най-много с един час – до 21:00 часа.
Право на глас имат 6 575 151 души, вписани в изборните описи към Групово дело „ ГРАО “. Общият брой на изборните секции в страната е над 11 800. Извън страната, гласуването се организира в 493 секции в 55 страни, като измененията в Изборния кодекс тази пролет ограничиха броя на секциите, отвън Европейски Съюз, до най-много 20 в страна, отвън дипломатическите и консулските представителства.
Няма да бъдат разкривани секции в страните в Близкия изток - Израел, Йордания, Катар, Кувейт, ОАЕ, Саудитска Арабия, заради съществуване на висок риск за живота и сигурността на жителите. Поради нецелесъобразност, ЦИК реши да не открива секции и в дипломатическите и консулски представителства в Етиопия, Ирак, Ливан, Нигерия, Сирия, Палестина, КНДР, Пакистан, Индия, Иран, Монголия, Виетнам, Индонезия, Афганистан, Украйна, Казахстан, Узбекистан и Ватикана.
Бюджетът за предварителните парламентарни избори на 19 април е към 160 млн. лева (≈ 80 млн. евро), а от 2021 година до момента провеждането на избори коства на хазната 1,1 милиарда лева (≈ 564 млн. евро).
Кой има право да гласоподава?
Според Изборния кодекс, гласуването в България е наложително. Право на глас имат всички български жители, навършили 18 година към изборния ден, като се изключи поставените под забраняване, които са 9 525 души, и тези, които изтърпяват наказване " отнемане от независимост " с влезнала в действие присъда, отнемаща правото им на глас, които са 4 311. Тези, които нямат такава присъда, могат да гласоподават, като това са 688 души в пандизите и 608 арестувани в арестите в страната. Въпреки че по закон гласуването е наложително, отводът от него няма последици, защото през 2017 година Конституционният съд анулира глобата против тези, които не отидат до урните.
Как ще се гласоподава на тези избори?
На изборите на 19 април гласоподавателите сами ще вземат решение дали да гласоподават с хартиена бюлетина или на машина, само че тази алтернатива е налична единствено в секции с над 300 гласоподаватели. Само с хартиени бюлетини ще се гласоподава в изборните секции с по-малко от 300 избиратели; в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други профилирани институции; в секциите на плавателни съдове под български флаг; в арестите и местата за изтърпяване на наказване " отнемане от независимост ". Изключение от машинния избор се прави и при гласоподаване с преносима изборна кутия.
Машинният избор
Ще гласуваме с машини в 9354 изборни секции. Изборният развой с машина стартира с приемане на смарт карта от секционната комисия. Картата се слага в долната част на машината с чипа напред и нагоре. След това се отваря електронната бюлетина, където гласоподавателят показва желанието си. Избирателите в страната могат да отбележат и желан претендент от листата (преференция), до момента в който тези в чужбина могат да гласоподават единствено за партия или коалиция.
След като гласоподава, гласоподавателят изважда картата от машината и изчаква звуковия сигнал, преди да вземе разписката (бюлетината) от машината. Картата се връща на член на изборната комисия, а бюлетината се пуска в урната. В края на изборния ден гласовете от машините се регистрират посредством ръчно броене на бюлетините.
Гласуване с хартиена бюлетина
Бюлетините са отпечатани на непрозрачна хартия, с място за два печата на секционната изборна комисия (СИК) и неповторим 8-цифрен номер, който се откъсва след гласуването. Имената на партиите и обединенията са отляво, а вдясно са кръгчета за преференция (номерата стартират от 101). Гласуването става зад заслон, като се отбелязва с Х или V със наследник химикал. След попълване бюлетината се сгъва и подава на член на СИК за инспекция на номера и слагане на втори щемпел преди стартирането ѝ в урната.
Как се гласоподава с преференция?
Избирателят може да означи желан претендент от листата на партията или обединението. Кандидат, който събере най-малко 7% от преференциалните гласове за листата, се изкачва напред в резултатите. Ако не се уточни преференция, гласът се брои за лидера на листата.
Какво значи, в случай че гласоподавам с " Не поддържам никого "?
Гласът ви е годен и се регистрира за изборната интензивност, само че не се брои за нито една партия или претендент.
Какво значи, в случай че гласоподавам с празна бюлетина?
Празната бюлетина е нереален глас. Тези бюлетини се броят единствено за установяване на изборната интензивност, само че нямат въздействие върху резултатите, също както в случай че гласувате с " Не поддържам никого ". Ако бюлетината се подаде празна или с несъществуващи знаци (букви, числа, други знаци), гласът е нереален.
Кога бюлетината е недействителна?
- Ако гласоподавателят покаже гласа си на различен човек.
- Ако върне сбъркана бюлетина, която не подхожда на номера от кочана.
- Ако върне бюлетина със специфични знаци, букви или числа.
- Ако се означи повече от един знак за партия/коалиция и няма преференция в верния формат.
Как гласоподават хората с увреждания?
На изборния ден хората с увреждания могат да гласоподават по няколко метода. Тези, които не могат да изоставен дома си, могат да употребяват преносима изборна кутия. В общините са обезпечени налични секции на първия етаж с рампи и парапети, а за хора с компликации при напредването се предлага профилиран превоз. Избирателите с физически увреждания или незрящи могат да бъдат придружавани от асистент до паравана или машината за гласоподаване, който по-късно се отдръпва, с цел да се резервира тайната на вота. За незрящите са налични аудиофайлове, които улесняват разбирането на бюлетината преди гласуването.
Как гласоподават българите в чужбина?
Днес българите в чужбина гласоподават в секции, открити в посолства, консулства и тук-там, където през последните 5 години са дали своят вот най-малко 100 души. В страни, отвън Европейски Съюз, броят на секциите е стеснен до 20 в страна, в това число в такива с огромна българска общественост като Англия, Съединени американски щати и Турция. Всеки може да гласоподава и без авансово заявление, като попълня формуляра на място, само че тези, които са подали заявление авансово, са съдействали за улеснението на организацията и са разрешили откриването на повече секции.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ