Да стискаме палци на "Меркрон"!
Днес Франция посреща националния си празник, а в Париж продължава визитата на американския президент Доналд Тръмп. Вчера там беше и цялото немско държавно управление - за обичайното общо съвещание на двата кабинета. Дали прословутият германо-френски „ мотор " на Европейски Съюз още веднъж ще вдигне оборотите?
Вчерашната среща сред двете държавни управления отпред с Меркел и Макрон беше замислена точно като историческо рестартиране на този мотор. Защото през последните осем години той все кихаше, давеше се и засичаше. Последният френски президент Франсоа Оланд беше много болнав, а предшественикът му Саркози водеше непредвидима, спонтанна политика. Така за тези осем години Германия непредпазливо се трансформира в европейски хегемон, а Франция - в неин стопански и политически подгласник. Но за Европа е доста значимо двете страни да са в добър баланс. Съюзът сред Франция и Германия, обединяването на техните сили - това е самата вътрешност на Европейски Съюз, в това число и исторически видяно. Така че всички, които мислят положителното на Европейски Съюз, би трябвало да стискат палци Париж и Берлин още веднъж да пернат напред. Но хармонията посред им надалеч не е идеална, защото двете страни неведнъж имат много разнообразни ползи.
Какво ги свързва и разделя
На вчерашната среща Меркел и Макрон умело и политически вярно сложиха акцента върху общото: и двете страни желаят Европейски Съюз да направи повече за своите отбранителни благоприятни условия (договориха се за нов европейски изтребител), и двете страни са за решителна битка против тероризма и за поощряване на вложенията.
Макрон и Меркел споделят общи позиции и по редица други международни проблеми: климатичното съглашение, световната търговия, бежанците. Има обаче и горещи тематики, към които се протяга ръка прекомерно внимателно. Преди изборите за Бундестаг наесен Ангела Меркел гледа да не разисква нищо, което може да обремени немските данъкоплатци с нови европейски тежести. Франция на собствен ред упорства за задълбочаване на съдействието в еврозоната, за общ бюджет и общ министър на финансите, а Макрон до неотдавна беше последовател и на концепцията за общи облигации - все ограничения, които могат да изплашен немските гласоподаватели и да влошат позициите на Меркел преди изборите.
Не единствено Франция, само че и Италия от много време желаят да се поотпусне и примката на пакта за непоклатимост на еврото - т.е., мечтаят да се отърват от оковите на бюджетната дисциплинираност, на която държи Германия. Всичко това Меркел избира да разисква чак откакто вероятно завоюва изборите за Бундестаг. В същото време Берлин има към Париж едно фундаментално очакване: да се реформира френският пазар на труда (както преди време, с цената на поста си, направи немският канцлер Шрьодер), с цел да стане френската стопанска система по-ефикасна и конкурентоспособна. А това значи в директен текст - да се орежат обичайни права и привилегии на наемния труд. Знаем обаче, че във Франция такива ограничения постоянно изкарват на улицата милиони гневни хора.
Меркел, Макрон и денят хикс
На фона на всичко това: дали Меркел и Макрон в действителност имат капацитета да изправят Европейски Съюз на крайници? Техният тандем към този момент си има политически прякор: Меркрон. Този политически " кентавър " е в действителност забавен. Меркел има голям опит и интернационален престиж, тя е спокойна, разсъдлива и внимателна, само че в това време човек на делата, а също така има на своя страна супер сполучливата сега немска стопанска система и една държавна хазна, която е препълнена с непотребни милиарди. Макрон пък е млад, динамичен, буен европеец, човек на новото време, бликащ от хрумвания. И сега таман той може да помогне за разведряване на връзките с Доналд Тръмп.
Затова вярата в този момент е, че този тандем ще сработи, а Европейски Съюз ще живне от инфузията на свежа кръв. Двамата сигурно ще подхващат решителни ограничения за създаване на общоевропейска защита и в битката против тероризма. Може да се чака още, че еврозоната ще стартира да построява своите структури, в следствие от което да се трансформира в същинското ядро на бъдещата европейска федерация или конфедерация. Но преди изборите за Бундестаг на 24 септември няма да се случи нищо значително. Без да преувеличаваме ролята на Германия - таман 24 септември ще бъде денят хикс за целия Европейски Съюз.
Източник: Дойче Веле
Вчерашната среща сред двете държавни управления отпред с Меркел и Макрон беше замислена точно като историческо рестартиране на този мотор. Защото през последните осем години той все кихаше, давеше се и засичаше. Последният френски президент Франсоа Оланд беше много болнав, а предшественикът му Саркози водеше непредвидима, спонтанна политика. Така за тези осем години Германия непредпазливо се трансформира в европейски хегемон, а Франция - в неин стопански и политически подгласник. Но за Европа е доста значимо двете страни да са в добър баланс. Съюзът сред Франция и Германия, обединяването на техните сили - това е самата вътрешност на Европейски Съюз, в това число и исторически видяно. Така че всички, които мислят положителното на Европейски Съюз, би трябвало да стискат палци Париж и Берлин още веднъж да пернат напред. Но хармонията посред им надалеч не е идеална, защото двете страни неведнъж имат много разнообразни ползи.
Какво ги свързва и разделя
На вчерашната среща Меркел и Макрон умело и политически вярно сложиха акцента върху общото: и двете страни желаят Европейски Съюз да направи повече за своите отбранителни благоприятни условия (договориха се за нов европейски изтребител), и двете страни са за решителна битка против тероризма и за поощряване на вложенията.
Макрон и Меркел споделят общи позиции и по редица други международни проблеми: климатичното съглашение, световната търговия, бежанците. Има обаче и горещи тематики, към които се протяга ръка прекомерно внимателно. Преди изборите за Бундестаг наесен Ангела Меркел гледа да не разисква нищо, което може да обремени немските данъкоплатци с нови европейски тежести. Франция на собствен ред упорства за задълбочаване на съдействието в еврозоната, за общ бюджет и общ министър на финансите, а Макрон до неотдавна беше последовател и на концепцията за общи облигации - все ограничения, които могат да изплашен немските гласоподаватели и да влошат позициите на Меркел преди изборите.
Не единствено Франция, само че и Италия от много време желаят да се поотпусне и примката на пакта за непоклатимост на еврото - т.е., мечтаят да се отърват от оковите на бюджетната дисциплинираност, на която държи Германия. Всичко това Меркел избира да разисква чак откакто вероятно завоюва изборите за Бундестаг. В същото време Берлин има към Париж едно фундаментално очакване: да се реформира френският пазар на труда (както преди време, с цената на поста си, направи немският канцлер Шрьодер), с цел да стане френската стопанска система по-ефикасна и конкурентоспособна. А това значи в директен текст - да се орежат обичайни права и привилегии на наемния труд. Знаем обаче, че във Франция такива ограничения постоянно изкарват на улицата милиони гневни хора.
Меркел, Макрон и денят хикс
На фона на всичко това: дали Меркел и Макрон в действителност имат капацитета да изправят Европейски Съюз на крайници? Техният тандем към този момент си има политически прякор: Меркрон. Този политически " кентавър " е в действителност забавен. Меркел има голям опит и интернационален престиж, тя е спокойна, разсъдлива и внимателна, само че в това време човек на делата, а също така има на своя страна супер сполучливата сега немска стопанска система и една държавна хазна, която е препълнена с непотребни милиарди. Макрон пък е млад, динамичен, буен европеец, човек на новото време, бликащ от хрумвания. И сега таман той може да помогне за разведряване на връзките с Доналд Тръмп.
Затова вярата в този момент е, че този тандем ще сработи, а Европейски Съюз ще живне от инфузията на свежа кръв. Двамата сигурно ще подхващат решителни ограничения за създаване на общоевропейска защита и в битката против тероризма. Може да се чака още, че еврозоната ще стартира да построява своите структури, в следствие от което да се трансформира в същинското ядро на бъдещата европейска федерация или конфедерация. Но преди изборите за Бундестаг на 24 септември няма да се случи нищо значително. Без да преувеличаваме ролята на Германия - таман 24 септември ще бъде денят хикс за целия Европейски Съюз.
Източник: Дойче Веле
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ