ЕК завежда три дела срещу България в Съда на ЕС
Днес Европейската комисия реши да предяви иск против България и Полша пред Съда на Европейския съюз заради неналичието на транспониране в националното им законодателство на Директивата за Европейската услуга за електронно пътно таксуване. Това е система за пътно таксуване, при която, откакто тя бъде напълно въведена, ползвателите на пътища в Европейски Съюз могат да заплащат пътна такса с един контракт за абонамент, имат един снабдител на услуга и едно бордово устройство, което обгръща всички страни членки.
Директивата има две цели: да се обезпечи оперативната съгласуемост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничният продан на информация за неплащане на пътни такси.
Липсата на транспониране на тези правила по отношение на електронното пътно таксуване съставлява спънка за оперативната съгласуемост на електронните системи за пътно таксуване на страните членки и за трансграничното използване на задължението за заплащане на пътни такси в Европейски Съюз.
Това значи, че от водачите може да се изисква да имат повече от един контракт за абонамент, снабдител и бордово устройство, с цел да карат до или през България и Полша. Проблеми биха могли да зародят и при събирането на пътни такси за извършители, които не обитават в страната, както и за водачи от тези страни в други страни членки.
Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз против България и по отношение на неизпълнението на отговорностите по отношение на употребата и предлагането на пазара на натурални минерални води. Европейският съюз понастоящем подхваща правни стъпки, с цел да подсигурява правото на потребителите на информация, да ги защищити от въвеждане в подвеждане и да подсигурява обективна търговия.
Комисията смята, че българското законодателство не е в сходство с разпоредбите, по-специално защото то не не разрешава предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произлизат от еднакъв извор, под повече от едно комерсиално изложение, както се изисква от директивата. Освен това, обратно на разпоредбите, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се показва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство разрешава също по този начин да се употребява обозначението „ изворна вода “ за вода, която не дава отговор на изискванията за потребление на този термин.
Днес Европейската комисия реши да предяви иск против България пред Съда на Европейския съюз и за това, че не е транспонирала в националното си законодателство разпоредбите на Европейски Съюз за установяване на минимални национални цели за публичните поръчки за чисти транспортни средства.
В случая на България директивата изисква минимум 17,6 % от всички лекотоварни транспортни средства, 7 % от всички камиони и 34 % от всички градски рейсове, закупени сред 2 август 2021 година и 31 декември 2025 година, да бъдат чисти транспортни средства, и най-малко 17 % от всички градски рейсове, закупени през същия интервал, да имат нулеви излъчвания на отработили газове. Крайният период за транспониране на директивата беше 2 август 2021 година
Европейската комисията приканва през днешния ден България да вкара вярно и разпоредбите на Европейски Съюз за отваряне на пазара и ръководство на железопътната инфраструктура. Европейските правила за основаване на единно европейско железопътно пространство плануват отваряне на пазара за вътрешни услуги за железопътен транспорт на пасажери и ръководството на железопътната инфраструктура. Предвижда се сдруженията да правят всички типове железопътни услуги на всички места в Европейски Съюз. През ноември 2021 година Европейска комисия стартира процедурата във връзка независимостта и безпристрастността на шефа на инфраструктурата, както и с спомагателните функционалности на регулаторния орган. Тъй като българското законодателство към момента не е изцяло съобразено с условията на правото на Европейски Съюз, Комисията реши да показа стимулирано мнение. България разполага с два месеца, с цел да заяви за подхванатите ограничения, а по-късно казусът може да бъде отправен до Съда на Европейски Съюз.
В региона на корабоплаването Европейска комисия приканва България и още четири страни да изготвят и изпратят копия от своите морски пространствени проекти. Европейските правила дефинират общ метод за страните в Европейски Съюз за обмисляне на техните морски зони. Крайбрежните страни от Европейски Съюз се очакваше да изготвят морски пространствени проекти не по-късно от 31 март 2021 година и да показват копия три месеца след публикуването им. Даден е двумесечен период за деяние и е отправено предизвестие, че въпросът може да бъде отправен до Съда на Европейски Съюз.
Директивата има две цели: да се обезпечи оперативната съгласуемост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничният продан на информация за неплащане на пътни такси.
Липсата на транспониране на тези правила по отношение на електронното пътно таксуване съставлява спънка за оперативната съгласуемост на електронните системи за пътно таксуване на страните членки и за трансграничното използване на задължението за заплащане на пътни такси в Европейски Съюз.
Това значи, че от водачите може да се изисква да имат повече от един контракт за абонамент, снабдител и бордово устройство, с цел да карат до или през България и Полша. Проблеми биха могли да зародят и при събирането на пътни такси за извършители, които не обитават в страната, както и за водачи от тези страни в други страни членки.
Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз против България и по отношение на неизпълнението на отговорностите по отношение на употребата и предлагането на пазара на натурални минерални води. Европейският съюз понастоящем подхваща правни стъпки, с цел да подсигурява правото на потребителите на информация, да ги защищити от въвеждане в подвеждане и да подсигурява обективна търговия.
Комисията смята, че българското законодателство не е в сходство с разпоредбите, по-специално защото то не не разрешава предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произлизат от еднакъв извор, под повече от едно комерсиално изложение, както се изисква от директивата. Освен това, обратно на разпоредбите, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се показва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство разрешава също по този начин да се употребява обозначението „ изворна вода “ за вода, която не дава отговор на изискванията за потребление на този термин.
Днес Европейската комисия реши да предяви иск против България пред Съда на Европейския съюз и за това, че не е транспонирала в националното си законодателство разпоредбите на Европейски Съюз за установяване на минимални национални цели за публичните поръчки за чисти транспортни средства.
В случая на България директивата изисква минимум 17,6 % от всички лекотоварни транспортни средства, 7 % от всички камиони и 34 % от всички градски рейсове, закупени сред 2 август 2021 година и 31 декември 2025 година, да бъдат чисти транспортни средства, и най-малко 17 % от всички градски рейсове, закупени през същия интервал, да имат нулеви излъчвания на отработили газове. Крайният период за транспониране на директивата беше 2 август 2021 година
Европейската комисията приканва през днешния ден България да вкара вярно и разпоредбите на Европейски Съюз за отваряне на пазара и ръководство на железопътната инфраструктура. Европейските правила за основаване на единно европейско железопътно пространство плануват отваряне на пазара за вътрешни услуги за железопътен транспорт на пасажери и ръководството на железопътната инфраструктура. Предвижда се сдруженията да правят всички типове железопътни услуги на всички места в Европейски Съюз. През ноември 2021 година Европейска комисия стартира процедурата във връзка независимостта и безпристрастността на шефа на инфраструктурата, както и с спомагателните функционалности на регулаторния орган. Тъй като българското законодателство към момента не е изцяло съобразено с условията на правото на Европейски Съюз, Комисията реши да показа стимулирано мнение. България разполага с два месеца, с цел да заяви за подхванатите ограничения, а по-късно казусът може да бъде отправен до Съда на Европейски Съюз.
В региона на корабоплаването Европейска комисия приканва България и още четири страни да изготвят и изпратят копия от своите морски пространствени проекти. Европейските правила дефинират общ метод за страните в Европейски Съюз за обмисляне на техните морски зони. Крайбрежните страни от Европейски Съюз се очакваше да изготвят морски пространствени проекти не по-късно от 31 март 2021 година и да показват копия три месеца след публикуването им. Даден е двумесечен период за деяние и е отправено предизвестие, че въпросът може да бъде отправен до Съда на Европейски Съюз.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ