БНБ с гръмка новина за еврозоната. Решаващ критерии
Днес Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) разгласиха конвергентните отчети за 2024 година, в които показват оценката си за напредъка по пътя към еврозоната, реализиран от шестте страни членки, задължени да одобряват еврото: България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Конвергентните отчети се разгласяват на всеки две години или когато има особено искане от страна членка за оценка на готовността ѝ за присъединение към еврозоната, какъвто беше казусът с Латвия през 2013 година.
България покрива всички критерии, остава единствено инфлацията за участие в еврозоната съгласно постоянните конвергентни отчети за 2024 година на Европейската комисия и на Европейската централна банка. Страната ни извършва три от четирите числови критерия за участие, а точно: този за непоклатимост на обществените финанси (бюджетно салдо и държавен дълг), за валутния курс и за дълготрайния лихвен %. България не извършва само критерия за ценова непоклатимост, като упованията са инфлацията да се намали през идващите месеци, което би разрешило на България да извърши и последното предизвикателство пред участието й в еврозоната. Очаква се до края на годината и този аршин да бъде изпълнен.
Бюджетното салдо през 2023 година е негативно в размер на 1,9% от Брутният вътрешен продукт при дефинирано ограничаване за недостига на бранш „ Държавно ръководство “ до 3% от Брутният вътрешен продукт, а съотношението на брутния държавен дълг към Брутният вътрешен продукт от 23,1% е доста под референтната стойност от 60%, като сме на второ място измежду страните в Европейски Съюз с най-ниска държавна задлъжнялост. Средният дълготраен лихвен % на България за интервала март 2023 година – април 2024 година е 4% и също е под референтната стойност от 5,5%.
По отношение на критерия за динамичността на валутния курс от 10 юли 2020 година българският лев взе участие в механизма на обменните курсове на Европейската парична система – Валутен механизъм II (ВМ II), към който страната се причисли, запазвайки настоящия в страната паричен съвет като едностранен ангажимент с формален сменен курс от 1,95583 лв. за едно евро и не е посочил никакво отклоняване в границите на референтния интервал. Страната ни е единствената от обсъжданите страни, която покрива този аршин.
В отчетите се отбелязва, че от шестте обсъждани страни единствено законодателството на България може да се смята за съвместимо с правото на Европейски Съюз при съблюдаване на изискванията и тълкуванията, посочени в отчетите. В подтекста на пълноправното ни участие в еврозоната България следва да продължи стъпките си към обезпечаването на постоянна и предвидима бизнес среда и институционална рамка за постигането на устойчива конвергенция с страните от еврозоната.
От изложеното от Европейска комисия и ЕЦБ в отчетите може да се установи, че България е най-напреднала от всичките шест страни по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала забележителен прогрес в осъществяването на критериите за конвергенция.
Българските управляващи ще продължат интензивно да работят за осъществяването на всички критерии за участие в еврозоната, както и за възстановяване на бизнес средата и институционалната рамка за реализиране на стабилно доближаване с еврозоната. При покриване на всички критерии за участие, което се чака да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще изиска правенето на изключителни конвергентни отчети от Европейската комисия и Европейската централна банка, въз основата на които допустимо най-скоро да се вземе решение за датата на участие на България в еврозоната.
България покрива всички критерии, остава единствено инфлацията за участие в еврозоната съгласно постоянните конвергентни отчети за 2024 година на Европейската комисия и на Европейската централна банка. Страната ни извършва три от четирите числови критерия за участие, а точно: този за непоклатимост на обществените финанси (бюджетно салдо и държавен дълг), за валутния курс и за дълготрайния лихвен %. България не извършва само критерия за ценова непоклатимост, като упованията са инфлацията да се намали през идващите месеци, което би разрешило на България да извърши и последното предизвикателство пред участието й в еврозоната. Очаква се до края на годината и този аршин да бъде изпълнен.
Бюджетното салдо през 2023 година е негативно в размер на 1,9% от Брутният вътрешен продукт при дефинирано ограничаване за недостига на бранш „ Държавно ръководство “ до 3% от Брутният вътрешен продукт, а съотношението на брутния държавен дълг към Брутният вътрешен продукт от 23,1% е доста под референтната стойност от 60%, като сме на второ място измежду страните в Европейски Съюз с най-ниска държавна задлъжнялост. Средният дълготраен лихвен % на България за интервала март 2023 година – април 2024 година е 4% и също е под референтната стойност от 5,5%.
По отношение на критерия за динамичността на валутния курс от 10 юли 2020 година българският лев взе участие в механизма на обменните курсове на Европейската парична система – Валутен механизъм II (ВМ II), към който страната се причисли, запазвайки настоящия в страната паричен съвет като едностранен ангажимент с формален сменен курс от 1,95583 лв. за едно евро и не е посочил никакво отклоняване в границите на референтния интервал. Страната ни е единствената от обсъжданите страни, която покрива този аршин.
В отчетите се отбелязва, че от шестте обсъждани страни единствено законодателството на България може да се смята за съвместимо с правото на Европейски Съюз при съблюдаване на изискванията и тълкуванията, посочени в отчетите. В подтекста на пълноправното ни участие в еврозоната България следва да продължи стъпките си към обезпечаването на постоянна и предвидима бизнес среда и институционална рамка за постигането на устойчива конвергенция с страните от еврозоната.
От изложеното от Европейска комисия и ЕЦБ в отчетите може да се установи, че България е най-напреднала от всичките шест страни по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала забележителен прогрес в осъществяването на критериите за конвергенция.
Българските управляващи ще продължат интензивно да работят за осъществяването на всички критерии за участие в еврозоната, както и за възстановяване на бизнес средата и институционалната рамка за реализиране на стабилно доближаване с еврозоната. При покриване на всички критерии за участие, което се чака да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще изиска правенето на изключителни конвергентни отчети от Европейската комисия и Европейската централна банка, въз основата на които допустимо най-скоро да се вземе решение за датата на участие на България в еврозоната.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ