Днес една легедна в журналистиката - Иван Гарелов - навърша

...
Днес една легедна в журналистиката - Иван Гарелов - навърша
Коментари Харесай

Иван Гарелов - една легенда на 80: Журналистите трябва да водят битка за истината

Днес една легедна в публицистиката - Иван Гарелов - навърша 80 години. Той е постигнал всичко - от горещите репортажи по света до горещите диалози с политиците по време на целия преход.

Автор на десетки документални филми, дълготраен водещ на " Панорама ",  учител и подстрекател нацяло потомство тв публицисти Иван Гарелов и през днешния ден продължава да е фактор в публичния живот със своите разбори и мнения, в които не стопира да подлага на критика и власт, и съпротива.

 

Днес Гарелов ще събере своите другари, съидейници и възпитаници от " тима на фантазиите ", както назовава той младите хора, които увлича към себе си, учи ги на публицистика и им демонстрира правилния път в специалността.

 

" Водещите хора, които са лица на публицистиката, би трябвало да водят борба за истината, да жертват себе си, своите си ползи, своите си дребни битови житейски улеснения в името на търсенето на истината.

Това правят оценка хората “, сподели журналистът Иван Гарелов пред Българска телеграфна агенция, където работи от 1969 до 1972.

 

По думите му, пътят към спечелването на доверието е дълъг, а този към разочарованието е доста пай.

 

„ Ние дългия път го изминахме. Медиите се радваха на голямо въздействие и интерес от страна на българската аудитория, при цялото разнообразие и разноцветност. За страдание, публицистиката доста се комерсиализира. Стана доста подвластна от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те слагат според. И оттова тя загуби позиции. Освен че, несъмнено, станаха и по-трудни времената. Да кажем, издаването на вестници стана към този момент доста скъпо, всичко стана скъпо “, разяснява Гарелов.

Той добави, че публиката не се залъгва по жълтини, а ползата и доверието са доста разнообразни понятия.

 

По мотив своя 80-и рожден ден журналистът описа, че няма специфична настройка за празника.

„ Не измервам живота си на кг и да кажа: „ Ето, на този рафт поставям това, на другия рафт – другото “. Имам и неточности, имам и триумфи. Всичко това го показва, апропо, един клип, който е направил един мой другар – режисьорът Дамян Петров “, уточни Иван Гарелов.

 

Клипът ще бъде прожектиран довечера, когато в резиденция „ Диневи “ ще бъде показана новата му книга „ Рокендрол, шпионаж и... финален валс “.

 

„ Аз съвсем всички такива кръгли годишнини, пък и освен кръгли, съм ги употребявал като мотив да върша огромни проекти, да групирам интелектуалците и по този начин нататък. И първото огромно празненство или ваучър, да го назовем, след 10-и ноември, беше мое. Събрах интелигенцията, която се беше поизплашила, беше се пръснала “, описа журналистът.

 

„ Рокендрол, шпионаж и... финален валс “ е втора книга на Иван Гарелов за последните 12 месеца. В нея той обобщава по какъв начин младите се изправят против системата на културно равнище и по какъв начин рокендролът навлиза в България.

 

Конкретният мотив за интереса му към тази история е вестникарски материал, съгласно чието заглавие продуцент на „ Щурците “ е бил разузнавач. „ Това ми се стори необикновено, по този начин се и оказа “, уточни създателят.

 

Акцент в книгата му е ролята на рокендрола за доближаването на младите генерации от двете системи от двете страни на Желязната завеса. " Стигнах до извода, че 60-те години, и по-точно 1968 година, със събитията в Чехословакия, в единия лагер и младежките протести във Франция, и в Германия по същото време - в другия лагер, дадоха началото на идейното сплотяване сред младите генерации ", описа Гарелов.

 

Според него, езикът на това сплотяване е рокендролът, който е бил повече от музика. " Той беше философия за живота, отношение към статуквото, отношение към такива генерални въпроси на човешкото битие като обич и ненавист, мир или война и по този начин нататък ", показва журналистът.

 

„ Намерих след това облика на позитивния воин в създателя на най-хубавите рок песни в България, текстовете на Сашо Петров (Александър Петров - създател на текстовете на доста песни в българската поп и рок музика - бел. а.), който е мой персонален другар. Преплетох ги със ориста на шпионина, преплетох историята на рокендрола по света и в България съответно и се получи една комплицирана композиция – няколко сюжетни линии, които се събраха в 100 страници с доста фотоси “, разяснява Гарелов.

 

Той описа, че е заложил на документалния темперамент на историята за да бъде оптимално справедлив. Използва точни цитати, чиито източници показва, а навързването им в сюжетна линия съпоставя със основаването на телевизионна новинарска емисия. " Там сглобяването отново става по някаква логичност, само че този, който сглобява, стои встрани ", споделя Гарелов.

 

„ Разбира се, аз понякога имам някои отклонения, давам няколко краски за нашето потомство, тъй като ние сме поколението, което 60-те години узряваше за истините на живота. И ние сме тези, които носим духа, който разказвам в книгата “, добавя той.

- - - 

Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 година в с. Смилец, област Пазарджик. Една преживелица в живота му го насочва към определената специалност – да стане публицист. Решава го още  когато е на 14 години. Бил в Пазарджик и чакал на опашка да се качи в автобуса. Шофьорът ги държал на дъжда и не ги пускал вътре.  Възмутен, след случката той написал дописка и я пратил на пловдивския вестник „ Отечествен глас “. Вестникът освен я разгласил, само че му й платили за това. Решението пристигнало единствено и в никакъв случай не съжалявал за своя избор.

 

Въпреки че родителите му били срещу да учи публицистика, той не се отхвърля. Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, компетентност „ Журналистика “. Още когато е във втори курс на университета, стартира да работи във вестник „ Студентска естрада “. 

През 1964 година взима първото си изявление с Лили Иванова. След като се дипломира стартира работа във вестник „ Народна юноша “. 

 

В Българска телеграфна агенция стартира работа през 1969 година поради гръцкия език, който научава, откакто приключва университета. Тогава отива за пет месеца в Гърция по линия на Комитета за културни връзки с чужбина.  През 1972 година разгласява пътепис за Света гора в списание „ Паралели “ на Българска телеграфна агенция.  В организацията работи до 1972 година като редактор.

 

Марко Семов е индивидът, поканил Иван Гарелов да работи в Българската телевизия през 1973 година за новосъздадената редакция „ Публицистика “, откакто прочита  пътеписа му за Света гора. Първото му телевизионно изявление е с президента на Кипър архиепископ Макариос. През 1974 година прави първия си документален филм за Гърция „ Гърция без пагони “ за рухването на хунтата.  Следват поредност от документални филми – за гражданската война в Ливан – „ Идвам от Ливан “. В страната отива за първи път  през 1976 година, без да  е командирован. С оператора Иво Нешев отпътуват за Кипър, откъдето ги прекарват с лодка до Ливан. Снима също в Близкия изток, където взима драговолно палестинската идея.

 

Покрай военните си командировки Иван Гарелов се снабдява и със наследник – палестинеца Ахмед, който Иван Гарелов снима в Ливан през 1979 година Тогава Ахмед е 13-годишен. През 1982 година ориста още веднъж ги среща в Бейрут по време на обсадата на града. Иван Гарелов го открива в квартал Бурж Барнже. Иван Гарелов го взима със себе си и скрито го прекарва през границата. Довежда го в България, където Ахмед приключва първо гимназия и по-късно медицина. Връща се в родината си Ливан през 1992 година Седем години по-късно Иван Гарелов е в Ливан, където се среща с него, а той към този момент има три деца. 

 

През 1979 година прави документален филм за Камбоджа – „ Къде сте лекар Тиенг Терпи “. Този филм се употребява в американски университети като пособие за драматургия на документален филм, учи се и в Нов български университет. Може да напише томове за своите пътешествия и срещи по света – Китай, Танзания, Зимбабве, Мозамбик, Израел, Гърция.  Автор е на повече от 30 документални филми от Ливан, Израел, Кипър, Гърция, Виетнам, Камбоджа, Афганистан.

 

Дългогодишен водещ е на предаването „ Панорама “ по Българската национална телевизия. Наричан Мистър Панорама, Иван Гарелов стартира да работи в предаването осем години след неговото начало.

 

Първоначално е заместник-главен редактор и продуцент на предаването, а от декември 1979 до 2000 година е непрекъснат водещ.  От 11 септември 2000 година до 14 септември  2001 година е шеф на „ Новини и настоящи излъчвания “ в " Нова телевизия ". От 2004 до 2007 година е водещ на телевизионната игра „ Вот на доверие “ по Би Ти Ви.

 

Иван Гарелов е обучил публицисти, измежду които са Маргарита Михнева, Асен Агов, Райчо Райков, Иван Константинов, Веселина Патракиева, Бойко Василев, Елена Йончева, Валя Ахчиева, Емилия Иванова, Евгения Атанасова, Ива Петрони.

 

Председател е на управителния съвет на сдружението за награди за телевизионна публицистика " Свети Влас “, което през 2022 година присъжда премиите за 12-а поредна година. 

 

В началото на 1986 година Иван Гарелов издава първите си две книги - " Идвам от Израел " и " Атила против Афродита ". През 2013 година показва първата си мемоарна книга „ Недалеч и наскоро “, написана във връзка неговата 70-а годишнина.

 

Книгата е роман от първо лице за действителни събития, които са станали част от международната политика. На 25 февруари 2016 година Иван Гарелов показва книгата си „ Тук и в този момент “, фокусирана върху предаването " Панорама " и историята на журналиста, останал в паметта на феновете с фразата си " Часът и мястото на срещата са известни “.

 

През 2017 година издава „ Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното “, в която събира своите най-значими публикации и мнения, оповестени в българския щемпел от 1989 до края на 2016 година

През 2022 година издава „ Неизпратени писма до Маргарита “.

 

Епицентър.бг честити юбилея на Иван Гарелов.

Да е жив и здрав още дълги години и да ни държи будни със своите оценки за света през днешния ден.
Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР