Днес една голяма фигура в българското треньорство навършва 75 години.

Днес една огромна фигура в българското треньорство навършва 75 години. Красимир Борисов е определян от мнозина за „ безконечния асистент “ при трикольорите. Той обаче съумява да се потвърди и става част от екипа първо на Иван Вуцов, а след това и на Димитър Пенев. Истинска легенда на своя пост, която се съгласи да отговори на въпросите на " Тема Спорт ".

Г-н Борисов, по какъв начин се чувствате на 75?
– Пенсионерски години (смее се). Чувствам се добре, в кондиция. Жив и здрав съм. Да чукна на дърво – нямам съществени болежки, с изключение на по краката, само че това е от възрастта и специалността (смее се). Ако бях някой академик несъмнено щеше да ме боли главата (смее се). Благодаря, че сте се сетили за мен.

Футболът продължава ли да тече във вените ви?
– Това е за цялостен живот. Наблюдавам по-интересните, по-възловите мачове от шампионата ни и онлайн. Гледам и европейските шампионати и шампионати по малкия екран. Нашето обаче е доста едва. Отидеш на стадиона и няма кой да гледаш. На пръстите на едната ръка се броят по-напечените дуели. Другото е посредствена работа. Шампионът и той е един същ – Лудогорец. Напълни се с чужденци. Това за мен е огромна неточност. Не съм срещу тях, само че те с нищо не подвигат равнището на футбола ни. И това рефлектира директно върху националния тим. За мен в тимовете би трябвало да играят по 3-4 чужденци. Повечето чужденци се взимат безусловно на кг. Вървят комисионни, далавери, прехвърляния. Казват, че са ги взели за 500 хиляди евро, а те действително костват 50 хиляди. Дойдат в България, ние ги развием, доусъвършенстваме, и те след това си създадат трансфер на открито. Ние сме като трамплин за тях. А това би трябвало да е развой за българските играчи, не за чужденците.

Значи вие сте едни от щастливците, тъй като сте съумели да работите с едни от последните огромните имена в българския футбол?
– Ние случихме на едно доста мощно потомство. Макар, че тимът от международното в Съединени американски щати през 1994 година го градихме близо 4 години. За да наподобява по този начин, както беше най-после, поставяйки медалите на гърдите. Аз първо започнах като асистент на Иван Вуцов, след това пристигна Димитър Пенев и до момента в който напаснем всички неща си трябваше време. Минаха над 40 футболисти, които сме взимали и пробвали, до момента в който избистрим ядрото. Ни имаше от кое място да ги взимаме. Давали сме късмет на всички, После, когато работих с Димитър Пенев за малко в ЦСКА дадохме късмет и на другите, по-младите – Стилиян, Мартин, Бербатов…

Как се работеше с Димитър Пенев?
– За мен е било ария да работя с футболистите от САЩ‘94 и Димитър Пенев. С него сме дружно от деца, от Локомотив София. Заедно ходехме да упражняваме. Сега като се замисля, децата са доста облагодетелствани във всяко едно отношение, само че такива са времената. Днес обаче като че ли им липсва желанието, упоритостта да се борят, да се потвърдят, да излязат на открито и да създадат кариери. Сега водещи са телефоните, компютрите, обществените мрежи, само че топката си е все една и съща – кръгла! Често се разхождам из София и минавам около учебните заведения, погледна в дворовете им и не виждам да се играе футбол, баскетбол, волейбол… Ученическият и университетският спорт се унищожиха и това оказа въздействие. Държавата също е абдикирала от спорта.

От лудото американско лято минаха 30 години…
– И в околните най-малко 30-40 години не виждам по какъв начин може да се повтори. Ще остане ненадминато за още генерации. Хубаво е да сме оптимисти и да желаеме да забележим отново сходен успех, само че би трябвало да сме реалисти. С другари и сътрудници се майтапим, че като създадат международното състезание със 100 тима ще има късмет да се класираме.

Голяма част от кариерата ви на футболист минава в Левски, само че като треньор сте обвързван с една от най-големите митове на ЦСКА Димитър Пенев…
– Никога не съм имал проблеми от такова естество. Където и да съм ходил съм си правил професионално работата. Каквото се е изисквало от мен като треньор съм го правил. Гледал съм да оказвам помощ. Където и да отидеш би трябвало да защитаваш ползите на клуба, страната, без значение на кой тим симпатизираш.

А вие на кой симпатизирате?
– Аз 50 % съм локомотивец и 50 левскар. Не може да забравиш къде си израснал и са ти дали път във футбола и живота. Аз Димитър Пенев го подлагам на критика някой път за това. Викам му: Кажи, че си и локомотивец, а той не сме да си каже (смее се). Там си израснал, там си бил от дете. С него се виждаме съвсем всеки ден. Имаме много другари и мемоари, които са останали. Тези мемоари обаче доста мъчно ще се повторят. Сигурно няма да сме живи да се насладим отново на такава опция. С вярата живеем, само че в близко бъдеще не ми се има вяра да се случи.

Имахте ли вид за по-сериозна кариера като старши треньор?
– Имах упоритости да съм старши треньор, да повеждам тим. През 2009 година поех Академик София, само че незабавно започнаха да ми се бъркат – президента, шефове. Нареждаха ми такива, които са надалеч от футбола. Казваха какви играчи да се притеглят, кои да играят… Видях, че не е за мен. А и виждам, че нещата не са се трансформирали кой знае какъв брой оттогава. Сега треньорът в България е господин Никой. Спускат ти се всякакви парашутисти и ти би трябвало да се съобразяваш с тях. Ако не го направиш – гонят те. Ето ви свеж и добър образец – ЦСКА 1948. Смениха четири треньора за нула време. Може ли такова нещо? Треньорът не е вълшебник.