Днес един ипотечен кредит се взима по-трудно от 2007-2008 година.

Днес един ипотечен заем се взима по-трудно от 2007-2008 година. Бумът на цените и строителството на парцели в огромните градове ще се поуспокои. Това сподели в „ Денят стартира “ по Българска национална телевизия банкерът Левон Хампарцумян. Той разиска и решението на Европейската централна банка да вдигне лихвения си порцент с половин процентент пункт като инструмент за битка с инфлацията. „ Достъпът до заем в този момент няма да е по-труден, само че заемът ще стане по-скъп. От 2008-2009 година и банки и консуматори станаха по-мъдри – всеки преценя да не влиза в кредитни връзки, които може да го доведат до ръба. Банките може да си трансформират комерсиалните политики – размера на потребителския заем, какво да е самоучастието за ипотечния заем и по този начин натътък “, изясни Хампарцумян. По отношение на решението на ЕЦБ да вдигне лихвата си Левон Хампарцумян счита, че това е един от инструментите, с които се бори инфлацията. „ Иначе най-хубавата битка е производството на повече артикули и услуги, които да поемат по-голямата парична маса. Очаквахме да се върви с четвъртинки, а те скочиха с половин %. Това значи, че ерата на доста евтините пари е завършила тъй като остатъкът на ликвидност е един от проинфлационните фактори. Сега се счита, че за растежа в еврозоната би трябвало да има леко изстудяване. Ако е внезапно повдигането на лихвата би трябвало да се внимава с южноевропейските страни “, добави той. Банкерът е изумен, че при нас спря да се приказва, че през 2024 ставаме членове на еврозоната. Имаме висока инфлация и страната би трябвало да вземе антиифлационни ограничения, в случай че сме съществени че отиваме в еврозаната “, напомни Хампарцумян. ЕЦБ е оповестила един нов инструмент – TPI. Той е метод да се продължи подпомагането на задлъжнелите южни страни като Италия и Гърция без да се скапва цялата икономическа картина в еврозоната. „ Целта е да предотвратят прочувствената ликвидация на държавен дълг там и да ги освободят от стигмата, че са нестабилни и няма да се оправят. Това прилича обстановката в Щатите от 2010 – тогава западните щати бяха мощно задлъжнели. Федералния запас напечата пари, смениха губернатора Шварценегер с по-разумен човек и тн. “, сподели банкерът. Той предизвести, че флуктуацията на еврото, енергийната взаимозависимост от Русия, неверната тактика с енергийните политики с прекомерното озеленяване води до това, че индустриалният ток е 10 пъти по-евтин в Съединени американски щати и Китай. „ Трябва да мислим за проекта за реиндустриализация – и това не значи вятърни централи и слънчеви паркове, а въглищни и атомни централи. Въглищна централа по стандартите на 21 век като американските, е несравнима с такава от 19-20 век “, счита той.