Живеем във времето на позьорите
Днес е времето на позьорите. Учениците вървят с натруфени смарт телефони, които в действителност са нужни единствено на предприемачите и вместо бизнес приложения, качват на тях игрички.
Селски тарикати провеждат сватби в най-хубавите чорбаджийски обичаи от 19 век със 100 000 посетители, тонове вино и храна, няколко дни празнуване… Всичко това единствено и единствено, с цел да те видят другите. За да не си „ по-лош от другите “. За да завиждат.
Снобите стават заразни. Необходимостта от проява се диктува от актуалното общество даже при тези, които в началото не я желаят. Ако възпитаник е единственият в класа, който няма айфон, ще го считат за неудачник.
Ако офисният планктон прекарва отпуската си на вилата, а не в Гърция или Египет ще го сметнат за негодник. А от всеки предприемач се изисква надали не да кара голям джип. Иначе е погрешен предприемач.
Защо снобите са рискови е ясно. Първо, човек лимитира своите финансови благоприятни условия, харчейки средства не за развиване, а за показ. Влиза в рабски заеми. Второ, стартира да оценя себе си от позиция на „ какво ще кажат другите “. Собствената самокритика стартира да зависи от непознатото мнение. И трето, тази нужда „ да не бъде, а да наподобява “ се вклинява в съзнанието и става съществена цел.
Необходимостта от показ се постанова на обществото, с цел да се продават на хората ненужни артикули и услуги. За да убедите всеобщо хората да заменят ненужните си движимости, би трябвало да ги убедите, че притежаването на тези движимости е знак за мизерия. Точно по тази причина по-старите генерации не са сноби – преди не е имало потребност да се заменя каквото и да е.
За да не изпитвате нужда да парадирате, би трябвало да се избавите от зависимостта от мнението на близките. И когато ви е все тая какво мислят другите, ще забележите, че уважението на близките не е изчезнало, тъкмо противоположното.
А в случай че губите пари и време вместо за театралничене за в допълнение развиване, след известно време ще откриете, че другите имат задоволително аргументи да ви завиждат. Този път трансформира мисленето и го приближава до… мисленето на съумелите хора. Да, да, на тези, на които мнозина желаят да наподобяват, само че не съумяват.
Наистина сполучливият и самодостатъчен човек в никакъв случай не се пробва да промени своята значителност в очите на близките – със значимостта му всичко си е наред и бе това.
Той не се хвали с предмети, не наскърбява обслужващия личен състав, не се самоутвърждава за сметка на тези, които са по-ниско от него в обществената стълбица. Защото сполучливият човек не гледа надолу – над тези, над които се е издигнал, а гледа нагоре – към тези, които желае да доближи.
И осъзнава потребността от непрекъснато развиване и самоусъвършенстване. При такова мислене и метод на живот ще притежавате всички външни атрибути, само че към този момент няма да имат полезност за вас. Защото полезностите ще други, по-сериозни и съвършени.
