Днес е Велики вторник от Страстната седмица. На този ден

Днес е Велики вторник от Страстната седмица. На този ден Исус прекарал в нравствени упътвания, а съгласно църковния канон денят е предназначен за примирение.
На Велики вторник в църквата се чете с изключение на притчата за гениите, и тази за десетте девици. В тази алегория се приказва за пет мъдри и пет неразумни девици. Мъдрите имали чисти светилници и заветен елей, а неразумните - единствено чисти светилници. Светилниците в тази алегория символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език " благосклонност " се произнася " елеос ".
Оттук е пристигнала и думата " полиелей ", което значи " многомилостив ". На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към определения народ и доста пъти се повтаря: " да бъде милостта Му безконечна, алилуя "!
Страстната седмица е последната от Великденския пост, който продължава осем седмици.
В националния календар първите три дни от Страстната седмица – от понеделник до сряда, са избрани за разчистване на къщата и къпане.
Този обред има пречистващ темперамент и се има вяра, че обезпечава здраве. На някои места в България на Велики вторник момите носят в цялостно безмълвие вода от три кладенеца и я прибират на скришно място. За мълчаната вода се има вяра, че има тайнствена мощ и оказва помощ за излекуване.
На Велики вторник от Страстната седмица се напомня притчата на Спасителя за 10-те девойки, като с това се подсказва, че хората би трябвало да бъдат богати на положителни каузи в очакване на бъдещия съд.
Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, защото на славянски думата " пристрастеност " значи страдалчество. Затова седмицата е отдадена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Исус Христос - на неговите премеждия, кръстна гибел и заравяне.
В богослуженията през Страстната седмица последователно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени директиви.
Цялото наличие на богослужебните последования е ориентирано към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.
Освен това на днешния ден църквата уважава преподобни Георги, свещеник Митилински.
През време на гонението против феновете на светите икони, подхванато от император Лъв ІІІ Исаврянин (717-741 г.), той се показал като хладнокръвен бранител на иконопочитанието.
По-късно, през времето на император Константин Порфирородни (780-802 г.), когато гонението било прекъснато, той бил възведен в архиерейски ранг и станал митрополит в гр. Митилин на о-в Лесбос.
Когато на императорския трон се възкачил Лъв Армянин, преподобни Георги бил към този момент прекомерно остарял. Лъв възобновил гонението против феновете на светите икони с още по-голяма мощ.
През 815 година той свикал в Цариград доста епископи и ги убеждавал да одобряват иконоборческата разкол. Повикан бил и преподобния Митилински свещеник Георги.
Той се показал като самоуверен войник Христов и пред всички изобличил императора и патриарха – иконоборец за техните разколнически заблуждения.
Като не се засрамил от побелелите коси и дълбоката напреднала възраст на светителя, Лъв Армянин заповядал да го изпратят на изгнание в Херсон, където светият дъртак умрял в заточение.
Той предпочел да пожертва краткотрайния живот на земята, само че да остане правилен изповедник на православната религия и да получи безконечен благословен живот.