Велики четвъртък е !
Днес е Велики четвъртък - най-важният ден от Страстната седмица. На този ден се напомня Тайната вечеря на Божия наследник с апостолите, на която Исус Христос дава на своите възпитаници последните си духовни упътвания, пророкува гибелта си на кръста и че един от тях ще го съобщи на фарисеите, с цел да бъде съден, малтретиран и разпнат.
След вечерята Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: „ Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: „ Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете ".
На Велики четвъртък Исус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския рид и умива нозете на апостолите в символ на примирение и обич към тях.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 избрани фрагмента от Евангелието, сред които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.
Денят крие доста символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника Възкресение Христово. Първото яйце би трябвало да се боядиса в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички останали от фамилията. Това яйце се оставя настрани и пази, с цел да носи шанс.
Следващото яйце също е алено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното свещенодействие, което продължава след среднощ, или на другия ден.
Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от усета на всяка стопанка.
На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на родственици.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника, който символизира тялото на Христос, по този начин както боядисаните в алено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се поставя алено яйце. Смята се, че в България козунакът е „ пристигнал " в интервала 1915 - 1920 година
След вечерята Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: „ Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: „ Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете ".
На Велики четвъртък Исус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския рид и умива нозете на апостолите в символ на примирение и обич към тях.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 избрани фрагмента от Евангелието, сред които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.
Денят крие доста символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника Възкресение Христово. Първото яйце би трябвало да се боядиса в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички останали от фамилията. Това яйце се оставя настрани и пази, с цел да носи шанс.
Следващото яйце също е алено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното свещенодействие, което продължава след среднощ, или на другия ден.
Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от усета на всяка стопанка.
На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на родственици.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника, който символизира тялото на Христос, по този начин както боядисаните в алено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се поставя алено яйце. Смята се, че в България козунакът е „ пристигнал " в интервала 1915 - 1920 година
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ