Загубихме приятел - нашия Чандлър, легендата Матю Пери
Днес е извънредно печален ден. Още от сутринта. Вероятно освен аз се усещам по този метод. Новината за гибелта на Матю Пери порази всички почитатели на сериала „ Приятели ” като че ли по едно и също време. Сякаш в една и съща секунда от линейното време. Загубихме другар. Чандлър не е тук. Матю също го няма. Иска ни се да е сън.
Иска ни се някой неотложно да ни разсъни от този сън. Да ни раздруса едно хубаво и да ни каже, че не е истина, че е подправена вест, че е неприятна смешка, направена от злобар, който си проси багра.
Getty
В главата ми нахлуват безчет мисли. Какво ли е да бъдеш е дин от най-хубавите, световнопризнати комедийни артисти и да имаш подобен живот като този на Матю Пери? Това е първият въпрос, който си задавам и автоматизирано зная, че в никакъв случай няма да мога да намеря отговора. Не съм живял този живот.
Не съм минал през пъкъла по този метод. Не съм виждал толкоз от близко върха и падението. Не съм се срещал толкоз пъти с края. Не съм бил толкоз пъти на косъм. Матю Пери е претърпял всичко това. Бил е на самото дъно, на дъното на дъното и по всякакъв начин е правил опити да се оттласне от него. Неведнъж.
Хората си мислят, че славата и парите могат да те създадат благополучен. Няма такова нещо. Славата е олово. Тя не е нещо хубаво. Може и да е, в случай че я гледаш в профил. Не я ли понесеш на гърба си, не можеш да имаш действителна визия какъв брой тежи.
За околния свят Матю Пери е бил просто една суперзвезда , която няма от какво да се оплаче. Биографията му обаче демонстрира друго. Биографията, написана от личната му ръка. Без превземки. Без възторг. Истинският път на актьора. От – до.
С положителното и неприятното. С алкохола. С опиатите. С демоните. С борбите. С разрушените любови. Със суровата реалност – такава, каквато е. Разказана с усмивка.
Getty
Усмивка. Това е основната дума. Сега ни пари под лъжичката и ни горчи от вътрешната страна. Н о би трябвало да се опитаме да се усмихнем. Заради Чандлър. Заради Матю. Заради двамата, въпреки те да са един и същи човек. Персонажът, който трансформира артиста си в легенда. И който умееше да ни разсмива тогава, когато на него самия не му е било до смях.
И когато от вътрешната страна му се е плачело. И когато е бил сломен. И когато е правел по този начин, че да не му проличава. И се е усмихвал. И ни е карал да се усмихваме. Винаги. Нека лети в този момент, дано сянката му свети в нощта. Ние няма да го забравим.
Иска ни се някой неотложно да ни разсъни от този сън. Да ни раздруса едно хубаво и да ни каже, че не е истина, че е подправена вест, че е неприятна смешка, направена от злобар, който си проси багра.
Getty В главата ми нахлуват безчет мисли. Какво ли е да бъдеш е дин от най-хубавите, световнопризнати комедийни артисти и да имаш подобен живот като този на Матю Пери? Това е първият въпрос, който си задавам и автоматизирано зная, че в никакъв случай няма да мога да намеря отговора. Не съм живял този живот.
Не съм минал през пъкъла по този метод. Не съм виждал толкоз от близко върха и падението. Не съм се срещал толкоз пъти с края. Не съм бил толкоз пъти на косъм. Матю Пери е претърпял всичко това. Бил е на самото дъно, на дъното на дъното и по всякакъв начин е правил опити да се оттласне от него. Неведнъж.
Хората си мислят, че славата и парите могат да те създадат благополучен. Няма такова нещо. Славата е олово. Тя не е нещо хубаво. Може и да е, в случай че я гледаш в профил. Не я ли понесеш на гърба си, не можеш да имаш действителна визия какъв брой тежи.
За околния свят Матю Пери е бил просто една суперзвезда , която няма от какво да се оплаче. Биографията му обаче демонстрира друго. Биографията, написана от личната му ръка. Без превземки. Без възторг. Истинският път на актьора. От – до.
С положителното и неприятното. С алкохола. С опиатите. С демоните. С борбите. С разрушените любови. Със суровата реалност – такава, каквато е. Разказана с усмивка.
Getty Усмивка. Това е основната дума. Сега ни пари под лъжичката и ни горчи от вътрешната страна. Н о би трябвало да се опитаме да се усмихнем. Заради Чандлър. Заради Матю. Заради двамата, въпреки те да са един и същи човек. Персонажът, който трансформира артиста си в легенда. И който умееше да ни разсмива тогава, когато на него самия не му е било до смях.
И когато от вътрешната страна му се е плачело. И когато е бил сломен. И когато е правел по този начин, че да не му проличава. И се е усмихвал. И ни е карал да се усмихваме. Винаги. Нека лети в този момент, дано сянката му свети в нощта. Ние няма да го забравим.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ