Днес е Цветница! Празникът, който е известен и като Връбница,

Днес е Цветница! Празникът, който е прочут и като Връбница, се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. 
Празникът Цветница се отбелязва освен в православната, само че и в католическата и протестантската черква.
Според евангелските текстове, Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клончета от маслина и го популяризират като месиански цар. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител.
Иисус Христос непринудено върви малко по малко към предначертания завършек на земния си живот.
На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клончета, които заменят палмовите клончета - вайи, като че ли още веднъж посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се прави на всенощното бдение в събота вечер.
След богослужението християните отнасят осветените върбови клончета в домовете си за здраве и предотвратяване от заболявания и зло. Вярва се, че осветената върба има защитна и възпроизвеждаща мощ, по тази причина тя се резервира цяла година пред домашната икона.
Венчета от върбови клончета
Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клончета, които защищават от зло и безплодие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения авансово ритуален самун (кукла) и извършват обичая " кумичене ".
Венчетата и части от хляба се подреждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе на първо време, се избира за " кумица " и тя повежда моминското хоро към своята къща.
На този ден не престават Лазаровите обреди и традиции. На този празник с кумиченето на лазарките приключва цикълът на моминските пролетни игри.
Привечер на площада моми и ергени за финален път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е подписано. Седмицата, която стартира в понеделник след Цветница, се назовава Страстната седмица. В нея християните съпреживяват тъгите на Христос.
Българите назовават празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

Имен ден честват всички цветни имена:  Аглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, 
Върбинка, Гергин, 
Гроздена, Далия, Дафина, Делян, 
Деляна, Дилян, Диляна, Детелина, Елица, Жасмина, 
Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглена, Иглика, 
Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, 
Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, 
Лоза, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит, Невен, Невена, Невян, Невянка, Ненка, Ненко, Ненчо, 
Орхидея, Ралица, Ренета, 
Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, 
Цветелина, Цветан, Цветелин, Цветомила, Цветомир, Цвятко, Явор, Ясен, Ясенка.