Цветница е! Носим в домовете си осветени върбови клонки за здраве и берекет
Днес е Цветница - до Великден остава тъкмо една седмица.
Празникът е последният преди Възкресение, пада се в неделята след Лазаровден и е един от най-красивите пролетни празници. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клончета, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят у дома и се слагат пред домашната икона. Друг вид е да се направи венче, с което да се окичи входната врата на дома. Традицията повелява още да окичим косите си с венец от върбови клончета.
На този ден християнската черква чества влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос идва в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него облеклата си и маслинови клончета.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с съпътстващите го възпитаници и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната при започване на селото ослица и дребното ѝ, а в случай че някой ги попита за какво вършат това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и по този начин влезнал тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар към този момент го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, с цел да го посрещне.
Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клончета и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „ Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев “.
Фарисеите наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „ Казвам ви, че в случай че тия млъкнат, то камъните ще извикат “.
Шествието траяло и от височината на Елеонското нагорнище до Храма. Христос изгонил оттова събралите се в двора му селяни и купувачи на всякакви артикули и направил голям брой изцерения на заболели и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клончета. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клончета портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Съществувала е процедура клончета да се закачат и на кръста срещу болки. С тях се изкарват и животните на паша, с цел да са здрави и плодовити.
Върбовите клончета символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Растението не инцидентно е станало обичайно за мотива. То първо се пробужда от зимния сън и основава пъпки. Според християнските традиции клонките би трябвало да се занесат в църквата и да се осветят. Когато богослужението завърши, всеки взима от осветените растения и ги отнася у дома за здраве.
Както съвсем всеки църковен празник у нас, и този има езически корени. Във фолклорната традиция Цветница се свързва с кумиченето, с което приключва цикълът на моминските пролетни игри. Ритуалът е доста значим за девойките, тъй като демонстрира обществения им статут и готовността им да се задомят. Преди обед всички девойки, взели участие в лазаруването, се насочат дружно към реката. Всяка от тях носи китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано " кукла ", " колак " или " кравай ", завит в забрадка. През цялото време пеят по пътя, а като стигнат на реката, играят хоро.
Момите се подреждат една до друга край брега или на моста над реката и по едно и също време пускат китката, венеца или хлебчето. Онази госпожица, чийто венец или самун бъде повлечен най-бързо от водата и излезе на първо време, е " кумица " или " кръстница " на лазарките. От този миг нататък тя се трансформира в обект на особено почитание и респект от страна на останалите девойки. В предишното са вярвали, че до момента в който не се кумичи момата, ще я открадне дракон и няма да се омъжи. Затова на връщане от реката лазарките са успокоени, доста радостни и по-шумни. Отиват в къщата на кумицата, където има софра за тях. Момата кумица ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка приключва и празничният лазарски комплекс.
В някои елементи на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на умрелите хора чакат техните близки да им донесат нещо. Затова се правят и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, като носят върбови клончета, кадилница, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на околните си хора, след което забучват върбовите клончета до надгробните плочи. С царевичните стъбла възпламеняват огън.
Народът назовава празника още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Днес мотив да почерпят за имения си ден имат всички, носещи имена на цветя, растения, шубраци и дървета - Камелия, Кремена, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и още доста. Според статистиката 1/5 от българите носят имена на растения като по-голямата част от тях са дами.
Цветница е част от религиозните пости, само че това не значи, че не може да извършите пъстра софра. Ако спазвате църковния режим, през днешния ден му отпуснете края и пригответе риба. Тя има особено място в християнската символика. На два пъти Христос нахранил хилядно голям брой с умножаване на самун и риба. В Писанието един път са упоменати " пет хляба и две риби " и повторно " седем хляба и няколко риби ". След Възкресението си Христос се явил на учениците си и напълнил мрежите им със 153 огромни риби. Освен това доста от самите апостоли били риболовци. За ранните християни рибата била даже скришен знак.
Празничната християнска софра има избран литургичен смисъл, по тази причина мястото на рибата е в по-специални дни. Тя се среща най-често и в иконите. На празничната маса би трябвало да има още самун, подготвен без лой, салата от пресни зеленчуци, картофи, ориз, боб, яхния от остарял фасул, пълнени постни чушки. На респект на този ден са зелените растения поради настъпващата пролет. Копривата, лападът и спанакът са превъзходен сезонен избор.
Цветница е последният мотив за положително въодушевление съгласно църковния календар. От на следващия ден стартира Страстната седмица, която отбелязва последните седем дни живот на Иисус Христос. Поверието е, че началото й е с тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим. Накрая приключва с неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се назовава популярен - Велики понеделник, Велики вторник и по този начин нататък. Тя е последната от Великденския пост. Всеки ден се уважава със специфични служби от църквата. Според православния календар тази седмица приключва с Великден.
Празникът е последният преди Възкресение, пада се в неделята след Лазаровден и е един от най-красивите пролетни празници. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клончета, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят у дома и се слагат пред домашната икона. Друг вид е да се направи венче, с което да се окичи входната врата на дома. Традицията повелява още да окичим косите си с венец от върбови клончета.
На този ден християнската черква чества влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос идва в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него облеклата си и маслинови клончета.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с съпътстващите го възпитаници и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната при започване на селото ослица и дребното ѝ, а в случай че някой ги попита за какво вършат това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и по този начин влезнал тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар към този момент го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, с цел да го посрещне.
Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клончета и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „ Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев “.
Фарисеите наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „ Казвам ви, че в случай че тия млъкнат, то камъните ще извикат “.
Шествието траяло и от височината на Елеонското нагорнище до Храма. Христос изгонил оттова събралите се в двора му селяни и купувачи на всякакви артикули и направил голям брой изцерения на заболели и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клончета. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клончета портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Съществувала е процедура клончета да се закачат и на кръста срещу болки. С тях се изкарват и животните на паша, с цел да са здрави и плодовити.
Върбовите клончета символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Растението не инцидентно е станало обичайно за мотива. То първо се пробужда от зимния сън и основава пъпки. Според християнските традиции клонките би трябвало да се занесат в църквата и да се осветят. Когато богослужението завърши, всеки взима от осветените растения и ги отнася у дома за здраве.
Както съвсем всеки църковен празник у нас, и този има езически корени. Във фолклорната традиция Цветница се свързва с кумиченето, с което приключва цикълът на моминските пролетни игри. Ритуалът е доста значим за девойките, тъй като демонстрира обществения им статут и готовността им да се задомят. Преди обед всички девойки, взели участие в лазаруването, се насочат дружно към реката. Всяка от тях носи китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано " кукла ", " колак " или " кравай ", завит в забрадка. През цялото време пеят по пътя, а като стигнат на реката, играят хоро.
Момите се подреждат една до друга край брега или на моста над реката и по едно и също време пускат китката, венеца или хлебчето. Онази госпожица, чийто венец или самун бъде повлечен най-бързо от водата и излезе на първо време, е " кумица " или " кръстница " на лазарките. От този миг нататък тя се трансформира в обект на особено почитание и респект от страна на останалите девойки. В предишното са вярвали, че до момента в който не се кумичи момата, ще я открадне дракон и няма да се омъжи. Затова на връщане от реката лазарките са успокоени, доста радостни и по-шумни. Отиват в къщата на кумицата, където има софра за тях. Момата кумица ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка приключва и празничният лазарски комплекс.
В някои елементи на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на умрелите хора чакат техните близки да им донесат нещо. Затова се правят и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, като носят върбови клончета, кадилница, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на околните си хора, след което забучват върбовите клончета до надгробните плочи. С царевичните стъбла възпламеняват огън.
Народът назовава празника още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Днес мотив да почерпят за имения си ден имат всички, носещи имена на цветя, растения, шубраци и дървета - Камелия, Кремена, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и още доста. Според статистиката 1/5 от българите носят имена на растения като по-голямата част от тях са дами.
Цветница е част от религиозните пости, само че това не значи, че не може да извършите пъстра софра. Ако спазвате църковния режим, през днешния ден му отпуснете края и пригответе риба. Тя има особено място в християнската символика. На два пъти Христос нахранил хилядно голям брой с умножаване на самун и риба. В Писанието един път са упоменати " пет хляба и две риби " и повторно " седем хляба и няколко риби ". След Възкресението си Христос се явил на учениците си и напълнил мрежите им със 153 огромни риби. Освен това доста от самите апостоли били риболовци. За ранните християни рибата била даже скришен знак.
Празничната християнска софра има избран литургичен смисъл, по тази причина мястото на рибата е в по-специални дни. Тя се среща най-често и в иконите. На празничната маса би трябвало да има още самун, подготвен без лой, салата от пресни зеленчуци, картофи, ориз, боб, яхния от остарял фасул, пълнени постни чушки. На респект на този ден са зелените растения поради настъпващата пролет. Копривата, лападът и спанакът са превъзходен сезонен избор.
Цветница е последният мотив за положително въодушевление съгласно църковния календар. От на следващия ден стартира Страстната седмица, която отбелязва последните седем дни живот на Иисус Христос. Поверието е, че началото й е с тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим. Накрая приключва с неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се назовава популярен - Велики понеделник, Велики вторник и по този начин нататък. Тя е последната от Великденския пост. Всеки ден се уважава със специфични служби от църквата. Според православния календар тази седмица приключва с Великден.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ