Днес отбелязваме Тодоровден
Днес е църковният празник Тодоровден, който се отбелязва постоянно в първата събота на Великденските пости. Известен е с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица и е отдаден на коневъдството и на конния спорт.
Датата на честването на Тодоровден, както и тази на Великден, се дефинира по лунния календар. Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е показан като ездач на бял кон и змееборец.
Според легендите император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги принуди да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, въпреки и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и оповестени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде загадка.
Легендата споделя, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за подреденото от император Юлиан, заръчвайки му да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор дал отговор: Да си подготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с който приказва, а Св. Теодор си споделил името. Предупредени, християните не взели никакви храни от пазара и по тази причина всяка година светецът се загатва с признателност.
На Тодоровден преди изгрев слънце дамите подготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка стопанка раздава от тези хлябове, като подскача, бяга, имитира придвижването и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се поставя и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.
Най-интересният миг от Тодоровден е кушията. На празника се извършват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът " регистрира донесеното ". По пътя до къщи те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, с цел да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията дамите си мият косите с вода, в която слагат плява от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, с цел да са дълги и здрави косите им като конска грива.
Името Тодор значи " Божи подарък ". Именици през днешния ден са Тодор, Теодор, Тодора, Тодорка, Теодора, Дора, Божидар, Богдана и т.н.
Датата на честването на Тодоровден, както и тази на Великден, се дефинира по лунния календар. Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е показан като ездач на бял кон и змееборец.
Според легендите император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги принуди да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, въпреки и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и оповестени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде загадка.
Легендата споделя, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за подреденото от император Юлиан, заръчвайки му да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор дал отговор: Да си подготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с който приказва, а Св. Теодор си споделил името. Предупредени, християните не взели никакви храни от пазара и по тази причина всяка година светецът се загатва с признателност.
На Тодоровден преди изгрев слънце дамите подготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка стопанка раздава от тези хлябове, като подскача, бяга, имитира придвижването и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се поставя и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.
Най-интересният миг от Тодоровден е кушията. На празника се извършват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът " регистрира донесеното ". По пътя до къщи те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, с цел да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията дамите си мият косите с вода, в която слагат плява от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, с цел да са дълги и здрави косите им като конска грива.
Името Тодор значи " Божи подарък ". Именици през днешния ден са Тодор, Теодор, Тодора, Тодорка, Теодора, Дора, Божидар, Богдана и т.н.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ