Днес е трудно да се повярва, но чак до 19.

Днес е мъчно да се повярва, само че чак до 19. век европейците са се къпели по 1-2 пъти годишно, а постоянно и по-рядко. Например испанската кралица Изабела I Кастилска твърдяла, че се е къпала единствено два пъти в живота си – когато се родила и на сватбения си ден.

Днес в Европа и Америка душът е всекидневие. Всички, които отстъпват от това предписание, ни наподобяват на вонящи варвари.

От позиция на хигиената обаче належащо ли е да взимаме душ толкоз постоянно?

Свинството – мотор на напредъка

В античността са се миели освен поради самата непорочност. Римските терми да вземем за пример по нищо не отстъпвали на актуалните спа курорти – мрамор, мозайки, затоплени подове, уханни масла и вани с друга температура на водата.

В Средновековието къпането било скъпо и мъчно. Ваните представлявали големи дървени корита и не всеки палат разполагал с такава. Водата за къпане се подгрявала в огромни казани, които били тежки за носене, а за стоплянето им отивали доста дърва. Водата бързо изстивала – аристократите се боели да не се простудят. Църквата учела, че къпането носи заболявания. А в едно и също корито – с една и съща вода – се къпело цялото семейство – първо стопанката.

Къпането през Средните епохи се считало надали не за грях. Грижата за тленното тяло била нежелателна, трябвало да се мисли единствено за чистотата на душата. Освен това къпането неизбежно е обвързвано с голотата, която след прегрешението на Адам и Ева се считала за срамна.

Прочетете целия текст на уеб страницата на Obekti.