Колко често трябва да се къпем?
Днес е мъчно да се повярва, само че чак до 19. век европейците са се къпели по 1-2 пъти годишно, а постоянно и по-рядко. Например испанската кралица Изабела I Кастилска твърдяла, че се е къпала единствено два пъти в живота си – когато се родила и на сватбения си ден, написа Obekti.bg, базирайки се на LifeHacker.
Днес в Европа и Америка душът е всекидневие. Всички, които отстъпват от това предписание, ни наподобяват на вонящи варвари.
От позиция на хигиената обаче належащо ли е да взимаме душ толкоз постоянно?
Свинството – мотор на напредъка
В античността са се миели освен поради самата непорочност. Римските терми да вземем за пример по нищо не отстъпвали на актуалните спа курорти – мрамор, мозайки, затоплени подове, уханни масла и вани с друга температура на водата.
В Средновековието къпането било скъпо и мъчно. Ваните представлявали големи дървени корита и не всеки палат разполагал с такава. Водата за къпане се подгрявала в огромни казани, които били тежки за носене, а за стоплянето им отивали доста дърва. Водата бързо изстивала – аристократите се боели да не се простудят. Църквата учела, че къпането носи заболявания. А в едно и също корито – с една и съща вода – се къпело цялото семейство – първо стопанката.
Къпането през Средните епохи се считало надали не за грях. Грижата за тленното тяло била нежелателна, трябвало да се мисли единствено за чистотата на душата. Освен това къпането неизбежно е обвързвано с голотата, която след прегрешението на Адам и Ева се считала за срамна.
Вследствие на това „ букетът” от средновековни заболявания – тресчица, дизентерия, тиф, холера, чума – бил богат. Въшките, бълхите, дървениците и другите паразити били нещо нормално и даже не им обръщали внимание.
Истински странното обаче е, че античистотата в средновековна Европа диктувала модата и движела напред науката. Например през 14. век било доста фешън долното мъжко долни дрехи с необятно дъно и тесни крачоли. Тенденцията била стартирана от френския крал Луи Х, който страдал от страшна дизентерия.
Злите езици мълвят (а историята потвърждава), че фамозните френски парфюми са се развили не поради изящното изкуство на флирта, а с цел да приглушават смрадта, която лъхала от благородните дами и господа.
А учените били принудени да измислят все по-съвършени медикаменти и лечения, с цел да се оправят с епидемиите, породени от неприятната хигиена.
Мръсният скрит план
За разлика от Западна Европа, славянският свят бил по-голям обожател на миенето. Свидетелство за това е известната и до през днешния ден съветска баня. За нея се знае от хроники, датиращи чак от 11. век. Почти всяка къща имала своя баня. Тя се затопляла с дърва, а вътре се „ запарвали”, биели с хвойнови снопчета за изваждане на мръсотията от порите и... разговаряли. Както в античен Рим, съветската баня била и си остава обществено място за другарство и развлечение – там се яде, пие, беседва, хората стоят от време на време с часове.
В градовете, в това число и в българските, имало публични бани. До средата на 18. век в доста от тях нямало разделяне по пол – дамите и мъжете в доста славянски страни се миели дружно. Това ставало нормално един път седмично – в събота или неделя, или преди огромен празник. Тогава се обличали и „ новите дрехи”.
Да се миеш или не – там е въпросът
Защо през днешния ден публичното мнение чака да се мием толкоз постоянно? Душ на ставане, душ преди лягане, душ след фитнес, душ преди излизане...
По мнението на социолога Елизабет Ланкастър това държание е подбудено от публичните настройки и... от търговията. Какво би станало, в случай че се миехме по-рядко, с промишленостите за произвеждане на шампоани, сапуни, гелове, лосиони, балсами...?
Независимо дали е нужен толкоз постоянно, или не, душът и ваната имат едно доста значимо качество – те носят възприятие за лекост освен на тялото, само че и на душата. Топлата вода е превъзходен прийом да релаксираме. От психическа позиция тя обаче ни дава и освен това – възприятието на самонадеяност. Когато поддържаме връзка, чувството за непорочност ни кара подсъзнателно да изпитваме предимство и убеденост, че " сме се погрижили за себе си ".
По мнението на доктор Санджай Джайн – създател на голям брой книги за идеалния житейски баланс – правила за това какъв брой постоянно би трябвало да се мием няма и не може да има. Много медици считат дори, че при къпане не е наложително да употребяваме сапун – елементарната вода прелестно може и сама да отмие нечистотата от тялото ни. Краткият душ един – два пъти на ден без гелове и шампоани е изцяло задоволителен за поддържане на добра хигиена. Дрехите ни защищават задоволително добре от бактериите в околната среда. Единствената част на тялото, която постоянно би трябвало да се мие със сапун, са ръцете.
Днес в Европа и Америка душът е всекидневие. Всички, които отстъпват от това предписание, ни наподобяват на вонящи варвари.
От позиция на хигиената обаче належащо ли е да взимаме душ толкоз постоянно?
Свинството – мотор на напредъка
В античността са се миели освен поради самата непорочност. Римските терми да вземем за пример по нищо не отстъпвали на актуалните спа курорти – мрамор, мозайки, затоплени подове, уханни масла и вани с друга температура на водата.
В Средновековието къпането било скъпо и мъчно. Ваните представлявали големи дървени корита и не всеки палат разполагал с такава. Водата за къпане се подгрявала в огромни казани, които били тежки за носене, а за стоплянето им отивали доста дърва. Водата бързо изстивала – аристократите се боели да не се простудят. Църквата учела, че къпането носи заболявания. А в едно и също корито – с една и съща вода – се къпело цялото семейство – първо стопанката.
Къпането през Средните епохи се считало надали не за грях. Грижата за тленното тяло била нежелателна, трябвало да се мисли единствено за чистотата на душата. Освен това къпането неизбежно е обвързвано с голотата, която след прегрешението на Адам и Ева се считала за срамна.
Вследствие на това „ букетът” от средновековни заболявания – тресчица, дизентерия, тиф, холера, чума – бил богат. Въшките, бълхите, дървениците и другите паразити били нещо нормално и даже не им обръщали внимание.
Истински странното обаче е, че античистотата в средновековна Европа диктувала модата и движела напред науката. Например през 14. век било доста фешън долното мъжко долни дрехи с необятно дъно и тесни крачоли. Тенденцията била стартирана от френския крал Луи Х, който страдал от страшна дизентерия.
Злите езици мълвят (а историята потвърждава), че фамозните френски парфюми са се развили не поради изящното изкуство на флирта, а с цел да приглушават смрадта, която лъхала от благородните дами и господа.
А учените били принудени да измислят все по-съвършени медикаменти и лечения, с цел да се оправят с епидемиите, породени от неприятната хигиена.
Мръсният скрит план
За разлика от Западна Европа, славянският свят бил по-голям обожател на миенето. Свидетелство за това е известната и до през днешния ден съветска баня. За нея се знае от хроники, датиращи чак от 11. век. Почти всяка къща имала своя баня. Тя се затопляла с дърва, а вътре се „ запарвали”, биели с хвойнови снопчета за изваждане на мръсотията от порите и... разговаряли. Както в античен Рим, съветската баня била и си остава обществено място за другарство и развлечение – там се яде, пие, беседва, хората стоят от време на време с часове.
В градовете, в това число и в българските, имало публични бани. До средата на 18. век в доста от тях нямало разделяне по пол – дамите и мъжете в доста славянски страни се миели дружно. Това ставало нормално един път седмично – в събота или неделя, или преди огромен празник. Тогава се обличали и „ новите дрехи”.
Да се миеш или не – там е въпросът
Защо през днешния ден публичното мнение чака да се мием толкоз постоянно? Душ на ставане, душ преди лягане, душ след фитнес, душ преди излизане...
По мнението на социолога Елизабет Ланкастър това държание е подбудено от публичните настройки и... от търговията. Какво би станало, в случай че се миехме по-рядко, с промишленостите за произвеждане на шампоани, сапуни, гелове, лосиони, балсами...?
Независимо дали е нужен толкоз постоянно, или не, душът и ваната имат едно доста значимо качество – те носят възприятие за лекост освен на тялото, само че и на душата. Топлата вода е превъзходен прийом да релаксираме. От психическа позиция тя обаче ни дава и освен това – възприятието на самонадеяност. Когато поддържаме връзка, чувството за непорочност ни кара подсъзнателно да изпитваме предимство и убеденост, че " сме се погрижили за себе си ".
По мнението на доктор Санджай Джайн – създател на голям брой книги за идеалния житейски баланс – правила за това какъв брой постоянно би трябвало да се мием няма и не може да има. Много медици считат дори, че при къпане не е наложително да употребяваме сапун – елементарната вода прелестно може и сама да отмие нечистотата от тялото ни. Краткият душ един – два пъти на ден без гелове и шампоани е изцяло задоволителен за поддържане на добра хигиена. Дрехите ни защищават задоволително добре от бактериите в околната среда. Единствената част на тялото, която постоянно би трябвало да се мие със сапун, са ръцете.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ