Днес е Томина Неделя! Ето кои именици празнуват Ето къде

Днес е Томина Неделя! Ето кои именици честват Ето къде Дядо Николай ще отслужи архиерейска света Литургия

Седмицата след Великден, с която приключват Великденските празници, се назовава Томина неделя или още Светлата неделя. Позната е още като Празна неделя, тъй като през нея не се работи, а се чества.

С тази седмица са свързани разнообразни традиции. На Светла сряда в Западна България на площада моми и ергени играят „ Ладино хоро ” – девойките се хващат в кръг, а две от тях държат забрадка над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи, споделя Десант.бг. Пее се ария, която е за последната мома в редицата и в нея предсказват за какъв момък ще се омъжи тя – коняр, пастир, пастир.

В Странджа пък девойките извършват обичая Мара лишанка. От три млади булки, омъжени през миналата зима, се взема по един чехъл с друг цвят и се напъхват един в различен. По този метод оформят кукла, наречена „ Мара лишанка ”. Главата й е от аления чехъл. Забраждат я и я накичват като младоженка с титрици (сребърни невестински накити). След това се избира мома, която би трябвало да е лазарувала, да може да се момее и да има живи родители.

Пеейки обредни песни, момите отиват посред селото и се разделят в две редици, хванати за ръце. Две по две момите водят разговор с Мара лишанка – момичето, което носи куклата. Разговорът продължава като си предават куклата една на друга. След това девойките, съпроводени от ергени и други дами и мъже от селото, отиват на реката и „ окъпват ” куклата. Момите си измиват лицата и се връщат в селото. Този бит се извършва за дъжд и изобилие, за предотвратяване на момите да не ги залюби дракон и да раждат булките деца.

В Тракия, в петък от Светлата неделя, се уважава лятна света Петка. Вярва се, че курбанът в чест на светицата пази нивите от наводнения, градушки или суша. Прави се молебен за дъжд, устройват се надпревари, битки, играят се хора, пеят се песни. Посещават се параклиси, аязма, чийто патрон е света Петка. В Странджа вечерта против празника болните преспиват на поляна до параклис или аязмо с името на светицата. Старо вярване гласи, че в среднощ тя се явява във тип на златна патица до извора и който я види, ще се излекува.

Великденските празници приключват с Томина неделя. На този ден дамите наново боядисват яйца и ги раздават за душите на умрелите си близки, като имат вяра, че по този начин ще ги предпазят от превъплъщаване, от превръщането им във вампири.

Първият понеделник след Томина неделя се назовава „ Софинден ”, „ Сувия ”, „ Сувинден ”. Почита се сушата. Според националните показа денят е „ хаталия ” – неприятен ден. Затова се съблюдават някои забрани. Жените не перат и не сушат облеклата. Не се копае и не се сее, „ с цел да не изсъхва храната ”. Не се вари мляко, „ с цел да не се подвига ” млякото на говедата и да не стават рани.

На Софинден се извършва остарял бит за предотвратяване на хора и добитък от заболяването „ топалък ” (да не окуцяват). Преди изгрева на слънцето дамите връзват на един прът на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и назовават: „ Тука да остане топаллъка! ”; „ Кол да куца, кон да не куца, прът да куца, вол да не куца, прът да куца, чиляк да не куца ”.