Томина неделя е!
Днес е ярък празник. Първата неделя след Великден се назовава Томина неделя.
През Томина седмица възкръсналият Иисус Христос почнал да се появява пред учениците му. Когато се понесла мълвата, че тялото на Спасителя го няма в пещерата и той е възкръснал, само деятел Тома не повярвал в нея и изискал да постави пръст в раните от гвоздеите, с цел да се увери.
На осмия ден след Възкресението си Иисус самичък му се явил и го предиздвикал да се убеди в истината. Тогава Тома паднал на колене пред Спасителя и молил за амнистия.
Тази преживелица станала въплъщение за всеки човек, който е податлив да има вяра единствено на очите си.
От там идва и изразът „ Тома Неверни ”. Цялата седмица след Великден се назовава още „ празна ”, защото е неразрешено да се прави каквато и да е работа на полето или по животните.
Освен това на Томина неделя се боядисват още веднъж яйца, които се раздават за душите на починалите. Вярва се, че по този метод околните им ги защищават от превъплъщаване.
Първият понеделник след Томина неделя се назовава „ Софинден ”, „ Сувия ”, „ Сувинден ”.
Почита се сушата. Според националните показа денят е „ хаталия ” – неприятен ден. Затова се съблюдават някои забрани. Жените не перат и не сушат облеклата. Не се копае и не се сее, „ с цел да не изсъхва храната ”. Не се вари мляко, „ с цел да не се подвига ” млякото на говедата и да не стават рани.
На Софинден се извършва остарял бит за предотвратяване на хора и добитък от заболяването „ топалък ” (да не окуцяват). Преди изгрева на слънцето дамите връзват на един прът на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и назовават: „ Тука да остане топалъка! ”; „ Кол да куца, кон да не куца, прът да куца, вол да не куца, прът да куца, чиляк да не куца ”.
Имен ден честват: Тома, Томислав и Томислава.
