Стефановден е: Край на коледния шум и празник за десетки хиляди българи
Днес е Стефановден и над 44 хиляди българи носят името на светията, който е покровител на дома и фамилията, а още десетки хиляди са празнуващите именници, наречени Стефка, Стефана, Степан, Севда и други производни на Стефан.
Стефановден, отбелязван на 27 декември, алегорично поставя завършек на коледните празници и на така наречен Мръсни дни, когато, съгласно националните вярвания, границите сред забележимия и невидимия свят са отворени. С настъпването на този ден злите сили се отдръпват, а домът още веднъж става предпазено и несъмнено пространство, споделя пред Българска телеграфна агенция уредникът в Етнографската къща към Регионалния исторически музей в Добрич Калояна Донева.
В националното схващане Стефановден идва след огромния звук на Коледа – когато песните към този момент са отминали, а огънят в огнището гори по-спокойно. Празникът се възприема като свършек и „ увенчаване “ на дните на чудото и упованието. Неслучайно името Стефан произлиза от гръцката дума stephanos – венец, корона, което в обичайна символика се пояснява точно като край и комплектност на празничния цикъл.
Свети Стефан е уважаван като млад, мощен и обективен светец – покровител на дома, нивите и фамилното благоденствие. Той е един от първите седем архидякона, отдадени от апостолите да следват правилата на Христос и да популяризират вярата. Бил е наклеветен от еврейските свещеници, че ругатни Бога и е наказан на гибел и пребит с камъни, което го прави първомъченик.
В някои региони на страната той е именуван " младият стопанин " на годината, който поема властта след Коледа и вкарва реда след времето на преход и безпорядък, добавя музейната уредничка.
Трапезата на Стефановден е богата и месна, само че към този момент без строгия ритуализъм на Бъдни вечер и Рождество Христово. Традиционно се подготвя свинско месо, постоянно с кисело зеле или фасул, а на доста места се сервира и курбан за здраве на дома и рода. Хлябът участва на масата като знак на шерване и гостолюбие, въпреки и без мощно ритуален темперамент.
Празникът се счита за изключително удобен за младите фамилии и младоженците. Вярва се, че визитите и благословиите, получени на този ден, носят непоклатимост и дълъг фамилен живот, по тази причина младите постоянно одобряват посетители или гостуват на по-възрастни родственици.
Калояна Донева изясни също, че за разлика от предходните празнични дни, на Стефановден множеството забрани отпадат. Все отново в някои региони се пази вярването, че не трябва да се изхвърля пепел или отпадък, с цел да не се " изхвърли шансът ". Първият посетител, прекрачил прага на дома, продължава да има значимо значение, защото се счита, че той „ назовава “ за идващата година.
Стефановден, отбелязван на 27 декември, алегорично поставя завършек на коледните празници и на така наречен Мръсни дни, когато, съгласно националните вярвания, границите сред забележимия и невидимия свят са отворени. С настъпването на този ден злите сили се отдръпват, а домът още веднъж става предпазено и несъмнено пространство, споделя пред Българска телеграфна агенция уредникът в Етнографската къща към Регионалния исторически музей в Добрич Калояна Донева.
В националното схващане Стефановден идва след огромния звук на Коледа – когато песните към този момент са отминали, а огънят в огнището гори по-спокойно. Празникът се възприема като свършек и „ увенчаване “ на дните на чудото и упованието. Неслучайно името Стефан произлиза от гръцката дума stephanos – венец, корона, което в обичайна символика се пояснява точно като край и комплектност на празничния цикъл.
Свети Стефан е уважаван като млад, мощен и обективен светец – покровител на дома, нивите и фамилното благоденствие. Той е един от първите седем архидякона, отдадени от апостолите да следват правилата на Христос и да популяризират вярата. Бил е наклеветен от еврейските свещеници, че ругатни Бога и е наказан на гибел и пребит с камъни, което го прави първомъченик.
В някои региони на страната той е именуван " младият стопанин " на годината, който поема властта след Коледа и вкарва реда след времето на преход и безпорядък, добавя музейната уредничка.
Трапезата на Стефановден е богата и месна, само че към този момент без строгия ритуализъм на Бъдни вечер и Рождество Христово. Традиционно се подготвя свинско месо, постоянно с кисело зеле или фасул, а на доста места се сервира и курбан за здраве на дома и рода. Хлябът участва на масата като знак на шерване и гостолюбие, въпреки и без мощно ритуален темперамент.
Празникът се счита за изключително удобен за младите фамилии и младоженците. Вярва се, че визитите и благословиите, получени на този ден, носят непоклатимост и дълъг фамилен живот, по тази причина младите постоянно одобряват посетители или гостуват на по-възрастни родственици.
Калояна Донева изясни също, че за разлика от предходните празнични дни, на Стефановден множеството забрани отпадат. Все отново в някои региони се пази вярването, че не трябва да се изхвърля пепел или отпадък, с цел да не се " изхвърли шансът ". Първият посетител, прекрачил прага на дома, продължава да има значимо значение, защото се счита, че той „ назовава “ за идващата година.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ