Аспарух Никодимов на 80: Червеният пълководец!
Днес е специфичен ден за всички, които носят ЦСКА в сърцето!
Един от титаните на „ армейската “ футболна история – Аспарух Никодимов, чества 80-годишен празник.
Великият Паро – момчето от Богьовци, покорило „ Маракана “, „ Ацтека “, „ Анфийлд “ и „ Камп Ноу “, е един от тези, които трансфораха ЦСКА във безконечна футболна институция!
Полуфиналист за Купата на европейските първенци и като футболист, и като треньор; единственият български треньор, отстранявал два настоящи европейски първенеца – Нотингам и Ливърпул; 10 шампионски трофеи, купища титли, стотици незабравими мачове… са единствено част от достиженията, които разказват славния път на неповторимия футболист и най-успешния български клубен треньор за всички времена!
Животът на Паро е удивително странствуване – стартира да играе футбол в „ Сава Михайлов “, тим от Гевгелийския квартал в София. Като младеж е притеглен в Септември и още преди да навърши 18 години към този момент е част от мъжкия отбор на клуба.
Звездата му заблестява блестящо през лятото на 1964 година, когато облича екипа на ЦСКА. През идващите 12 сезона се трансформира в един от най-емблематичните отбранителни халфове, които футболната ни история помни. Изиграва близо 300 мача и отбелязва 58 гола в „ А “ група, печели 6 пъти шампионската купа на България, както и 5 пъти Купата на Съветската войска.
Част е от великите обединения на Симолията и Стоян Орманджиев, паралелно с титани на играта като Димитър Якимов, Иван Колев, Димитър Пенев, Никола Цанев, Стоян Йорданов, Борис Гаганелов, Божил Колев, Борис Станков, Петър Жеков, Димитър Марашлиев, Иван Зафиров, Георги Денев и други
Паро е роден за европейска популярност – във времена, в които даже най-големите клубове играят по едвам няколко мача на сезон в континенталните шампионати, той навърта 34 дуела (28 за КЕШ и 6 за КНК) и отбелязва 4 гола (2 за КЕШ и 2 за КНК). Участник е в именитата епопея против Интер от полуфиналите за КЕШ през 1967 година
Между 1966 и 1974 година изиграва 25 мача и отбелязва 7 гола за националния тим на България, като попада в разширения състав на „ трикольорите “ за Световното състезание през 1966 година в Англия, само че травма го вади от отбора. След това взе участие на мондиала през 1970 година в Мексико, където играе в 2 мача и вкарва първия гол против Федерална Република Германия при загубата с 2:5. 4 години по-късно взе участие в два дуела на нашия отбор от Световното състезание във Федерална Република Германия. Сребърен медалист от Олимпийските игри през 1968 година в Мексико.
Бляскавата му кариера на футболист намира естествено продължение на треньорската пейка. Паро води обичания отбор в три интервала, с цел да се трансформира в Червения военачалник – с неспирния си надвит марш по българските терени и най-много с епохалните европейски подвизи, които и до през днешния ден карат всички „ армейски “ почитатели да настръхват от горделивост и неспокойствие.
За първи път застава отпред на ЦСКА през април 1979 година и в идващите 3 години и половина става проектант на популярна шампионска серия в „ А “ група. Под управлението на Никодимов „ алените “ се трансформират в чудовище по европейските терени: отстраняват трикратния настоящ притежател на КЕШ Ливърпул, двукратния настоящ притежател на КЕШ Нотингам, а в това време и Монако, Реал Сосиедад и доста други… Достигат до четвъртфинал и до полуфинал за КЕШ (съответно през 1980/81 и 1981/82 г.).
Завръща се на треньорския пост в ЦСКА през есента на 1990 година и още веднъж извежда „ алените “ до шампионската купа през 1992 година За последно е отпред на обичания тим през 2001 година
Заради всичко това, само че най-много поради голямата персона на Аспарух Никодимов – през днешния ден честваме не просто празник, а 8 десетилетия честност, неотстъпчив дух и обич към алената идея.
Скъпи Паро, бъди здрав и продължавай да вдъхновяваш с образец, безрезервност, геройство и достолепие!
Честит празник!
Благодарим ти, великане!
Един от титаните на „ армейската “ футболна история – Аспарух Никодимов, чества 80-годишен празник.
Великият Паро – момчето от Богьовци, покорило „ Маракана “, „ Ацтека “, „ Анфийлд “ и „ Камп Ноу “, е един от тези, които трансфораха ЦСКА във безконечна футболна институция!
Полуфиналист за Купата на европейските първенци и като футболист, и като треньор; единственият български треньор, отстранявал два настоящи европейски първенеца – Нотингам и Ливърпул; 10 шампионски трофеи, купища титли, стотици незабравими мачове… са единствено част от достиженията, които разказват славния път на неповторимия футболист и най-успешния български клубен треньор за всички времена!
Животът на Паро е удивително странствуване – стартира да играе футбол в „ Сава Михайлов “, тим от Гевгелийския квартал в София. Като младеж е притеглен в Септември и още преди да навърши 18 години към този момент е част от мъжкия отбор на клуба.
Звездата му заблестява блестящо през лятото на 1964 година, когато облича екипа на ЦСКА. През идващите 12 сезона се трансформира в един от най-емблематичните отбранителни халфове, които футболната ни история помни. Изиграва близо 300 мача и отбелязва 58 гола в „ А “ група, печели 6 пъти шампионската купа на България, както и 5 пъти Купата на Съветската войска.
Част е от великите обединения на Симолията и Стоян Орманджиев, паралелно с титани на играта като Димитър Якимов, Иван Колев, Димитър Пенев, Никола Цанев, Стоян Йорданов, Борис Гаганелов, Божил Колев, Борис Станков, Петър Жеков, Димитър Марашлиев, Иван Зафиров, Георги Денев и други
Паро е роден за европейска популярност – във времена, в които даже най-големите клубове играят по едвам няколко мача на сезон в континенталните шампионати, той навърта 34 дуела (28 за КЕШ и 6 за КНК) и отбелязва 4 гола (2 за КЕШ и 2 за КНК). Участник е в именитата епопея против Интер от полуфиналите за КЕШ през 1967 година
Между 1966 и 1974 година изиграва 25 мача и отбелязва 7 гола за националния тим на България, като попада в разширения състав на „ трикольорите “ за Световното състезание през 1966 година в Англия, само че травма го вади от отбора. След това взе участие на мондиала през 1970 година в Мексико, където играе в 2 мача и вкарва първия гол против Федерална Република Германия при загубата с 2:5. 4 години по-късно взе участие в два дуела на нашия отбор от Световното състезание във Федерална Република Германия. Сребърен медалист от Олимпийските игри през 1968 година в Мексико.
Бляскавата му кариера на футболист намира естествено продължение на треньорската пейка. Паро води обичания отбор в три интервала, с цел да се трансформира в Червения военачалник – с неспирния си надвит марш по българските терени и най-много с епохалните европейски подвизи, които и до през днешния ден карат всички „ армейски “ почитатели да настръхват от горделивост и неспокойствие.
За първи път застава отпред на ЦСКА през април 1979 година и в идващите 3 години и половина става проектант на популярна шампионска серия в „ А “ група. Под управлението на Никодимов „ алените “ се трансформират в чудовище по европейските терени: отстраняват трикратния настоящ притежател на КЕШ Ливърпул, двукратния настоящ притежател на КЕШ Нотингам, а в това време и Монако, Реал Сосиедад и доста други… Достигат до четвъртфинал и до полуфинал за КЕШ (съответно през 1980/81 и 1981/82 г.).
Завръща се на треньорския пост в ЦСКА през есента на 1990 година и още веднъж извежда „ алените “ до шампионската купа през 1992 година За последно е отпред на обичания тим през 2001 година
Заради всичко това, само че най-много поради голямата персона на Аспарух Никодимов – през днешния ден честваме не просто празник, а 8 десетилетия честност, неотстъпчив дух и обич към алената идея.
Скъпи Паро, бъди здрав и продължавай да вдъхновяваш с образец, безрезервност, геройство и достолепие!
Честит празник!
Благодарим ти, великане!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ