Традиции: Днес е „сляпата неделя“
Днес е „ сляпата неделя “. Вероятно знаете този израз, само че през днешния ден малко хора са чували какъв е в действителност ритуалът, който се прави в този ден. Ако не сте доста млада мома или ерген, някой ви предложения някъде тази вечер, не се дърпайте - може да ви излезе шанса.
Три седмици преди Сирни заговезни се е прави едни древен бит, прочут под наименованието „ Сляпа неделя “. В центъра на внимание са старите моми и ергените, а ритуалът пресъздава едно радикално друго отношение към тях.
Както евентуално знаете, изключително огромна роля в българската традиция има женитбата. Семейството е извънредно значимо, а основаването му е съществена цел. Отклонението от фамилната норма не се приема добре. Обществото е изработил разнообразни механизми за " въдворяване " на публичен ред и измежду най-непокорните. Когато се откри някой ерген или мома, дърпащи се от венчилото незабавно се ползват избрани ограничения.
Как се са се справяли с опърничавите младежи може да се прочете в годишника на музеите в Северна България от 1993 година Там е оповестена публикацията на Нели Желева за " Сляпата неделя ".
„ Сляпа неделя “ се прави три седмици преди Сирни заговезни. По това време интензивният интервал на сватбите е към края си. Но пък природата се разсънва за нов живот и това по натурален метод предизвика желанието за живот и наслада у хората.
Какво съставлява ритуалът:
Две-три баби, известни и ползващи се с почитание, се събират и дефинират от коя махала, кои моми и ергени са останали, та да ги съберат и оженят. Тези значими дами са наричани „ пазарбашийки “.
Групата се сортира по този начин, че момите да са повече или еднакъв брой с ергените. Няколко дни преди избрания ден оповестяват на околните им, че ще ги събират, с цел да ги женят в неделя. Роднините би трябвало да ги доведат с вярата „ да им излезе шанса “. По-често момите са тези, които биват заведени не напълно непринудено и тъкмо тях би трябвало да ги „ къндърдисват “ и убеждават.
Когато момите са повече от ергените, остава „ нехваната мома “. За нея, в края на вечерта, пеят специфична ария, в която се показва страдание, че и тоя път не е съумяла да се ожени.
В неделя вечерта се събират в дома на една от пазарбашийките. Това става по мрачно и скрито от другите в селото. Момите и ергените, облечени в празнични облекла, се водят от един или двама от най-близките родственици, само че наложително дами. Въвеждането им в одаята е съпроводено с похвали, отнасящи се до техните качества или пожелания, а нека тоя път „ да им излезе шанса “.
Всяка мома при влизането в одаята подава на основната пазарбашийка тестемел - „ нишан “, който тя скрива. Това е най-често везана забрадка, която е друга от всяка друга.
Като се съберат всички моми и ергени и се огледат един-друг, пазарбашийката връзва с „ нишаните “ очите на ергените. Точно поради това се споделя, че в този момент ще се види какъв ще им е шанса, тъй като всичко се случва „ на сляпо “.
Момите се подреждат на разстояние против тях. Като ги подредят, пазарбашийките стартират по едно и също време да дрънчат с хлопки и буркани, крещят и викат, при което се основава немислим звук. В тая шумотевица момците се впускат с вързани очи, пробвайки се да уловят някоя мома. Кой която хване, за нея би трябвало да се ожени. За признателност към основната пазарбашийка, че им е „ намерила шанса “ те й целуват ръка.
Етнографите са безапелационни, че няма случай, в който момъкът да не се ожени за момата, която му се е паднала. Приготовленията за годежа и сватбата се вършат за малко време, с цел да могат да приключат до Сирни заговезни. Родовете се събират да се уговорят още на другия ден.
От тук нататък предсватбените и сватбените традиции не престават по обичайния за обитаемото място метод.
Трите пазарбашийки, благодарение на които става „ събирането “ на младите, са почетни посетители на сватбата. Даряват ги с риза, месал или лакът платно, като на първо време за тях се отделя от платното.
Ритуалът звучи малко смущаващо от модерна позиция, само че пък в съзнанието на българите " сляпата неделя " се свързва с щастлива обич, шанс и благополучие.
Три седмици преди Сирни заговезни се е прави едни древен бит, прочут под наименованието „ Сляпа неделя “. В центъра на внимание са старите моми и ергените, а ритуалът пресъздава едно радикално друго отношение към тях.
Както евентуално знаете, изключително огромна роля в българската традиция има женитбата. Семейството е извънредно значимо, а основаването му е съществена цел. Отклонението от фамилната норма не се приема добре. Обществото е изработил разнообразни механизми за " въдворяване " на публичен ред и измежду най-непокорните. Когато се откри някой ерген или мома, дърпащи се от венчилото незабавно се ползват избрани ограничения.
Как се са се справяли с опърничавите младежи може да се прочете в годишника на музеите в Северна България от 1993 година Там е оповестена публикацията на Нели Желева за " Сляпата неделя ".
„ Сляпа неделя “ се прави три седмици преди Сирни заговезни. По това време интензивният интервал на сватбите е към края си. Но пък природата се разсънва за нов живот и това по натурален метод предизвика желанието за живот и наслада у хората.
Какво съставлява ритуалът:
Две-три баби, известни и ползващи се с почитание, се събират и дефинират от коя махала, кои моми и ергени са останали, та да ги съберат и оженят. Тези значими дами са наричани „ пазарбашийки “.
Групата се сортира по този начин, че момите да са повече или еднакъв брой с ергените. Няколко дни преди избрания ден оповестяват на околните им, че ще ги събират, с цел да ги женят в неделя. Роднините би трябвало да ги доведат с вярата „ да им излезе шанса “. По-често момите са тези, които биват заведени не напълно непринудено и тъкмо тях би трябвало да ги „ къндърдисват “ и убеждават.
Когато момите са повече от ергените, остава „ нехваната мома “. За нея, в края на вечерта, пеят специфична ария, в която се показва страдание, че и тоя път не е съумяла да се ожени.
В неделя вечерта се събират в дома на една от пазарбашийките. Това става по мрачно и скрито от другите в селото. Момите и ергените, облечени в празнични облекла, се водят от един или двама от най-близките родственици, само че наложително дами. Въвеждането им в одаята е съпроводено с похвали, отнасящи се до техните качества или пожелания, а нека тоя път „ да им излезе шанса “.
Всяка мома при влизането в одаята подава на основната пазарбашийка тестемел - „ нишан “, който тя скрива. Това е най-често везана забрадка, която е друга от всяка друга.
Като се съберат всички моми и ергени и се огледат един-друг, пазарбашийката връзва с „ нишаните “ очите на ергените. Точно поради това се споделя, че в този момент ще се види какъв ще им е шанса, тъй като всичко се случва „ на сляпо “.
Момите се подреждат на разстояние против тях. Като ги подредят, пазарбашийките стартират по едно и също време да дрънчат с хлопки и буркани, крещят и викат, при което се основава немислим звук. В тая шумотевица момците се впускат с вързани очи, пробвайки се да уловят някоя мома. Кой която хване, за нея би трябвало да се ожени. За признателност към основната пазарбашийка, че им е „ намерила шанса “ те й целуват ръка.
Етнографите са безапелационни, че няма случай, в който момъкът да не се ожени за момата, която му се е паднала. Приготовленията за годежа и сватбата се вършат за малко време, с цел да могат да приключат до Сирни заговезни. Родовете се събират да се уговорят още на другия ден.
От тук нататък предсватбените и сватбените традиции не престават по обичайния за обитаемото място метод.
Трите пазарбашийки, благодарение на които става „ събирането “ на младите, са почетни посетители на сватбата. Даряват ги с риза, месал или лакът платно, като на първо време за тях се отделя от платното.
Ритуалът звучи малко смущаващо от модерна позиция, само че пък в съзнанието на българите " сляпата неделя " се свързва с щастлива обич, шанс и благополучие.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ