Поискай днес прошка и ще бъдеш простен
Днес е Сирни Заговезни, последният ден преди Великденските пости, които не престават 7 седмици и приключват с Великден.
Празникът е прочут още и като Прошка, Поклади, Прощална неделя, Масленица, Сирница.
На Сирни Заговезни се напомнят Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ".
Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, дело или мисъл.
Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни.
На Сирни Заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: " Прощавай, мамо, тате.. " - " Господ да прости, простен да си! ", е наложителният отговор.
Характерен бит за този ден е паленето на огньове (клади), а откакто прегорят, се прескачат за здраве. После към тях се извиват хора и се пеят песни. Затова празникът се назовава и Поклади.
В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) - това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата.
За трапезата на Заговезни се подготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се прави и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Празникът е прочут още и като Прошка, Поклади, Прощална неделя, Масленица, Сирница.
На Сирни Заговезни се напомнят Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ".
Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, дело или мисъл.
Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни.
На Сирни Заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: " Прощавай, мамо, тате.. " - " Господ да прости, простен да си! ", е наложителният отговор.
Характерен бит за този ден е паленето на огньове (клади), а откакто прегорят, се прескачат за здраве. После към тях се извиват хора и се пеят песни. Затова празникът се назовава и Поклади.
В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) - това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата.
За трапезата на Заговезни се подготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се прави и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ