Не ви харесва това, което получавате! Променете онова, което давате*
Днес е шестият следващ митинг от месец март насам на медицинските сестри, които желаят да вземат месечно по две минимални работни заплати - или по 1120 лева Паралелно с тях оповестиха, че ще се бунтуват за свои дертове и фармацевти и служители на реда. „ Ние сме дами с гордост”, разгласи в тв ефир една от медицинските сестри, а друга нейна посестрима добави: „ България не е горда със своите медсестри”.
Напоследък доста хора разясняват гордостта като полезност и добродетел и като че ли не помнят написаното във Вечната книга – Библията: „ Пред погибел горделивост върви, и пред проваляне – надутост”. /Притчи Соломонови 16:18/. Тази вметка я върша всъщност, тъй като ми се коства значимо да се знае от всеки човек, който желае да е добър и честен.
А нямам грам подозрение, че надълбоко в себе си и медицинските ни сестри, колкото са останали тук към този момент, желаят да вършат добрини на пациентите, които отиват в лечебните заведения не от положително, само че с очаквания. Практиката у нас, за жалост, сочи друго – неприятно, тук-там непоносимо отношение към болните. В този смисъл претенциите за по-високи заплати са леко несъответни. Защо се получава по този начин? Протестите имат ли посока и цел в интерес на обществото, а освен на едно съсловие?
Проблемите в болното ни опазване на здравето са доста и сложни, само че все отнякъде би трябвало да стартира разплитането им. Тук е подпходящо да напомня един откъс: *„ Ако не ви харесва това, което получавате, променете това, което давате”.
През месец април т.г. след серия от протести на недоволните здравни служащи, държавното управление отпусна 50 млн. лева за увеличение на заплатите им. „ Започнахме нашите митинги още от февруари. Те не престават с цялостна мощ, цяла България е мобилизирана. Нашите претенции са за почтено възнаграждение на труда ни. Засега не ни чуват”.
А кой да слуша и чува мнението на българските пациенти, които, съгласно европейските статистики, заплащат прекомерно скъпо за прекомерно неприятно опазване на здравето? Дори Световната здравна организация се произнесе преди време, че българите плащаме най-вече персонални средства за опазване на здравето измежду страните в Европейски Съюз. Българинът заплаща близо 50 на 100 от здравната услуга, още до момента в който я получава, до момента в който европейският пациент заплаща 20-25 на 100, сочи изследването.
Затова сме в цялостното си право да пожелаваме и да протестираме за по-добро отношение към нас в лечебните заведения.
Попитах моя позната, която отпътува да работи като медсестра в Англия, за какво се получава това противоречие сред искания за заплати и лошокачествено обслужване тук. И за какво, надлежно като отидат на открито, сестрите не работят по този начин повърхностно, както го вършат у нас и единствено парите ли са водещият претекст. Тя не отхвърли, че е по този начин, само че посочи, че в България няма правила на играта.
Лекарите се държали пренебрежително и гадно със сестрите, а пък те им отмъщавали като си го прибирали на пациентите. Още повече, че в множеството случаи рушветите, давани на докторите, не стигали до джобовете на самите сестри...
Те пък са принудени да попълнят купища бумащини и от време на време времето не им стигало да погледнат дали пациентът към момента диша, нагледно казано. Паралелно върви и едно безумно надхитряне с НЗОК и точене на пари по всевъзможни способи от касата...
Нерядко и в значително болнични заведения сестрите правят част от отговорностите на докторите. Санитарите поемат работата на сестрите и...накрая множеството се ориентират към работа в страни, където има открит ред и правила и се работи по ясни критерии. Те не включват обаче по време на работа и то в реанимация да си правиш филмчета с телефона, вместо да си вършиш отговорностите на работното място.
Най-общо и синтезирано показана картината за връзките в болното ни опазване на здравето е илюстрирана в оня шопски виц: Щом ми плащаш какъв брой да не умрем, ще работим какъв брой да не заспим. Разбира се, може още дълго и детайлно да се написа по тематиката, както от доста време се прави, само че в последна сметка са по-важни дейностите, делата. Протестите са хубаво нещо, израз на цивилен права и позиции, но би трябвало и да се поработва. Както преди доста години е написал мислителят, император Марк Аврелий:
Не правете нищо без причина и цел. Второ: не правете нещо, което не е в интерес на обществото.
Напоследък доста хора разясняват гордостта като полезност и добродетел и като че ли не помнят написаното във Вечната книга – Библията: „ Пред погибел горделивост върви, и пред проваляне – надутост”. /Притчи Соломонови 16:18/. Тази вметка я върша всъщност, тъй като ми се коства значимо да се знае от всеки човек, който желае да е добър и честен.
А нямам грам подозрение, че надълбоко в себе си и медицинските ни сестри, колкото са останали тук към този момент, желаят да вършат добрини на пациентите, които отиват в лечебните заведения не от положително, само че с очаквания. Практиката у нас, за жалост, сочи друго – неприятно, тук-там непоносимо отношение към болните. В този смисъл претенциите за по-високи заплати са леко несъответни. Защо се получава по този начин? Протестите имат ли посока и цел в интерес на обществото, а освен на едно съсловие?
Проблемите в болното ни опазване на здравето са доста и сложни, само че все отнякъде би трябвало да стартира разплитането им. Тук е подпходящо да напомня един откъс: *„ Ако не ви харесва това, което получавате, променете това, което давате”.
През месец април т.г. след серия от протести на недоволните здравни служащи, държавното управление отпусна 50 млн. лева за увеличение на заплатите им. „ Започнахме нашите митинги още от февруари. Те не престават с цялостна мощ, цяла България е мобилизирана. Нашите претенции са за почтено възнаграждение на труда ни. Засега не ни чуват”.
А кой да слуша и чува мнението на българските пациенти, които, съгласно европейските статистики, заплащат прекомерно скъпо за прекомерно неприятно опазване на здравето? Дори Световната здравна организация се произнесе преди време, че българите плащаме най-вече персонални средства за опазване на здравето измежду страните в Европейски Съюз. Българинът заплаща близо 50 на 100 от здравната услуга, още до момента в който я получава, до момента в който европейският пациент заплаща 20-25 на 100, сочи изследването.
Затова сме в цялостното си право да пожелаваме и да протестираме за по-добро отношение към нас в лечебните заведения.
Попитах моя позната, която отпътува да работи като медсестра в Англия, за какво се получава това противоречие сред искания за заплати и лошокачествено обслужване тук. И за какво, надлежно като отидат на открито, сестрите не работят по този начин повърхностно, както го вършат у нас и единствено парите ли са водещият претекст. Тя не отхвърли, че е по този начин, само че посочи, че в България няма правила на играта.
Лекарите се държали пренебрежително и гадно със сестрите, а пък те им отмъщавали като си го прибирали на пациентите. Още повече, че в множеството случаи рушветите, давани на докторите, не стигали до джобовете на самите сестри...
Те пък са принудени да попълнят купища бумащини и от време на време времето не им стигало да погледнат дали пациентът към момента диша, нагледно казано. Паралелно върви и едно безумно надхитряне с НЗОК и точене на пари по всевъзможни способи от касата...
Нерядко и в значително болнични заведения сестрите правят част от отговорностите на докторите. Санитарите поемат работата на сестрите и...накрая множеството се ориентират към работа в страни, където има открит ред и правила и се работи по ясни критерии. Те не включват обаче по време на работа и то в реанимация да си правиш филмчета с телефона, вместо да си вършиш отговорностите на работното място.
Най-общо и синтезирано показана картината за връзките в болното ни опазване на здравето е илюстрирана в оня шопски виц: Щом ми плащаш какъв брой да не умрем, ще работим какъв брой да не заспим. Разбира се, може още дълго и детайлно да се написа по тематиката, както от доста време се прави, само че в последна сметка са по-важни дейностите, делата. Протестите са хубаво нещо, израз на цивилен права и позиции, но би трябвало и да се поработва. Както преди доста години е написал мислителят, император Марк Аврелий:
Не правете нищо без причина и цел. Второ: не правете нещо, което не е в интерес на обществото.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ