Елтън Джон чукна 78! Шестгодишният хлапак се влюбва в Уотфор...
Днес е рожденият ден на Елтън Джон - той навършва 78 години. Официално той към този момент е остарял човек - спря да изнася концерти, а през декември разгласи, че вследствие на зараза е ослепял изцяло с едното и отчасти с другото око, само че наподобява, че зрението му постепенно се връща.
Нека пожелаем на най-хубавия притежател в историята на Уотфорд бързо възстановяване. Ще ви споделя една история, заимствана от книгата „ Уотфорд вечно “, издадена преди година и половина (написана с присъединяване на самия музикант).
И по този начин началото - един татко - две личности
Шестгодишният Реджиналд Дуайт (или просто Реджи), живеещ в региона на Пинер в Северен Лондон, се опасяваше от татко си. Реджи не го беше виждал през половината от дребния си живот - Стенли беше боец и непрекъснато беше в придвижване, да вземем за пример прекара последните си две години в Ирак. Когато се върнеше, най-често се караше с жена си или седеше начумерен на дивана, без да обръща внимание на сина си.
Но тогава се случи нещо, което промени живота както на момчето, по този начин и (по-късно) на целия футболен клуб Уотфорд. Стенли Дуайт, буен почитател на " стършелите ", реши да заведе шестгодишния си наследник на стадиона (Пинер е на един хвърлей от Уотфорд). Реджи в никакъв случай преди не беше ходил на футболен мач и нямаше визия какво да чака. Когато слязоха от метрото, се случи нещо необикновено - Стенли хвана ръката на сина си и за първи път в живота момчето се почувства покрай татко си. На стадиона татко му купи стратегия за мача (три пенса) и я даде на Реджи.
Те застанаха зад вратите (най-евтините места), а момчето беше учудено. И преди е бил на кино с майка си, само че това беше нещо напълно друго. Публиката, кипяща от очакване за мача, шумът и играчите... Когато излязоха на терена, му се сториха титани. „ Бях изумен от това какъв брой буйни, какъв брой решителни бяха... Сега съзнавам, че футболистите от четвърта дивизия евентуално получаваха малко повече от обезщетение за безработица, само че по това време ми се струваше, че играят по този начин, като че ли животът им зависи от това “, спомня си той по-късно.
Но това, което го впечатли още повече, беше трансформацията на татко му. Мълчалив и тъмен вкъщи, той се появи на трибуните като различен човек - викаше и пееше дружно с всички останали. Жив! Когато станало студено, Стенли покрил сина си с армейската си дреха и му донесъл топла напитка. Може би, помислило си по-късно момчето, точно на стадиона, а не вкъщи той е видял същинската персона на татко си.
Реджи се влюби във футбола. Ходенето на мачове на Уотфорд с татко му се трансформира в традиция - и всякога татко му купуваше стратегии за три пенита, а синът му деликатно ги сгъваше в стаята си.
Баща му не одобряваше специалността на сина си
и в никакъв случай не го поздравяваше за триумфа в кариерата и в клуба.
Когато Реджи беше на 14 години, родителите му се разведоха и двамата скоро откриха нови съпрузи. Момчето остана с майка си в Лондон, а татко му отиде да живее в Есекс, близо до столицата.
Човекът, който светът скоро щеше да познае като Елтън Джон, стартира да върви самичък на стадиона. Отначало връзката с татко му беше постоянна - той идваше да го посещава и пишеше писма. В едно от тях той призна, че желае да се посвети на музиката - както подозираше, татко му не одобряваше това. Стенли обичаше музиката, само че не я смяташе за сериозна специалност - той вярваше, че синът му би бил по-подходящ за работа в банка или в армията.
Той даже не отговори на писмото, а написа на някогашната си брачна половинка, че момчето май е тръгнало по неверен път. За благополучие на младежа, майка му и вторият му татко подкрепили начинанията му. Отношенията му с татко му изцяло охладнели. Тогава Стенли и новото му семейство се реалокират от Есекс в Уелс, а контактите със сина му от първия му брак избледняват. Дори когато стана международна звезда (и публицисти започнаха да чукат на вратата му, питайки за сина му), Стенли нито един път не поздрави Елтън за триумфа в кариерата му.
През 1976 година 29-годишният музикант купува Уотфорд, а две години по-късно е приет в болница със подозрение за инфаркт (по-късно се оказва, че това е просто преумора). Баща му разбра за това от пресата - и изпрати цветя и картичка в болничното заведение с пожелания за бързо възобновяване. По подигравка на ориста, малко преди този момент самият Стенли беше приет в болница с същински инфаркт. Елтън разбра за това по-късно (от мащехата си) и също изпрати на татко си букет - това беше първият им контакт от доста години.
През 1982 година Елтън научава от доведения си брат, че татко му има нови сърдечни проблеми и се нуждае от интервенция. Музикантът се обади и предложи да заплати за това - Стенли изсъхнало отхвърли. Няколко месеца по-късно Елтън прави финален опит да подобрят връзките си - посредством футбола.
Музикантът предложения татко си в Ливърпул (сравнително покрай Северен Уелс, където живееше Стенли), с цел да обядват дружно и по-късно да гледат мача на Ливърпул с Уотфорд на " Анфийлд ", и той ненадейно се съгласи. Футболът ги събра преди доста години и Елтън скрито се надяваше това да се случи и този път. Докато чакаше татко си в ресторанта, Елтън беше доста нервозен. По-късно той призна, че казусът е бил в упованията му - доста желал да чуе от татко си простичкото: Браво, сине! Гордея се с теб! И се надяваше, че може би ще съумеят да намерят общ език - в края на краищата те бяха обединени от две пристрастености - музика и футбол, и в случай че не беше татко му, той може би нямаше да се влюби в играта и приказката на Уотфорд нямаше да се случи.
Уви, нищо не се получи. Елтън си спомня, че когато се срещнали, както в детството, той се почувствал по този начин, като че ли го побили тръпки от възприятието, че татко му не утвърждава нищо, което синът му прави или споделя. Разговорът не вървял добре - час и половина насилени диалози за родственици, осеяни с неуместни паузи. Стенли не споделил нищо за кариерата на Елтън или триумфите на Уотфорд - обичания му клуб, който синът му издигна от 4-та дивизия до първа. Елтън още веднъж предложил пари за интервенцията - и татко му още веднъж отказал. Музикантът платил сметката за обяд и те отишли на " Анфийлд " - за финален път били отново дружно на футболен мач преди повече от двадесет години.
Във ВИП ложата татко и наследник безмълвно изгледали загубата
на Уотфорд от Ливърпул (1:3) - диалогът отново не вървял добре.
След мача Елтън закарал татко си до гарата и го качил на влака - изсъхнало прощаване. Повече не се видели. Стенли Дуайт умря девет години по-късно, а Елтън по-късно ще каже: „ Той в никакъв случай не е казвал, че ме обича, в никакъв случай не ме е прегръщал и в никакъв случай не е идвал да ме види по какъв начин пея “. Въпреки че втората брачна половинка на Стенли по-късно ще признае, че до гибелта му брачният партньор <210> е държал сребърна рамка със фотография на Елтън на нощното шкафче.
Нека пожелаем на най-хубавия притежател в историята на Уотфорд бързо възстановяване. Ще ви споделя една история, заимствана от книгата „ Уотфорд вечно “, издадена преди година и половина (написана с присъединяване на самия музикант).
И по този начин началото - един татко - две личности
Шестгодишният Реджиналд Дуайт (или просто Реджи), живеещ в региона на Пинер в Северен Лондон, се опасяваше от татко си. Реджи не го беше виждал през половината от дребния си живот - Стенли беше боец и непрекъснато беше в придвижване, да вземем за пример прекара последните си две години в Ирак. Когато се върнеше, най-често се караше с жена си или седеше начумерен на дивана, без да обръща внимание на сина си.
Но тогава се случи нещо, което промени живота както на момчето, по този начин и (по-късно) на целия футболен клуб Уотфорд. Стенли Дуайт, буен почитател на " стършелите ", реши да заведе шестгодишния си наследник на стадиона (Пинер е на един хвърлей от Уотфорд). Реджи в никакъв случай преди не беше ходил на футболен мач и нямаше визия какво да чака. Когато слязоха от метрото, се случи нещо необикновено - Стенли хвана ръката на сина си и за първи път в живота момчето се почувства покрай татко си. На стадиона татко му купи стратегия за мача (три пенса) и я даде на Реджи.
Те застанаха зад вратите (най-евтините места), а момчето беше учудено. И преди е бил на кино с майка си, само че това беше нещо напълно друго. Публиката, кипяща от очакване за мача, шумът и играчите... Когато излязоха на терена, му се сториха титани. „ Бях изумен от това какъв брой буйни, какъв брой решителни бяха... Сега съзнавам, че футболистите от четвърта дивизия евентуално получаваха малко повече от обезщетение за безработица, само че по това време ми се струваше, че играят по този начин, като че ли животът им зависи от това “, спомня си той по-късно.
Но това, което го впечатли още повече, беше трансформацията на татко му. Мълчалив и тъмен вкъщи, той се появи на трибуните като различен човек - викаше и пееше дружно с всички останали. Жив! Когато станало студено, Стенли покрил сина си с армейската си дреха и му донесъл топла напитка. Може би, помислило си по-късно момчето, точно на стадиона, а не вкъщи той е видял същинската персона на татко си.
Реджи се влюби във футбола. Ходенето на мачове на Уотфорд с татко му се трансформира в традиция - и всякога татко му купуваше стратегии за три пенита, а синът му деликатно ги сгъваше в стаята си.
Баща му не одобряваше специалността на сина си
и в никакъв случай не го поздравяваше за триумфа в кариерата и в клуба.
Когато Реджи беше на 14 години, родителите му се разведоха и двамата скоро откриха нови съпрузи. Момчето остана с майка си в Лондон, а татко му отиде да живее в Есекс, близо до столицата.
Човекът, който светът скоро щеше да познае като Елтън Джон, стартира да върви самичък на стадиона. Отначало връзката с татко му беше постоянна - той идваше да го посещава и пишеше писма. В едно от тях той призна, че желае да се посвети на музиката - както подозираше, татко му не одобряваше това. Стенли обичаше музиката, само че не я смяташе за сериозна специалност - той вярваше, че синът му би бил по-подходящ за работа в банка или в армията.
Той даже не отговори на писмото, а написа на някогашната си брачна половинка, че момчето май е тръгнало по неверен път. За благополучие на младежа, майка му и вторият му татко подкрепили начинанията му. Отношенията му с татко му изцяло охладнели. Тогава Стенли и новото му семейство се реалокират от Есекс в Уелс, а контактите със сина му от първия му брак избледняват. Дори когато стана международна звезда (и публицисти започнаха да чукат на вратата му, питайки за сина му), Стенли нито един път не поздрави Елтън за триумфа в кариерата му.
През 1976 година 29-годишният музикант купува Уотфорд, а две години по-късно е приет в болница със подозрение за инфаркт (по-късно се оказва, че това е просто преумора). Баща му разбра за това от пресата - и изпрати цветя и картичка в болничното заведение с пожелания за бързо възобновяване. По подигравка на ориста, малко преди този момент самият Стенли беше приет в болница с същински инфаркт. Елтън разбра за това по-късно (от мащехата си) и също изпрати на татко си букет - това беше първият им контакт от доста години.
През 1982 година Елтън научава от доведения си брат, че татко му има нови сърдечни проблеми и се нуждае от интервенция. Музикантът се обади и предложи да заплати за това - Стенли изсъхнало отхвърли. Няколко месеца по-късно Елтън прави финален опит да подобрят връзките си - посредством футбола.
Музикантът предложения татко си в Ливърпул (сравнително покрай Северен Уелс, където живееше Стенли), с цел да обядват дружно и по-късно да гледат мача на Ливърпул с Уотфорд на " Анфийлд ", и той ненадейно се съгласи. Футболът ги събра преди доста години и Елтън скрито се надяваше това да се случи и този път. Докато чакаше татко си в ресторанта, Елтън беше доста нервозен. По-късно той призна, че казусът е бил в упованията му - доста желал да чуе от татко си простичкото: Браво, сине! Гордея се с теб! И се надяваше, че може би ще съумеят да намерят общ език - в края на краищата те бяха обединени от две пристрастености - музика и футбол, и в случай че не беше татко му, той може би нямаше да се влюби в играта и приказката на Уотфорд нямаше да се случи.
Уви, нищо не се получи. Елтън си спомня, че когато се срещнали, както в детството, той се почувствал по този начин, като че ли го побили тръпки от възприятието, че татко му не утвърждава нищо, което синът му прави или споделя. Разговорът не вървял добре - час и половина насилени диалози за родственици, осеяни с неуместни паузи. Стенли не споделил нищо за кариерата на Елтън или триумфите на Уотфорд - обичания му клуб, който синът му издигна от 4-та дивизия до първа. Елтън още веднъж предложил пари за интервенцията - и татко му още веднъж отказал. Музикантът платил сметката за обяд и те отишли на " Анфийлд " - за финален път били отново дружно на футболен мач преди повече от двадесет години.
Във ВИП ложата татко и наследник безмълвно изгледали загубата
на Уотфорд от Ливърпул (1:3) - диалогът отново не вървял добре.
След мача Елтън закарал татко си до гарата и го качил на влака - изсъхнало прощаване. Повече не се видели. Стенли Дуайт умря девет години по-късно, а Елтън по-късно ще каже: „ Той в никакъв случай не е казвал, че ме обича, в никакъв случай не ме е прегръщал и в никакъв случай не е идвал да ме види по какъв начин пея “. Въпреки че втората брачна половинка на Стенли по-късно ще признае, че до гибелта му брачният партньор <210> е държал сребърна рамка със фотография на Елтън на нощното шкафче.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ