Днес е Разпети петък - денят, в който е разпнат

Днес е Разпети петък - денят, в който е разпнат Божият наследник Иисус Христос, с цел да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Затова Велики петък е най-тъжният и трагичен ден за всички християни.

В петия ден от Страстната седмица Иисус е упрекнат, че се е нарекъл Цар юдейски и приготвя протест против римското ръководство на провинция Юдея. Предаден е на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той счита обвиняванията за погрешни и предлага да Го освободи, само че тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: " Разпни го, разпни го ". Това е същата тази навалица, която в неделя е скандирала в възторг " Осанна, Осанна ".

Пилат си измива ръцете, с цел да не падна кръвта на Христа върху него и Го предава на бойците. За подбив те разпореждат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота - лобното място за разтягане на кръст на разбойниците и враговете на империята.

Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата около, която минават. Така се появяват първите неръкотворни облици на Спасителя - " Свети Убрус " / " Светото було за глава " / и " Светата Тигла " /от латинското тегула - керемида/.

На лобното място Христос е прикрепен към Кръста и разпнат сред двама нарушители.

На този ден в храмовете се прави опело. На утринната работа се четат дванадесет фрагмента от Евангелието, които описват за пристрастеностите (от църковнославянски - страданията) на Исус Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, знак на величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните. Неслучайно точно в този ден от Страстната седмица постът е изключително непоколебим - църквата повелява да не се яде и да не се пие нищо, даже вода.

На Велики петък, когато Спасителят умира, денем не се служи Света литургия. Изнася се Христовата плащаница, в която тялото му е било завито след свалянето от кръста. Преди началото на службата в средата на храма се издига " гробът " Христов, декориран с цветя, а на престола се слага плащаницата - парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са отдадени на страданията и гибелта Христови.

В наши дни плащаницата нормално се слага на маса и православните християни минават под нея. За църковния обред това деяние има стойност на реверанс пред гроба Господен, а за националната традиция - на вяра за здраве. Тази година, за разлика от предходната, миряните ще могат да минават под масата и да допират плащаницата, а свещениците ще раздават здравец, както е традицията на този ден. По време на службата обаче ще се съблюдават ограничавания.

Вечерта се прави Опелото Христово, на което се съпреживява гибелта му.

За втора поредна година църковните празници към Великден ще бъдат отбелязвани друго от нормалното поради ограничаващите ограничения против разпространяването на ковид в България.

Храмовете ще са отворени и в тях ще текат служби, само че влизането е при съблюдаване на строги правила. Миряните би трябвало да съблюдават отдалеченост от 1.5 м. и да носят маски. Препоръчва се да не се допират и целуват икони. Свещенослужителите би трябвало да носят маски, с изключение на по време на служение. Където е допустимо, би трябвало да се обезпечат коридори, с цел да не се срещат влизащите и излизащите.