Почитаме Св. св. Кирил и Методий
Днес е празник на Св. св. Кирил и Методий. Той е празнуван за първи път в Пловдив през 1851 по самодейност на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно учебно заведение.
24 май е светският празник, който се отбелязва като ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
Св. св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя, са основателите на глаголицата. На името на Кирил е наречена основаната по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил известност в неговата съветска редакция като църковно-славянски език) и разпространение на християнството измежду славяните. Считани са за равноапостоли. Обявени са от папа Йоан-Павел Втори за настойници на Европа. Православната черква ги уважава и като едни от светите Седмочисленици.
Св. Методий, по-големият брат, е роден през 810 година, а св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема духовното име Кирил, Философ е наименуван по-рано поради изключителната му просветителска активност. През 862 или 863 година Константин-Кирил Философ основава първата българска писменост - глаголицата. Напълно автентично креативно дело, писмеността отразява тъкмо звуковите особености на българската тирада. Значението на делото е голямо още скоро след разгласяването му. С глаголицата и превода на Библията се поставя началото на огромното просветителско и книжовно дело на Св. св. Кирил и Методий.
През 867 година те отиват в Рим да защитят почтено правото на славяните да имат собствен богуслужебен език и книги и Кирил принуждава папа Адриан II да признае публично славянската книжовност.
След блестящата отбрана и признанието в римската черква "Св. Марина " е отслужена първата литургия на славянски език. Скоро по-късно Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 година, където е заровен в базиликата "Св. Климент ".
Методий се връща назад и продължава своята проповедническа и просветна активност измежду западните славяни до гибелта си на 6 април 885 година Делото на двамата братя продължено от техните възпитаници - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Делото на св. св. Кирил и Методий е голямо, както и фактът, че то е сполучливо продължено от учениците им. Славянскит свят се еманципира за пръв път толкоз доста от римо-католическото богуслужение и това дава независимост в политическо, само че и в духовно отношение. Обособяват се нови духовни центрове, нови школи. Народът, елементарните хора, за пръв път стартират да схващат думите, с които да слави Бога и това е необикновен подтик в духовния напредък на славянския етнос, популацията на Балканите и Русия.
11 май е църковният празник, който празнува двамата равноапостоли св. Кирил и св. Методий. Имен ден имат Кирил, Киро, Кирчо, Керан, Кирила, Кира, Кирана, Кика, Кера, Керана, Методи, Методий, Мето, Метко, Методия, Рилко, Рилчо, Рилка.
24 май е светският празник, който се отбелязва като ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
Св. св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя, са основателите на глаголицата. На името на Кирил е наречена основаната по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил известност в неговата съветска редакция като църковно-славянски език) и разпространение на християнството измежду славяните. Считани са за равноапостоли. Обявени са от папа Йоан-Павел Втори за настойници на Европа. Православната черква ги уважава и като едни от светите Седмочисленици.
Св. Методий, по-големият брат, е роден през 810 година, а св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема духовното име Кирил, Философ е наименуван по-рано поради изключителната му просветителска активност. През 862 или 863 година Константин-Кирил Философ основава първата българска писменост - глаголицата. Напълно автентично креативно дело, писмеността отразява тъкмо звуковите особености на българската тирада. Значението на делото е голямо още скоро след разгласяването му. С глаголицата и превода на Библията се поставя началото на огромното просветителско и книжовно дело на Св. св. Кирил и Методий.
През 867 година те отиват в Рим да защитят почтено правото на славяните да имат собствен богуслужебен език и книги и Кирил принуждава папа Адриан II да признае публично славянската книжовност.
След блестящата отбрана и признанието в римската черква "Св. Марина " е отслужена първата литургия на славянски език. Скоро по-късно Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 година, където е заровен в базиликата "Св. Климент ".
Методий се връща назад и продължава своята проповедническа и просветна активност измежду западните славяни до гибелта си на 6 април 885 година Делото на двамата братя продължено от техните възпитаници - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Делото на св. св. Кирил и Методий е голямо, както и фактът, че то е сполучливо продължено от учениците им. Славянскит свят се еманципира за пръв път толкоз доста от римо-католическото богуслужение и това дава независимост в политическо, само че и в духовно отношение. Обособяват се нови духовни центрове, нови школи. Народът, елементарните хора, за пръв път стартират да схващат думите, с които да слави Бога и това е необикновен подтик в духовния напредък на славянския етнос, популацията на Балканите и Русия.
11 май е църковният празник, който празнува двамата равноапостоли св. Кирил и св. Методий. Имен ден имат Кирил, Киро, Кирчо, Керан, Кирила, Кира, Кирана, Кика, Кера, Керана, Методи, Методий, Мето, Метко, Методия, Рилко, Рилчо, Рилка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ